Една кратка пиеска с разговор между двама философи:) Доколкото си спомням го написах в час по философия в 10 клас:)) Което отразява доста добре мнението ми за тази "наука"...

            - Нищо не виждам, нещо ми липсва.

            - Може би очите?

            - Не, имам ги, но пак не виждам нищо.

            - Да не би животът ти да е само тъмнина?

            - Не, не е.

            - Тогава сигурно ти липсва тъмнината.

            - Не знам. Аз живея в светлосенките.

            - А какво мислиш за светлината?

            - Ако знаех какво е светлина, щях да ти кажа.

            - Какво са тогава светлосенките? В тях няма ли светлина?

            - Сигурно има, но не можеш да я видиш.

            - Защо?

            - Защото не я различаваш от тъмнината.

            - Обърках се. Все пак какво ти липсва?

            - Не ми липсва нищо, просто едното трябва да е повече от другото, за да видя разликата им.

            - Чия разлика?

            - На светлината и тъмнината.

            - Обясни ми.

            - Опитай се да наложиш негатива върху позитива. Ще видиш това, което виждам аз.

            - Какво е то?

            - НИЩО.

            - Значи ако я имаше разликата, ти щеше да видиш НЕЩО?

            - Щях да видя нещо различно от НИЩО-то.

            - Значи ти липсва разликата?

            - Липсва ми НЕЩО-то.

            - Как така? Нали ще го видиш само ако има разлика?

            - Ако няма НЕЩО, няма да има и разлика.

            - Откъде идва НЕЩО-то?

            - То не идва.

            - Как тогава разбираш, че го има?

            - Защото не го виждам.

            - Това не е доказателство.

            - Напротив. Когато не виждаш нещо, значи то ти липсва и следователно съществува някъде.

            - А ако НЕЩО-то дойде и ти го видиш, то ще съществува ли все още?

            - Ти съществуваш ли?

            - Да.

            - Да, ама аз не те виждам.

            - Как така?!

            - Нали ти казах, че нищо не виждам!

            - А-а, значи аз съм НЕЩО!

            - Не, ти си едно НИЩО, щом като разговарям с теб, а все така нищо не виждам!!!

            - Чакай!

            - Какво?!

            - Чакай, сетих се!!

            - Какво?!!

            - Отвори си очите!


 1998 г.
извадки от новите тефтери