Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2012 20:39 - Най-тъпата книга, която съм чела напоследък
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4233 Коментари: 13 Гласове:
3

Последна промяна: 25.10.2012 20:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Излъгах се и аз наскоро да си купя „бестселър“, заблудена от безкрайните хвалебствия по негов адрес. И жестоко се разкаях, само 20 страници време ми трябваше, за да осъзная, че държа в ръцете си поредната ужасна недомислена БОЗА. И на всичкото отгоре съм имала глупостта ДА Я КУПЯ, при това не само първата книга, ами първата и втората заедно... Над 20 лв. за нискокачествена тоалетна хартия, много непрактично от моя страна.

 imageimage

Става въпрос за невероятните писания „Първият гроб отляво“ и „Вторият гроб отдясно“ на незадоволената американска домакиня Даринда Джоунс (или „Дуринда“ *, както не-ласкателно я наричаме с баща ми). Потресаващо бездарни произведения. Сега ще ви разкажа по-подробно защо.

 

Сюжетът е мечтата на всяко 12-годишно не особено умно момиченце за фентъзи-сапунка, която да гледа по телевизията, докато тъпче чипс и пуканки. „Много яка мацка постоянно спасява кого ли не, всички са влюбени в нея, а тя се чука с най-готиния“ или нещо подобно. Включени са задължителните за една написана само заради парите боза „подправки“ във вид на евтини еротични сценки, плосък хумор, свръхчовешки физически възможности **, преувеличени драми и дори цветисти персонажи като „синът на Сатаната“ (леле-мале). Който разбира се всъщност не е лош, а добричък, че и много секси. За душевността му разбираме къде по-малко, отколкото за това колко хубави мигли има и как виртуозно се чука „нематериалното му тяло“.

 

Главната героиня – пълен кошмар. Още на средата на първа книга, вместо да изпитам очакваното възхищение от лиричния й образ стигнах до изводите, че въпросната мацка:

 

1. не се отличава нито с остър ум, нито с остроумие;

2. изпитва затруднения да ходи по права линия, ако не е пила 3 чаши кафе, което показва или феноменално ниско кръвно, или проблеми с вестибуларния апарат;

3. е заделила челното място в емоционалните си приоритети за плоското си чувство за хумор и... циците си;

4. е психически нестабилна или пък склонна да преиграва, тъй като е способна „да рухне на пода“ само защото съобщава на напълно непозната жена за смъртта на напълно непознат човек;

5. се държи крайно грубо и нагло с почти всички, видимо с единствената цел да си повдигне самочувствието... и т.н.

 

Показателно е, че около 80 % от кратките цитати за надслов на главите са подписани с „Надпис на тениска“ вместо автор. При това сред тези „мъдри“ цитати фигурират абсолютно безсмислени и недостойни за цитиране изцепки от рода на „Жътварите на души са сладури“. Мисля, че със същия успех авторката можеше да цитира над главите изрази като „Гошко е миндил“, подписани с „Надпис на училищен чин“. Очеваден признак на крайно ниска култура и много, ама много кофти вкус.

 

Изключително дразнеща особеност на книгата е, че г-жа Джоунс се опитва нескопосано да остроумничи едва ли не на всяка трета дума. Рядко се срещат нормални изречения от типа „той тръгна наляво“, вместо това ще цъфне нещо от рода на „той се устреми по посока на по-близката до сърцето си ръка“. Имайки предвид, че сюжетът е крайно тъп, а образите – невероятно плоско обрисувани, този претенциозен изказ просто потушава и последните искрици читателско внимание. При това преводачът също си е оставил ръцете и си е позволил да преведе буквално каламбури като „Отрицание не е само река в Египет“. Видимо разчита читателите да знаят повече английски от него и да си превеждат в крачка книгата към оригиналния език. Е, в моя случай е познал, но тогава едва ли има много смисъл от превода му като цяло. Можеше поне бележка под линия да добави (ето, показвам за трети път как се прави).***

