Прочетен: 3953 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2012 22:16
Някой беше описал (май Дж. Крюс) живота като една спирала, по която се въртиш и все стигаш до същото място, но малко по-нагоре... В духа на тази алегория – взимам поредния завой по спиралата:)
Взимам със себе си всичко от предните нива. Разочарованията – с усещане за натрупано знание и воля за промяна. Любовта – като вечност, която носи само добро. Щастието – като перманентно състояние, оправдано от собствените ми стремежи към него. Болката – като суров но добър учител, който те изпитва постоянно дори и в най-неочаквани моменти:) Радостта – каквато е, чиста и свежа като пролетен ветрец:) И отговорността – вече не бреме, а твърде лека гиричка след всичките натоварени тренировки:)
Взех си заслужената почивка на скрития под камъка гол охлюв, взех си зимния сън, взех си мързеливите часове на задоволство от това, което имам, взех си наслаждението от това да обичам безразсъдно тъпо, взех си радостта от това да бъда обичана дори и като гол охлюв, взех си дори тъй необходимите за човека моменти на гняв и намиране на виновен за нещата, които не стават, взех си чувството да съм зависима от нещата, а не те от мен... И май е време да сложа край на тази „отпуска“:) Май е време за действие.
Набавих си през времето на бездействие нещата, които не ми се връщаха от действията преди:) И мисля, че балансът най-сетне чукна равенство, или просто вече ми е станало скучно да вися на закачалката...
Приятно ми е да осъзная, че плаващият въпрос самоиздържане/свободно време, създаващ проблеми на огромна част от човечеството, при мен е минал на ефективен фонов режим:) Но фон на какво?.. Ей сега ще монтирам и основните приоритети, около които да се върти светът ми;) Колкото и „звезди“ от предишни галактики да са нарушили орбитата ми...
ксексе – трета бета-версия – се пуска отново във вселенската Мрежа:) Въпрос на цикли – наблюдението дава едно знание, а направляването на процеса – съвсем друго;) Скучно ми е да съм просто наблюдател. Така че да ме прощава всеки, който намира стъпките ми по пясъка за твърде дълбоки, неритмични, мръсни или неуместни. Със сигурност няма да нараня никого с тях под кръста. Имам грижата за това. И със сигурност не бих се въздържала да се изплюя честно в лицето на някой, който плюе злобно по тези стъпки зад гърба ми;) Имам оправдано от физиката право на собствена гравитация.
Каквото и да правя, Луната се върти около мен. Така че мога ВСИЧКО:)
Какво, не се върти само около мен ли?..
АЗ поне се КЕФЯ на този факт;)
11.09.2012 23:03
А по спиралата - само нагоре, път назад няма;) Най-много да се огледам със съжаление по нещо на долния завой и да го направя по-добре на горния. Поздрави и от мен;)