Баща ми – уникален екземпляр от руската фауна с хипи-изглед и гостоприемен към алкохола стомах – се върна от риба след неколкодневно отсъствие. Някак посърнал и при това гневен, с едни такива настръхнали мустаци и клюмнала брада. Посрещнах го с дежурния въпрос:

- Хванахте ли нещо?

Той изсумтя недоволен.

- Хванахме... и дъжд хванахме, и градушка, и сняг...

Злополучната тумба рибари тръгнала към избрания водоем в най-неуютните за престой на открито дни от променливата пролет. Два дни упорито мятали въдици, подлагайки телесата си на различните стихии в течно и твърдо агрегатно състояние и попийвайки, каквото си донесли. Но безрезултатно. Освен може би от гледна точка сгряване и напиване де, докато не свършил алкохолът. А в палатките било толкова мокро, че „шалтета плуваха на дъно“!

- Е защо не си тръгнахте? - последва логичният въпрос.

- Искахме, ама два дни вадили кола от калта! - отвърна той в типичния си развалено-български маниер, а мустаците му настръхнаха още повече.

Коя кола ли? Първо онази, с която „Монка на втори ден не издържал и тръгнал за пиячка“. Въпросното МПС затънало до вратите. „Монка се върнал сам, оставил мадама в колата да пази“.

- Да пази някой да не изнесе колата с кран ли? - прихнах аз.

Докарали „Вартбург“-а да вадят колата с дърпане, в резултат на което вторият автомобил затънал „само“ на ниво гуми.

- И никой нямал лопата, мамицата! - припсува баща ми.

- И как ги извадихте? - попитах, вече едвам сдържайки пристъпите на неуместен буен смях.

- Аз направил лопата!

С колко ли време и отчаяние трябва да разполага човек, за да си направи сам лопата в гората? Хмм, сигурно доста. Рили коловози неизвестен брой часове, подлагали дръвчета и накрая успели да изкарат нещастните колици от блатото, наслаждавайки се на изхвърляния от гумите порой от кал.

- Станахме в лайна до уши! - констатира баща ми, подкрепяйки репликата с бурни жестикулации.

- Е, пак добре, че сте се измъкнали.

Да, ама не. За капак на нулевия улов, дъжда, снега, градушката, спането в локви, липсата на алкохол и двудневното вадене на коли от кал до коляното, накрая нашите герои попаднали и на... катаджии! Глобили ги за кален и нечетим номер. Аз вече се смеех неприкрито – то не се издържа!

- Коли бяха цели в лайна! - описа баща ми положението с думи прости. А аз, гледайки въртенето на калната вода в пералнята, се замислих колко по-хубаво е всъщност човек да ходи за гъби... То туй риболовът е само за герои и сървайвъри явно. Не е за нас, простосмъртните:)