Разни нещица, останали на хвърчащи листчета, билетчета от автобуси, парчета от сметки за ток... Недовършени идейки и изкрещяни безсмислици – парченца от спомени:)

 

Аз няма да съм

и няма да стана.

Аз може би бях,

но без да го зная.

Аз може би ставах,

но спрях.

А може би спирах,

но бях.

 

Аз няма да спя,

но няма да виждам.

Аз няма да спра,

но без да се движа.

Аз няма да имам

живот.

И няма да искам

такъв.

 

(идея за песен, някъде около 2000 г)

 

 

Напиши правилата,

аз ще пея по ноти

и ще пусна числата

в това сбъркано тото.

Знам, че пак не познавам.

Мразя все да съм права.

И отдавна не вярвам в морала.

 

Посочи ми пътека,

аз ще тръгна по нея.

Ще съм бодра и лека,

пак по ноти ще пея.

Но не вярвам в доброто.

Пак ще дам през просото.

Мразя все да съм тъпата кучка.

 

Ще обърна езика с хастара навън,

да не виждаш смеха ми.

Ще се смея наум, ще се смея насън,

ще затворя с ключ своите думи.

 

Ще забравя каква и къде съм била,

мойте спомени ще бъдат твоите.

Ще напиша граматика без правила,

но пък ти ще играеш по моите.

 

(пак идея за песен, около 2003 г.)

 

 

Знам точно часа, в който онанираш,

къде си криеш бутилките и как ги намираш,

кои хапове ти дават, но отказваш да пиеш,

колко пъти

си опитвал да се

самоубиеш.

Знам, че мразиш да си себе си, но няма кой друг.

Искаш да си като всички, а не пълен боклук.

Бий го, скрий го, зарови го, погреби го в калта!

То е твое,

задуши го

и живей без душа.

 

(няколкото реда, от които се пръкна „Ти си пълна загуба на време”, а те самите така и не влязоха в песента)

 

 

О,

чувствам се като лайно.

Е,

майче съм била и по-добре.

А

хвърлям пак ези-тура

И

си играя със съдбата си.

 

О,

всичко правя със добро.

А

вечно ми излиза през носа.

Е,

аз си знам, че съм прасе.

И

това няма да се промени.

 

(доста тъпа идея за припев, около 2003 г.)

 

 

Ха, поразрових се и намерих един отдавна изгубен допълнителен куплет към „Колко време е нужно за левче”:)

 

По-добре да си тегля куршума,

вместо да се превърна във сума

от пари, часове и загубено време.

Ако то ми се връща, то друг си го взема.

 

Ще си вкарам дълбоко в корема

няк’ва мощна компютърна схема.

За да стана служител, който не огладнява,

не почива, не спи и не се уморява,

че не вдига и врява...

 

 

Седя и тананикам без идея.

Главата ми изпразнена съвсем.

Но може би е по-добре да пея,

отколкото да ходя по мъже.

 

Ти знаеш, някой ден те присърбява...

А може би сърби дори през ден.

Но не е винаги добра идея,

да вземеш и да яхнеш някой член.

 

Трябва да е интересно

и да има неизвестни.

Трябва да ти се прииска

за това да пишеш песни!

Трябва да е интересно...

Т’ва ще ти го кажа честно.

Аз не правя секс от скука.

Искам просто да ми пука!

 

И всеки знае, че не съм светица.

Че съвестта ми вечно си мълчи.

Но ако не желаеш да скучая,

бъди фурор или млъкни и ти.

 

Това не е забавно без интрига.

Не знаеш ли, че всичко е игра?

Така че просто спри да ми намигаш.

На ми се спи със вирнати крака.

 

Трябва да е интересно

и да има неизвестни.

Трябва да ти се прииска

за това да пишеш песни!

Трябва да е интересно...

Т’ва ще ти го кажа честно.

Аз не правя секс от скука.

Искам просто да ми пука!

 

Сега на твоя хич не ми се сяда.

Дори да съм с изпразнена глава:)

За к’во ми е да си хабя заряда?

Ще чакам взрив. Добре съм си така.

 

А ти сега мисли, каквото искаш

и нека всеки следва своя път.

И може някой ден да те огрее,

но днеска всички чакри си мълчат.

 

(брей, това съвсем го бях забравила, пък си е направо завършена и оформена тъпа песен!:)

 

 

Ти, член на уморено племе

за кинти губиш свойто време.

Но как ще върнеш, обясни ми,

изгубените си години?

 

Като дете мечтаеше да станеш

герой, пожарникар или моряк.

Сега си никой и дори и дори си стъпил

във гроба със единия си крак.

 

Животът ти – една програмна грешка

върви към края си със стъпка тежка.

Не знам, дали изобщо се замисляш,

какво испускаш и к’во точно искаш?

 

(много хвъркато листче, даже приблизителна идея нямам от коя година е)

 

 

И за финал – крайно тъп проект за „Химн на фенгърлата”:)

 

Обичам го! О, Боже!

Але, але, але!

Той може да ме вкара

в леглото от воле!

 

Не ме интересува,

дори да е педал!

Аз знам, че той за мене

цял живот си е мечтал!

 

Ох, умрях от смях:) Аре, дано и на вас да ви е забавно:) Извадки от стария тефтер 5

следващи извадки - един голям РЕВ:)