Има два вида “не мога” – “не искам” и “нямам сили”. Като извинение уважавам само второто. Като лично мнение уважавам само първото:)

 

“Тръпката” е чувството, което изпитваш, когато се опитваш да направиш нещо, което не е доказано, че можеш. Ако обикнеш нещата, които вече е доказано, че можеш, ще ги правиш и занапред. Но “тръпката” няма да е същата, докато не потърсиш нещо, което “не можеш”:)

 

Какво е единственото вредно влияние на възрастта (без деменцията естествено) върху съзнанието? Рамкирането. Ограничаването. Шаблонизирането. Във всеки един момент от живота си човек трупа впечатления и знание, но си слага информационни “филтри” и маркира с по-висок приоритет нещата, които иска. Нещата, които сме искали и после сме спрели да искаме продължават да се променят. Исканията ни също продължават да се променят. Хайде да не си затваряме мозъците за новото, дори и да ни се вижда старо:)

 

Навикът е 50 % от човешката природа. Навици се създават лесно, за около седмица, седмица и половина постоянство. Трябва само да ги ИСКАШ:)

 

Искането се гради по-бавно – за от 6 месеца до 2 години. Обикновено се гради върху съвест и чувство за дълг, стига да ви пука:)

 

ЛИПСАТА на навици се гради най-бавно – поне 2 години. После обаче трябва да си направите равносметка кои точно навици искате/полезно е да имате:) И внедряването им в “системата” е доста по-трудно.

 

Най-лесните за “вграждане” навици са с физиологично въздействие – кафе, цигари, алкохол, наркотици (не-пристрастяващите също) – защото “обаждат” влиянието си почти веднага след прилагане:) Но и те след време се изчерпват и омръзват…

 

Старото е патеричка, новото е хоризонт:) И двете трябва да се ползват неограничено разумно;)

остаряване по Тери Пратчет: цинизмът. Колкото сме по-цинични, толкова сме по-стари. Втози смисъл младежът може да е на 5000, старецът - на 15.

Това е страхотна находка! И е истина.
Поздрави!