Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2010 17:24 - Извадки от писма 2:)
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 812 Коментари: 1 Гласове:
4



А за смисъла - смисъл няма разбира се. Какво наричаш смисъл? Причините? Последиците? Обстоятелствата? Какво? Смисълът са любовта, щастието. Смисълът е този, който ти си готов да вложиш в нещата. Иначе го няма. Никой не го е сервирал на тепсия, за да можеш да го намериш и да си кажеш "Еврика!":)) За мен понякога смисълът е да направя някого щастлив. Друг път да направя себе си щастлива. Друг път - да бъда такава, че да се уважавам и обичам:))) Или пък да накарам другите да ме уважават и обичат, това е най-нарцистичния цикъл:)))) Понякога смисълът е да оставя нещо след себе си. Нещо стойностно. Което да зарадва някого и да му даде капчица смисъл:)) Понякога смисълът е просто самата борба, просто инатът "няма да се дам". Да питаш какъв е смисълът е като да питаш какво е решението. Или отговорът. Различни са във всеки един момент, във всяка една ситуация. Както и да е, I don"t fucking know:) А забравих един "смисъл" - често за мен смисълът е, да ми е смешно:)) Защото усмивката е смисъл сама по себе си...

 

Болката не винаги съществува, за да бъде забелязана от другите и неутрализирана с вълшебна пръчица. Има дни, в които детето ще падне, ще се удари, ще ревне и мама ще дойде да го утеши, ще му купи сладолед и ще му разкаже хубава приказка. А има и дни, в които това дете ще падне пак и пак ще се удари, без никой да го види. И виждайки, че плачът му до нищо не води, това дете ще се изправи и ще продължи напред, ще се научи да ходи без да пада и може би дори да кара колело, да си промива само раните… Ще се научи, че едно падане не е болка за умиране и дори и сто пъти да падне, сигурно пак ще може да стане. Само, на собствените си крака… Просто аз не съм от онези “майчици”, които ще ти купят сладолед и ще ти разкажат приказка:) А от онези, които ще те оставят да напишеш собствената си истинска приказка за победата над страха, отчаянието и безсилието.

 

Кой как си го направи. Аз ЖИВЕЯ свободна. Понякога щастлива, понякога наранена – но свободна. Ако искам нещо – боря се за него. Ако ме дразни нещо – боря се против него. Ако нещо не ми изнася – тръгвам си. Ако сгреша за нещо – опитвам се да си поправя грешката. МОЖЕШ да живееш и да те боли. МОЖЕШ да живееш и да си щастлив. Това, в което ТИ грешиш е константното ти определение “не могат”. Кво ще рече пък “не могат”? Как не могат? Твърдиш, че ако много те боли, не можеш да живееш. Напротив, можеш:)) Можеш да живееш и гадно:) Можеш да живееш и отвратително:))

 

Знаеш ли, ще ти кажа нещо съвсем честно, искрено и лично и без всякакви мераци да те убеждавам в каквото и да е:) Просто искам да го споделя с теб. Животът е хубав. Прекрасен:) Хубаво, много хубаво нещо е:) Стига да го ползваш както трябва. Така че – прочети внимателно инструкциите преди употреба:)))

 

Не си съвсем прав. Нещата са прости, да. И ровим в боклука на душевните си отпадъци, това също да. Но спомените просто трябва да се приемат и ценят. Да им обърнеш гръб и да ги забравиш е… обида към живота, който си имал шанса да изживееш дотук, обида към решенията, които си взимал и нещата, в които си вярвал… А и всъщност не можеш да ги загърбиш напълно, освен ако не получиш амнезия:) Най-добрият начин да се оправиш със спомените е наистина да ги ПРИЕМЕШ, да се видиш на едно ново стъпало, нов етап от живота си, като един по-различен човек и да оцениш онова, което тези спомени са ти дали навремето, за да бъдеш това, което си сега. Да мислиш за тях свободно, без страх, самообвинения, обвинения срещу други хора, да почерпиш сила от тях и да продължиш напред. С отхвърляне това не става, повярвай ми, пробвах:)) Единственото, което постигнах, беше да си затрия всичката емоционалност и да умирам от скука, въздържайки се от самоубийство:)) Сега за щастие си я върнах и повече няма да я затривам за нищо на света. Стигнах до извода, че трябва да се науча да живея с чувствата си, а не да ги тъпча в прахта, докато не изгният:) Просто без тях ми е толкова скучно и безсмислено, че направо не ми се живее:)

 

Не ми трябват доказателства, за да разбера, че любовта е любов и че се чувствам щастлива в сегашния момент, а не в някой друг:) Да кажем – луна, море, обичан човек до мен (любовник или приятел) – чувствам се щастлива, чувствам се тук и сега, себе си и с него, реално до дупка и истинско. Може да е за два месеца, може да е за един ден, може да е за цял живот:) Знам много добре, че тази връзка с тук-и-сега-то се губи понякога, но когато я има всъщност времето няма ник`во значение. И не е важно колко дълго ще продължи, защото този момент се превръща в една малка вечност:) Аз искам да си създам и да изживея милиарди такива вечности, да запазя вече изживените такива обичани и прекрасни в паметта си и да продължа да създавам нови…

 

Убива само мъртвата любов. Живата те преражда:) Убиваш се, защото се държиш за мъртви неща и те те повличат със себе си. Ако си отвориш очите за живите, дори да не са Любов, ами просто красота или приятелство или ЖИВОТ, пътят навън от дупката ще е много по-лесен.

 




Гласувай:
4



1. injir - Искрено. Повече щастливи мигове ...
19.08.2010 17:36
Искрено.Повече щастливи мигове пожелавам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1153276
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662