Нищо не се вижда на тази снимка. Защото се опитвам да изразя ВСИЧКО на парче хартия... картон... каквото и да е. С КАКВОТО И ДА Е. Резултат - търсех истинско, получих истинско. От всеки различен ъгъл и на ВСЯКА различна светлина е различно. Акрилът, температа, моливът. Някои ползват молива, за да скицират, каквото смятат да нарисуват, в основата. Аз ползвам графита накрая, за да обади неща, които от един ъгъл са черни, а от друг, отразявайки светлината, са сребристо-светли. Открих, че когато се опитвам да нарисувам празнота, мога да я изгоря в картона. Става много по-истинска от всяка една празнота, която бих нарисувала някога. Освен това открих, че картината не е нужно да е четвъртита (това отдавна:) и че няма нужда от рамка, за да изрази това, което означава. Всъщност се иска само да я държиш в ръцете си и да я разгледаш, за да видиш... Всичко е различно от всеки ъгъл и от всяка гледна точка. Държейки това нещо в ръцете си - това съм аз.



* Всичко извън бъбрекообразния контур е стена. Всички бели петна са прогорени дупки. А сребристите отблясъци на молива няма как да се видят...
* Горенето на картината, заместващо "жертвоприношението" с пълно изгаряне, ставаше (както и при предните две) на свещ и с влажно парцалче за контролиране на тлеенето. Животни не пострадаха - гаранция:)

Супер, Ксе!
Ще се радвам да я видя на живо! :)