Възможно ли е да кажеш, че някой автор ти е любим само от една книга, която зорлем наброява 120 страници с едър шрифт на малък формат? Ами всъщност може, особено ако прочетеш някои „интерлюдии“, в които авторът казва: „Аз всъщност мразя да пиша книги!“. Това донякъде обяснява, защо този човек е толкова кратък и ясен в това, което иска да каже...

 

Започва се с „Джонатан Ливингстън чайката“. Чайката, която не знае, че може всичко, докато не пробва да го направи:) Много силна книга, несъмнено, но не всеки човек е ГОТОВ да се постави на мястото на чайка. И затова не всеки разбира:) Изглежда и Бах е сметнал този роман за недостатъчен...  

 

Шест години по-късно се появява (по мое мнение) най-силната творба на Ричард Бах - „Илюзии“. Достатъчно кратко „житие“ на „месия“-авиомонтьор, погледнато през очите на неговия ученик. Изпълнено с наистина живи битови примери, дишащо със собствен реален живот. Аналог все така НЯМА, ако не броим като косвен конкурент основната финална идея в „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн, или твърде мистичните пътища на Карлос Кастанеда. А книжката се чете за час-два...  

 

След първия прочит я обърнах пак отначало, да видя дали не съм пропуснала да забележа нещо:) Или да усетя. Или да проумея. Наистина МНОГО силна книга. И при това небрежно-буквалистична:) Все още (минаха към 15 години с поне по 3000 страници четене годишно) я смятам за най-успешното претворяване на СМИСЪЛ в СЛОВО. Същия смисъл, който съдържа и „Джонатан Ливингстън“, но разказан от първо лице, от лицето на пилот на биплан (какъвто Бах наистина е бил) с всичките двоумения и колебания, които един човек (а не чайка) би имал. ЯЖТЕ „Илюзии“ - това няма да ви навреди:)

 

Следва „Живот под хипноза“, явно поради високия читателски интерес и (може би?) склонност на автора да изкара още някакви пари (не го мислете пошло – той наистина пише, каквото мисли) от натискащите го издатели. Личи си обаче, че същата идея, както в „Джонатан Ливигстън“ и „Илюзии“ започва да губи почва (накефи ме да го направя в рима) и се търси оправдание във влиянието на околните. Дали Бах „остарява“ или просто е забравил какви безкрайни възможности предлага човешкият ум? И дали е решил в крайна сметка да остане в любимия си, но леко ограничен „филм“, за да види отново как свършват нещата?

 

Във всички случаи „Живот под хипноза“ не носи толкова воля за живот и за ПРАВЕНЕ на неща, колкото „Илюзии“. Но носи едно осъзнато смирение.

 

Моето лично заключение е, че книгите на Ричард Бах са един вид лекарство, което трябва да се приема в различни случаи... „Джонатан Ливингстън чайката“ е за когато ти се иска да ЛЕТИШ. По много и да си вярваш. „Илюзии“ е за когато искаш да живееш на 100 процента, без да спазваш тъпите спирачки „аз не мога“. А „Живот под хипноза“ е за когато искаш да излезеш на чисто със себе си за нещата, които не си направил, и при това все още да виждаш път напред – онзи кротък път, който ти си си избрал. И да не съжаляваш.

 

Единственият автор, когото мога да обявя за философ, колкото и да смятам философията за абсолютна псевдо-наука:) РИЧАРД БАХ

 

Не дочетох поста ти. За съжаление съм по-зле и от Бах - освен да пиша, не обичам и да чета. Особенно бози. Беше преди много години - книгата я получих от сестра ми - изчетох я на един дъх, на следващия ден ми се спеше на работа, но знаех, че водата може да се диша :-) След това отидох на Славейков (било е преди години, когато Славейков все още значеше нещо?) и купих няколко "Илюзии" ... а момъка, които ми ги продаде, се усмихна : "младежо, оставихте ни без илюзии" ...
Имам и други книги на Бах, но така и не се престраших след "Чайката" и "Илюзиите" да пробвам нещо друго. И защо ли да го правя?

А защо не?:) Предните две книги би следвало да те убедят, че няма от какво да се притесняваш;)