Липси. Рева за себе си, не за онези, които отлетяха. Егоизъм. Чисто мой. Циничен както винаги, просто защото осъзнавам цинизма му. Сълзите са, защото ми липсват. Особено единият от тях... Гледам тази стая, колко е празна, въпреки че полагам всички възможни усилия да я напълня. Не с вещи. С неща, носещи смисъл. Много често се стига до това, стаята пак да е празна, изпразнена от смисъл. Стаята, къщата, дворът, планината, светът... Най-страшното е празният свят, който продължава да се движи. Но какво знам аз за най-страшното? Нищо. Всяка следваща моя болка е била по-силна от предишната. И съм си казвала „Какво съм знаела аз за болката?”. Вече от години си казвам само „Какво знам аз за болката?”. Нищо. Това моето е нищо. Има и по-силна. Сигурно и тя ще ме настигне някой ден. За да разбера, че тази сега е била детска играчка. И че – ето я тази за възрастни – Enjoy! Пробивам си пъпа и си мисля, че е безболезнено. Не е, просто знам, какво е по-силната болка. Много по-силната. Няма „най-силна” има само по-силна. Защото винаги може да бъде и по-зле. „Твърде зле” няма. Докато още дишам и имам сили да пълзя. Да пълзя напред, назад или накъдето и да е. Борба. Не със света, със себе си. Борба, за да запазиш себе си. Защото „себе си” понякога иска да се изгуби, да потъне в нищото, вместо да се мъчи. И стига с тия коментари, колко съм била силна. Не съм силна грам. Цялата ми сила идва от другите. Не знам, дали това е паразитизъм или нещо прекрасно. Прекрасен паразитизъм? Паразитирам върху прекрасни хора. Красиви неща, върху които да се лепнеш, за да смучеш СМИСЪЛ. Защото въпросът „Защо не?” не винаги е достатъчен, понякога се иска отговор на въпроса „Защо?”. Защо да?

Защото е красиво. Защото е уникално. Защото от мен зависи. Не друго, моята глава и кашата в нея. Аз си я бъркам, аз си я сърбам. Правя много други уж смислени неща, но те ще се блъскат в други глави. Редът в моята си е мое задължение. Мога да раздавам усмивки и любов с тонове, това ми е любимото занимание, но на каква почва ще попаднат те, зависи от насрещната глава. Главата на потърпевшия. Дали ще покълне или не това, което посявам с широки пръсти е въпрос на почва. Може почвата да има алергия от моите неща и да ги отхвърли. Или да се пристрасти към моите неща и да забрави други, по-важни. Било е вече. И едното, и другото. И много други и различни.... Истина няма. Всичко е почва и някой, дето сее. Без да знае, какво ще порасне.

Сам човек в празна стая... По-добре писалка, отколкото нищо. Празен свят? Не е празен. Посяха в мен много семенца последно време. Други сеячи. Празен свят ще бъде, когато няма кого да обичам. А сега има. И то не един-двама, а много. Не просто семейство, а находка. Съкровище, което събираш зрънце по зрънце. Перли в короната на роба. Никой цар няма толкова.

Светът свършва, когато няма любов за даване. Тогава смело режеш вените надлъжно (за да е сигурно и за да има майка ти един красив труп) и пускаш завесите. Тъпа кауза, тъп епитаф за тъп живот. Аз пък искам да давам. Не да изчезна, оставяйки болката на другите. Аз добре си се оправям с болката, още малко и ще станем приятели. Доколкото я превръщам в нещо по-хубаво и по-полезно.

Морал? „Ебала съм го” е меко казано. Толкова не ми пука, че дори не ми се слушат коментари за морала ми. Само поради тази причина бих се прикривала под маска от благоприличие. Умерено благоприличие, естествено. С какво се мери моралът? А правилното с какво се мери? С време, с това, което хората казват или с цитати от Библията? Животът е това – отрязък от време на твое разположение. Прави, каквото чувстваш, че е красиво, прави и грешки, за да се учиш. Не чакай много. Какво чакаш? Колко ще чакаш? Знаеш ли, колко ти остава? После ще съжаляваш за пропилените мигове. „Ами ако бях” е по-зле от „Ех, ако можех”. „Ако бях” е лична грешка към собственото ти сърце. Грях, който си извършил спрямо усета си за добро.

Човекът е човек, когато не е сам. Когато светът не се върти около него, а представлява галактика от любими същества. Слънца. Всичко ще жертвам за това. Друга вяра не ми остана. Не е нужно друго, само светът да се върти другаде, а не около мен. За да мога да намирам посоката си, гледайки съзвездията.

Нека има прекрасни неща – усмивки, любов, красота, приятелство. Красивото не е относително. То е такова, каквото е, и не се повтаря същото, каквото е било или би могло да бъде. Нека има от всичко. Няма да се предам и ще остана да търся красивото и да се опитвам да го раздавам. Прекрасните неща нямат нужда от посвещения или поетапен ред за да бъдат прекрасни. Те просто се случват такива. Понякога се случват, защото ти си ги подбутнал и ти става благо на душицата. Ако не подбутнеш нищо, няма да ти е благо. И нищо прекрасно няма да видиш, защото е явно, че не го търсиш. Че не търсиш нищо. Всеки нераздаден грам любов тежи и спира полета ти. Раздай я заради собствената си свобода.

15.03.2007 г.

следващи извадки - хвъркати листчета

 

eye like.

Тогава го написах на един дъх и чак после го четох, та е малко разхвърляно. Ама май има... добри идеи.

P.S.: Цъкни се в кюто да ми кажеш, ква музика искаш.

Ксе.. не знам как попаднах тук , почти случайно по вълните на мрежата, на хубаво място. Не се и познаваме май, аз от онези хора дето се мотаха по Мальовица със ските на планиниадата, Митко, бирпонг-отбор тиква и пиукащите пипсове. Сетих се за твойте песни, миналата година пак на същото място и време горе на Мальовица ги пееше в една опушена тъмна стаичка пълна със слушащи хора, бяха много хубави, после ги забравих, ама сега пак се сетих и ги намерих тука в нета. Много благодаря за тях , хубави са,силни, пусни и другите като са готови да излизат !:). Засаждаш семенца наистина, растат и не забравят. Ето едно от мен, просто твойте думи ми напомниха на други разни думи, които някой ми е пиисал в главата по планините някъде:
http://naokolo.blogspot.com/2007/09/blog-post_14.html#1892794586530277634
, дай едно icq ако имаш, аз съм 14963260

за (не намирам свестен епитет) разбиращия комент:) Тази година нещо се поуморих да "сея" и се вкиснах като кисела краставица, та имам нужда от такива неща:) Пожелавам ти Ветре-то (знаеш, за какво говоря) да ти довее само прекрасни неща...