Три стихотворенийца/песни, които не съм публикувала тук още;)

Дълго

 

Дълго се борих.

Дълго издържах

по дългите улици

в дълга депресия.

Дълго търпение,

дълга умора...

Нямам съмнения -

нямам опора.

 

Нямам смелост, нямам сили,

нямам нищо под небето.

И събирам всичко останало ми

и отивам там, където...

 

Дълги минути

дълго изтичат.

Дълъг живот

в дълги думи стопява се.

Дълго мълчание

задълго скова света...

Нямам търпение,

нямам и светлина...

 

Нямам смелост, нямам сили,

нямам нищо под небето.

И събирам всичко останало ми

и отивам там, където...

 

Дълги разходки

по дълги тунели.

Тъмни тунели

без дълги светлини.

Дълго по пътя си

аз тъжно вървях сама.

Нямам доверие

дори на посоката...

 

Нямам смелост, нямам сили,

нямам нищо под небето.

И събирам всичко останало ми

и отивам там, където

аз пак нямам смелост, нямам сили,

нямам нищо под небето...

 

Точки

 

Как да мълча, научи ме...
Ще скрия цялата болка.
Ще я усмихна, напия...
Ще я представя в плеяда
от ненараняващи мимики!
Ще я превърна в усмивки.

Как да се смея – кажи ми?
Ровя из твойте пътеки,
ровя из моите спомени,
някои - леко изгубени,
други – завинаги минали,
търсейки общите полюси.

Как да пропея – стресни ме!
С нещо съвсем неприемливо.
Дай ми забравени минуси.
Нещо отдавна нечетено.
Нещо, забравено в крачка.
Стара любима играчка...

Хората просто сме успоредни.
Никога не се пресичаме.
Търсим допирните точки
и намираме
.....
точки

И тичаме!
......
точки

И тренираме!
......
точки
......
точки
......
с многоточие за несбъднато бъдеще.

 

 

Лесното

 

Не, не трябва да чувстваш вина

или просто да се отчаеш

от това, че изпитваш ненавист,

от това, че просто повече знаеш.

 

Да, най-трудни сме просто градивни.

Затова - по природа - рушим.

Много сложно е да си активен.

Много лесно е да си раним.

 

Много лесно е да си отчаян.

Много лесно е да си забравен.

Да си пушиш цигара замаян.

Да си мислиш, че си изоставен.

 

Погледни – никой друг не полага

остри грижи за никой край себе си.

И това сме и ти, а и аз.

Просто егоистични човеци.

 

Не че не сме способни на повече.

То се знае – и ние го знаем.

Но сме се уморили да мърдаме

за това, за което нехаем...