Време беше да оплюя още една книга, която съм се излъгала да си купя, нали?:)
Този път става дума за „Междусвят“ на Нийл Геймън и Макъл Рийвс. Обяснимо и често срещано е читатели да се доверят на името на автора. На това са разчитали и издателите на въпросната творба:) Самият автор приключва повествованието с обяснение, че тази тъпня (тук и оттук нататък грубите думички са мои, а не на Геймън) са я зародили в умовете си с Рийвс през 90-те като сценарий за ТВ-сериалче. Пробвали го тук-там, ама никой не го харесал – ах, защо ли? Може би защото в целия сценарий няма грам развитие на героите? Или може би защото има едни КУПИЩА герои, изискващи скъпоструващи ефекти, но без каквато и да било стойност за сценария или за душата на зрителя?
Та, авторът признава, че отхвърленият сценарий в един момент станал обект на вниманието на издател, който заявил смело „Това става за книга!“. Няма спор, под името на Геймън в момента могат да се издадат много идиотщини, които хората, харесали „Американски богове“ и „Stardust” (като филм и като книга), да си купят. Явно затова бачо Нийл и Майкъл Рийвс, които по думите на първия „се били постарали“ да адаптират сценария във формата на литературна творба, скалъпват някаква недомислица, която сякаш не за деца е писана, ами ОТ деца. 90 % от четивото се свеждат до твърде подробни описания на външните белези на действащите лица – а действащите лица впрочем са твърде много, твърде „шарени“ и твърде повърхностно обрисувани за нуждите на сюжета. Сякаш някой си е правил план за фенсървис и продажба на пластмасови фигурки – и най-вероятно именно такъв е случаят :D
Нещото започва с повествование от първо лице, после се сменя с повествование от първо лице на друг, който обаче читателят се чуди как изобщо е попаднал на тези редове (образът е претупан УЖАСНО, явно душевните му терзания и мотивите му не са били нужни за описания „по ефекти“ сценарий) – и продължава да се чуди, когато второто „първо лице“ скоропостижно умира и се продължава с повествование от ТРЕТО лице. По-късно, ни в клин, ни в ръкав, се завръща първото „първо“ лице. Е, колко точно можеш да си оставиш ръцете в една жалка книжка от двестатина страници едър шрифт?!
Майката на главния герой - 15-годишно объркано момченце - при първо поискване му дава свободата да ходи да се бори „за баланса на световете“, с уговорката да не го види никога повече, без дори да се замисли да го прати на преглед при психиатър:) Важната емоционална част относно разговора с родителите е претупана в едно-две изречения – той нещо обяснявал, а те нещо плачели. Явно тези акценти се е очаквало да ги измисли и доизкусури режисьорът на ТВ-продукцията, а не твърде заетите с шарени и бурни ефектчета и картинки сценаристи;) Но и на тази тема са намерили почва за шаренийка и циганийка – мама била бижутер и дала на сина си джунджурийка с пак шарено камъче. Въпросното бижу по-късно се вплита без никаква връзка в общуването с едни светещи душички... Тра-ла-ла и еднорози свирят на зурни по дъгата, пръскайки брокат:) Пълна идиотщина...
От детска приказка се очаква поне щастлив край да има, с поука. Но конкретно тази приказка завършва, като повечето продаваеми цикли, с обещание за „нещо повече“. Бихме чакали „нещо повече“, ако имаше нещо зарибяващо във видимо първата част. Но в този случай обещанието е за „очаквайте същата безсмислица“ или „толкова е тъпо, че дори нас ни мързи да го допишем“.
За сравнение – първата книга за Хари Потър е на светлинни години напред от „Междусвят“! Пък ако избягаме от мейнстрийма, „Момчето със златните панталони“ на Макс Лундгрен е малко над сто страници и съдържа около 300 пъти повече смисъл, отколкото набързо скалъпената рожба на Геймън и Рийвс. Даже сигурно е излишно да споменавам всичките творби на Астрид Линдгрен – наистина светлинни години разлика.
Може би забелязахте, че сравнявам „Междусвят“ само с детски книги – има причина за това. „Произведението“ още като сценарий видимо е писано за деца и адаптираната му литературна версия може да зарадва само по-неначели се дечурлига. Вече не е прието да се посочва на първа страница дали романът е за деца, за юноши или за възрастни, но този е от първата категория:) Целевата аудитория е -12 (пак малко ниско, имайки предвид главния герой на 15), а дори и тези малки хора разполагат с мноооого по-интересни и увлекателни творби за четене – и сигурно биха се изплюли на тази книга, освен ако не им е първата в живота.
На всичкото отгоре в тази книжка за невръстни чада има доста описания на кървища, гнилости и чреволяци, които видимо целят да изместят фокуса на вниманието от липсващата ИСТОРИЯ.
Моя оценка – 0/10. Можеше да е 1 или 2 от 10, ако наистина се бяха постарали да напишат книга, а не просто да адаптират словесно представите си за зрелищност на екрана.
