I.Основни направления в дейността на психолога.

-Изучаване на социално-психологическите процеси в колективите (ученическите класове); психологическите характеристики на различните неформални групи; провеждане на експериментално-психологически изследвания с цел установяване на лица с повишен суициден риск.

-Установяване на причините, условията и предпоставките, способстващи суицидни прояви, своевременно информиране и изработване на предложения до длъжностните лица и институции за необходимостта от провеждане на едни или други организационни мероприятия по тяхното отстраняване.

-Активно участие в създаването в колективите на благоприятна, уважителна атмосфера.

-Своевременно разработване на предписания и препоръки за работа с децата, имащи признаци за нарушена адаптация;

-Провеждане на психологически анализ на всеки случай на суицид и участие в качеството на специалист-експерт в разследването на дела, свързани със самоубийство;

-Провеждане на рехабилитационни мероприятия с хората, извършили опити за самоубийство.

-Провеждане на занятия с всички категории лица (ученици, родители, учители, външни институции, имащи отношение към учениците) по мерките за профилактика на самоубийството; запознаване с методите и принципите за оказване на първа психологическа помощ при суицид; своевременно разпознаване на лица с висока вероятност от суициден риск.

Изключително отговорен етап от профилактиката на самоубийствата е оказването на помощ на суициданта от страна на психолога. Както показва практиката, съществуват три основни способа за оказване помощ на човек, обмислящ самоубийство:

1.Своевременно диагностициране и съответно лечение на суициданта.

2.Активна емоционална поддръжка на човека, намиращ се в състояние на депресия.

3.Поощрение и насърчаване на положителните нагласи и насоченост с цел, облекчаване на негативната ситуация.

При това е важно да се спазват следните правила:

-бъдете уверен, че сте в състояние на помогнете;

-изучавайте опита на тези, които вече са попадали в такава ситуация;

-бъдете търпеливи;

-не шокирайте и не заплашвайте човека, казвайки му: „Иди и направи това!”;

-не анализирайте неговите поведенчески мотиви, казвайки му: „Вие се чувствате така, защото …”;

-не спорете и не се опитвайте да вразумявате човека с думи като: „Вие не можете да убиете себе си, защото …”;

-направете всичко, зависещо от вас, но не поемайте персонална отговорност за чуждия живот;

Централна част в преодоляването на кризисното състояние на човека и определяне на неговия път за изход от трудната ситуация, се явява индивидуалната профилактична беседа със суициданта. Тя има своята специфика, която се изразява в следното:

-В никакъв случай не канете (не организирайте срещата) суициданта на беседа чрез трети лица (учители, родители, социални работници, полиция и пр.) – поканата трябва да бъде задължително лично отправена (най-добре е в началото срещата да бъде организирана „случайно” по някакъв друг повод – молба, искане за съвет, физическа помощ, услуга);

-При избора на място за срещата е най-важно да отсъстват странични и неупълномощени лица (никой не трябва да прекъсва разговора, колкото и дълго да продължи);

-Желателно е беседата да се проведе извън редовните ангажименти на лицето (работа, училище), когато всеки е зает със задачи;

-По време на беседата не бива да се водят никакви писмени записки (но може да се документира на диктофон);

II.Етапи на профилактичната беседа.

1.Начален етап – установяване емоционален контакт със събеседника и създаване на взаимоотношения на „съпреживяващо партньорство”.  На този етап на беседата са препоръчителни такива психологически способи, като: „съпреживяване” и „емпатийно вслушване”. Важно е да се изслуша лицето търпеливо и съчувствено, без критика, дори да не сте съгласни с него (необходимо е да се даде възможност на човека да говори). Психологът не бива да показва (изразява невербално) притеснение от това, което чува. Трябва да се старае да задава открити въпроси, позволяващи простор за буквално речево и емоционално „изливане” на суициданта (например, „Как са твоите работи?”, „Как се чувстваш?”, „Изглеждаш така, сякаш току-що са те извадили от вода. Какво се случва?”, „Можеш да разкажеш за своите неща на мен, а аз ще се постарая да те разбера.” Основното на този етап е да се увери подрастващия, че той може да говори за своите чувства без да се стеснява. Дори за такива отрицателни емоции като:  ненавист, желание за отмъщение, омраза.

2. Втори етап – главното на този етап е:

а)установяване последователността т събитията, които са довели до кризата;

б)снемане на усещането за безизходност на ситуацията. за тази цел е целесъобразно да се приложат способите: „преодоляване на изключителни ситуации” и „поддръжка на успехите” и др.

Усилията се насочват за решаване на следните задачи:

-изясняване дали по-рано подрастващият е имал сходни ситуации и как ги е разрешил;

-съвместно се планират дейности по преодоляване на кризата, т.е. подтикване на подрастващия към словесно формулиране на своите планове за бъдещето;

-позволяване възможност, детето да прояви инициатива в планиране на своята дейност;

-връщане на вярата в своите сили и възможности.

3.Трети етап – планиране на дейности за преодоляване на кризисната ситуация. Тук е желателно да се използват способи като: „планиране”, т.е. подбуждане на суициданта към словесно оформяне на своите планове за предстоящи действия и дейности; „поддържане на паузи” – целенасочено мълчание, за да се позволи на човека да прояви инициатива при планирането. Необходимо е да се направи опит за сключване с подрастващия на устно съглашение за негов отказ от суицид, включващо задължения за оказваната му помощ. Очевидно е, че подобен договор не се явява гаранция за отказ от суицид, но неговото наличие ще възпира детето от крайности.

4. Заключителен етап – негова главна задача е формулиране на план (поредица от стъпки) за действие при активна психологическа поддръжка на лицето. В тези условия е целесъобразно да се използват способите: „логическа аргументация”, „рационално внушение на увереност”. Прилагат се мерки, за да не остане детето извън наблюдение и да не остава само.

Ако в хода на беседата лицето активно изразява „суицидни мисли”, то незабавно следва да бъде насочено към най-близкото лечебно заведение.