Постинг
17.02.2010 01:24 -
Какво ми липсва?!:)
Ей ме на, на чашка покръстено 50 на 50 с вода винце (на ценителите - SORRY!), с цигарка в ръка, с вече не толкова далечен хонорар (десетина дни остават), в топла и даже изчистена стая, с вече платени сметки, с уговорки и планове за скорошна свирня, с вече репетираща се постановка, покрай която ще се повръткам из БГ-то с мисия (а не от синдрома на шилото в задника както винаги:), с отбили се на гости днес приятели и живущи тук такива, с един изгледан страхотен филм, с нова прическа, на която току-що й теглих последна ножица и ДОРИ с изпрано пране:)) И освен това - с китара, хартия, химикалка и почти довършена 42-ра глава - всичко необходимо за творчески забави! И пак ми е тъпо! Ей от такива като мен стават перфектните наркомани:) От такива, дето все нещо не им стига, за да си запълнят емоционалната палитра:) Всъщност като се замисля, всичките ми приятели от пубертета бяха наркомани и пияници. Разбирахме се чудесно:))
Въпросът горе е риторичен, знам какво ми липсва:) Малко повече кинти и един човек:) Въпросът е всъщност защо си търся вдъхновението за другите неща някъде, откъдето ми растат краката, когато онези две неща ги няма. И отговорът е прост - защото съм ТЪПО! Бих си набила два-три шамара, но от опит знам, че не помага:))
И тази вечер се отмята към графата "и утре е ден". На края на жизнения си път сигурно ще се уплаша, поглеждайки назад, колко високо процентно съдържание на "и утре е ден" е имало в моето "днес". И утре е днес. Може още да не е, но ще стане:) И в крайна сметка всичко ще стане вчера, после оня ден и неопределеното "тогава":))
Не, не съм сдухана:) Просто съм си скучна сама на себе си:)) Има нещо ужасно досадно в това да се познаваш наистина добре. Нещо като да препрочиташ книга, която вече отдавна знаеш наизуст. И утре е ден да открия нещо ново в себе си, въпреки че ще се връщам към занимавките си от десети клас:))) Пожелайте ми нещо ново и поздрав с едно любимо парче (по повод, че най-сетне си дръпнах Cake да ги послушам по-обстойно:):
Въпросът горе е риторичен, знам какво ми липсва:) Малко повече кинти и един човек:) Въпросът е всъщност защо си търся вдъхновението за другите неща някъде, откъдето ми растат краката, когато онези две неща ги няма. И отговорът е прост - защото съм ТЪПО! Бих си набила два-три шамара, но от опит знам, че не помага:))
И тази вечер се отмята към графата "и утре е ден". На края на жизнения си път сигурно ще се уплаша, поглеждайки назад, колко високо процентно съдържание на "и утре е ден" е имало в моето "днес". И утре е днес. Може още да не е, но ще стане:) И в крайна сметка всичко ще стане вчера, после оня ден и неопределеното "тогава":))
Не, не съм сдухана:) Просто съм си скучна сама на себе си:)) Има нещо ужасно досадно в това да се познаваш наистина добре. Нещо като да препрочиташ книга, която вече отдавна знаеш наизуст. И утре е ден да открия нещо ново в себе си, въпреки че ще се връщам към занимавките си от десети клас:))) Пожелайте ми нещо ново и поздрав с едно любимо парче (по повод, че най-сетне си дръпнах Cake да ги послушам по-обстойно:):
"знам какво ми липсва:) Малко повече кинти и един човек"
правим ли списък?
щото и аз се записвам тук
цитирайправим ли списък?
щото и аз се записвам тук
За същия човек ли се редиш, или само за кинтите ще се бием?:)))
цитирайпредлагам да си ги поделим по братски - за теб кинтите, за мен човека
цитирай
4.
анонимен -
Domine
18.02.2010 13:09
18.02.2010 13:09
Горе главата :) пролет иде :))
http://www.youtube.com/watch?v=BlN6gXqZKbM
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=BlN6gXqZKbM
Търсене
За този блог
Гласове: 1662