 

Същите натрапчиви опити за остроумничене прави и главната героиня... впрочем и почти всички герои. Повечето диалози в книгата са пропити с плосък хумор - сякаш не четете книга, а гледате поредния нискобюджетен комедиен сериал, в който действието се развива в една стая, а след всяка реплика се чува смях от публиката. Вместо да обсъдят като нормални хора вълнуващите ги теми, героите сякаш се състезават помежду си за титлата „кой ще изръси най-тъпата шега и/или заядлива реплика“. Рядко на най-обикновен въпрос се отговаря с „да“ или „не“, ако някой попита „Ще ме закараш ли до вкъщи?“ в отговор най-вероятно ще чуе „А водата мокра ли е?“. И това явно според авторката е съвсем нормално и логично общуване между хора. ВСИЧКИ хора. Разбирам да бяха само един-двама, ама не... Хуморът е толкова нескопосан и изкуствен, че дори не е достатъчно ГЛУПАВ, за да му се посмея на тъпотията поне. По-скоро ме натъжава.

 

Диалозите, които не пращят от гореспоменатия плосък хумор, са просмукани от евтин драматизъм. Героите редовно „се разтреперват“, „задъхват“, „примират“, „изтръпват“ и „отмаляват“ от на пръв поглед незначителни неща. Много интересен беше диалогът, в който след спор в стила „Кажи ми. - Няма да ти кажа. - Кажи ми. - Няма да ти кажа.“, главната героиня без какъвто и да било натиск или каквато и да било причина изтърсва информацията, която до момента упорито е укривала, след което се „задъхва“, „ахва“, прикрива си устата с ръка в тотален ужас и изобщо проявява всички признаци на евтиния драматизъм. Тъпо, ама чак вдлъбнато. Централната фигура Чарли Дейвидсън изглежда се очаква да остави впечатлението, че досадният й и недодялан цинизъм е оправдан от изпълнения с трудности и сътресения живот. Междувременно основната житейска драма на главната героиня, доколкото разбрах, е че мащехата несправедливо й е зашила шамар преди 20 години. Мен това не ме впечатлява, ама хич.

 

Както написах и в store.bg, откъдето си поръчах книгите, вместо да четете този ужас, по-добре си купете вестник и си свалете порняк. Миксът от двете би трябвало да е доста по-силно изживяване от четенето на този „шедьовър“. Всъщност ето рецепта как да си приготвите усещане, близко до това от книгата – вземете си вестник „Шок“ и вестник „Чук-чук“, разбъркайте им страниците и четете наред. Когато приключите, обърнете отначало. Сюжетът и без това тъпче на едно място повтаряйки цикъла „криминален случай – говорене с духове – чукане със сина на Сатаната – тъп хумор - тръшкане за глупости – хепи енд с отворена вратичка за следваща книга“. Не се харчете за следващата книга, не се харчете и за първата. Наистина няма смисъл да си губите средствата и времето.

------------------------------------------------------------------------

* от „дура“, което на руски означава „тъпачка“.

** физическите свръхчовешки възможности са задължителни, защото с наличните си УМСТВЕНИ възможности героите биха умрели още в първата книга, а незадоволената домакиня е написала цели ПЕТ.

*** „Denial isn"t just a river in Egypt” е играта на думи относно Нил, ако някой не зацепва, „denial” звучи приблизително като „the Nile”.




