Прочетен: 1849 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2010 23:03
Понякога усещам как силата просто струи през мен. Докато говоря, пиша, свиря, катеря, пея, чистя двор или пък работя – усещам един неизчерпаем ресурс/тласък/напор вътре в мен, който с едно леко щракване с пръсти се превръща в нещо значимо и истинско. Без напъни и грандиозни обмисляния – просто едно “дай! сега!” – и то се случва… Без да усещам умора, болка, колебания… И много добре знам вече, че нищо не може да стане наистина СИЛНО и наистина ИСТИНСКО, без тази вътрешна вложена в него сила:) Силата, която превръща бачкането в спортно хоби, чистенето в градивност, катеренето в дишане, линиите в картина, думите в смисъл, пеенето в емоция, свиренето в махане с крила… Силата, която превръща нещата в нещо повече, отколкото са от практична гледна точка:) Може би е вяра? И тази дума е слаба и непълна. Вяра в какво?.. Но много се доближава до това НЕЩО. То ако съществува, съществува щастливо и пълноценно, съществува и ВЪПРЕКИ, и понякога НАПУК на всичко… Просто си съществува и е хубаво:)
Пожелавам си да го имам по-често и занапред, да не спра никога да УСЕЩАМ скрития смисъл, голям или малък, в това, което правя… Това е нещото, което превръща самотата в творчество. Това е нещото, което превръща налудничавите идеи в решения:) Това е нещото, което превръща звуците и думите в песен:) И купончето с приятели в незабравим момент:) И което превръща началото и края в роман… Това всъщност е нещото, което превръща фантазиите в реалност:)) Това е ритникът в задника, който те прибутва още малко напред, за да не стоиш на едно място:) Не е нужно да бъдеш добър, камо ли идеален. Не е нужно да бъдеш разбран. Не е нужно да бъдеш харесван:) Не е нужно да бъдеш важен, преуспял, четен, популярен, известен, богат, обичан… най-трудно бих се лишила от “обичащ” (това е най-голямата жертва!), но пак бих го дала за този шут в задника. Шутът, който ти дава инерция напред. Инерцията, от която нещата се търкалят, накъдето трябва:) Без нея си безполезен за обичаните от теб…
Искам още:) Пролет е, зелено е, нещата растат – искам и това НЕЩО да расте и да набъбва, да заравя все по-несломими корени в говната, в които расте и да стане неизтребим плевел без естествен враг в природата:)) Пожелавам същото и на всички вас - ШУТ в задника:)) PEACE:))
А това е просто цветче на зюмбюл:))
И НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С ТЕБ! *гръмовно*
07.04.2010 10:01
11.04.2010 00:43
поздрави