Гласувай:
3
0



1. анонимен - А, знаеш ли колко хора се гордеят, че ...
25.10.2012 22:42
А,знаеш ли колко хора се гордеят,че четат?!И живеят с илюзията,че са много начетени,четейки розови романи и други бози:)
цитирай
2. kcekce - Е, то се подразбира,
25.10.2012 23:09
че всеки чете за удоволствие каквото си реши:) Само че аз никакво удоволствие не изпитах от гореописаната боза и затова се почувствах длъжна да предупредя следващите читатели, които могат да се подведат и да надценят интелектуалната й стойност. Ако бях видяла поне един коментар с мнение като моето НЯКЪДЕ, нямаше да прахосам 20 кинта на вятъра...
цитирай
3. анонимен - Не знам за теб, но аз обичайно като ги ...
25.10.2012 23:43
Не знам за теб,но аз обичайно като ги поразлистя и знам дали е за четене или не:)Е,има винаги и грешки,но не е страшно:).......изчитам ги,щото съм мазохистка:)
цитирай
4. kcekce - Мии, права си,
26.10.2012 02:54
трябваше да прегледам постнатите в сайта първи странички, ама нещо нямах време и действах на доверие:) Иначе може да се каже, че и аз съм мазохист, щото недочетените от мен книги до момента са сигурно две или три, колкото и отвратителни да са били четивата...
цитирай
5. miuenski - на мен ми призля само откориците
26.10.2012 10:30
на мен ми призля само откориците
цитирай
6. анонимен - Поздравления!
26.10.2012 11:03
Страхотна критика!
Иначе аз си имам три "признака на бозата", които успешно ме предпазват от излишно харчене и губене на време върху нещо, претендиращо че е книга:

етикет бестселър + световно неизвестен американски автор + поредица, избълвана на конвейер = боза!
цитирай
7. chris - http://www. youtube. com/watc...
26.10.2012 11:37
http://www.youtube.com/watch?v=5IYXAGsMjIs
цитирай
8. анонимен - много яка статийка, Ксе :)
26.10.2012 12:16
за съжаление почти всичко, което е предназначено за масовия потребител е с лъскава облицовка и долнопробна, пластмасова същност. Впрочем, най-лесния начин да разпознаеш нискокачествения боклук е по неестествено гръмките и твърде многото реклами, които неотменно го съпътстват.
Ако когато става въпрос за книги , аз лично залагам само на проверени източници. А.к.а. - най-сигурно е, като си питаш някой, когото познаваш и с когото знаеш, че може да се проведе напълно смислен и продуктивен разговор, какво чете той :)
цитирай
9. kcekce - То проблемът е,
26.10.2012 12:39
че четох потребителски отзиви по руски онлайн-библиотеки и 9 от 10 мнения бяха "Ууу, страшна книга, задължително трябва да се прочете, много е яка!". А кориците ги помислих за маркетингова уловка, имаше навремето едно издание на "Добре охранявани мъже", което на корицата имаше някакъв... Тарзан + едрогърда разголена харпия :D Иначе да де, освен да оплювам бозиците можех да драсна и една самобичуваща се критика за собствената си тъпотия да ги купя :D
цитирай
10. kcekce - Ето
26.10.2012 12:40
Ето я впрочем и въпросната корица с харпията: http://www.sfbg.us/covers/GREL-S/GREL-S-93RMOM.jpg
цитирай
11. анонимен - интересно ми е..
29.10.2012 15:11
не съм чувала за този "бестселър" но съм се начела за 50 нюанса сиво и каква боза е. та ми е интересно мнението за тази книга сравнена с гореспоменатата. или са различни бози?
цитирай
12. kcekce - За мое огромно удоволствие
29.10.2012 19:27
тази боза не съм я чела ;D Като цяло отбягвам книги с посочени жанрове "любовен" и "тийнейджърски"... А като потърсих инфо за въпросните "Нюанси" точно тези жанрове изскочиха. Затова ще запазя незнанието си по въпроса как са двете бози една спрямо друга - както се вика, "Ignorance is a bliss" ;)
цитирай
13. kcekce - Впрочем
21.08.2013 06:12
Споменах ли ви, че моят отрицателен коментар в store.bg беше затрит?:) При това нямаше нищо незцензурно или крайно обидно в него... Вече не им вярвам на рецензиите от читатели, честно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 762473
Постинги: 385
Коментари: 1035
Гласове: 1604