Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 21:41 - И една хубава книга - „Сделката на капитан Ворпатрил“
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2460 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 29.10.2012 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След критиката по адрес на закупените от мен бози, време е и за нещо положително, а именно за последната издадена книга от Вор-сагата. Който вече е чел поне една от книгите от поредицата, най-вероятно е доживотно пристрастен. За незапознатите – става въпрос за фантастика* – с приключенски, политически, космически, психологически и дори исторически уклон.

image

Главният герой Иван Ворпатрил в предните книги е страничен персонаж, участващ само косвено в събитията и всъщност ИЗБЯГВАЩ да участва в каквито и да било събития... Особено покрай склонния да образува немислимо-гениални каши негов братовчед Майлс, който е главно действащо лице в голяма част от цикъла. При това обаче Иван се е появявал в сагата вече толкова пъти, че феновете на поредицата имат доста пълен негов профил и създадена психологическа картина на образа в главата си:)

 

В разрез с духа на предните книги, представящи герои със силно развито чувство за дълг и отговорност не само към себе си, но и към цели нации и народи... Иван винаги се е изявявал в ролята на „Иванушка-глупака“, изпускащ нишката на драматичните развития на политическата сцена и ангажиращ съзнанието си основно с откриващите се на хоризонта женски прелести и стремежа си към лек и спокоен живот. Което до голяма степен обуславя лекия и неангажиращ тон на книгата, изпълнен с хумор и простичък бохемски поглед върху нещата от живота. Не че предните книги са лишени от хумор, впрочем:)

 

Както може да се очаква от Иван, той усилено бяга от всякакви преекстраполирани отговорности, наложени от произхода му, роднините му или кариерата му и затова се е намърдал на сладка и скучна службица, сортирайки „змиите“, които да поднесе на шефа си в отдел Операции. НО. Както се очаква от една увлекателна книга, няма да четем за това как протича мирното му ежедневие, а за най-голямата каша, в която се е забърквал досега:) В неговия случай е пълен абсурд в сюжета да не е намесена и жена. А кавалерското му поведение и умните му решения - къде случайни, къде все пак плод на размисъл - ни карат най-сетне да го зауважаваме, дори на фона на изказването на майка му, че „може би не е съвсем пълен идиот“:)

 

Прочетох тук-таме коментари, че книгата била по-слаба от предните или че с нея Лоис Макмастър Бюджолд казва „сбогом“ на цикъла за Бараяр. Книгата хич не ми се видя по-слаба от предишните в поредицата. Малко се изненадах от споменаванията на Арал в реално време, тъй като от "Криожега" насам вече не го очаквах в плът и кръв - чак си помислих, че авторката е допуснала грешка (как пък не!). Но както пише в едно друго (впрочем хубаво) ревю - действието се развива около 5 години преди събитията, описани в "Криожега", така че романът е едно приятно завръщане към времената от цикъла, с които някои читатели вече са се простили.

 

Бюрократичните отговорности на Иван в началото леко ме отегчиха, но после Бюджолд ми го върна тъпкано с оживена сюжетна линия, страхотен хумор, невъобразими ситуации и много психологически-живи образи:) На места съм се смяла с глас... Според мен Бюджолд не се "прощава с Бараяр" с тази книга, а е изпитвала желанието да навлезе отново в измисления от нея свят в една по-ведра, хумористична и безгрижна нотка - без болезнените кокали, трудното минало и семейните отговорности на Майлс, без тъжната кончина на Арал и с едно ново начало дори и за поостарелите герои от поредицата, например Саймън и лейди Алис. Едно ново начало в едно вече мирно време на развитие и утвърдено разумно управление.

 

Ако човек може да се заяде за нещо с книгата, то е може би за недотам катастрофалното за постройката (и при това дълбоко...) потъване на централата на ИмпСи и... за тъй милото и усмихнато желание на авторката да ожени в крайна сметка героите си някъде по жизнения им път:) За второто аз не бих се заяждала, особено имайки предвид женкарската репутация на Иван досега и 35-годишната му възраст. Пък първото... е как би могла да пропусне целия хумор по темата:)))

 

Евала на Бюджолд за пореден път, аз лично се надявам светът на Вор и галактиката около него да продължи да „се върти“ и да живее и в следващи книги;)

-----------------------------------------------------------------

* С извинение до всички, които смятат фантастиката за "боза" по презумпция:)




Гласувай:
2
0



1. анонимен - Тоя Бюджолд вогон ли е?:))
29.10.2012 23:22
Харесвам много писането ти!
Нарочно не се логвам, защото не е комплимент.
цитирай
2. kcekce - Е, хубаво за не-логването...
30.10.2012 00:25
ама сега почвам да се чудя "Ти за Бога не знаеш ли, че Бюджолд е жена?!" и "Тонски, ти ли си с тия вогони?!?" :D
цитирай
3. анонимен - Ако знаех, че е жена,
30.10.2012 01:31
щях да питам вогонка ли е.:D
Бюджолд ми припомня Божоле.:)
Не съм Тонски, Килограмов съм.
По-скоро Милилитров, заради божолето.;P
цитирай
4. kcekce - Е тогава вече
30.10.2012 02:14
се питам Ани ли си:))) Сори, ама анонимните ме обърквате и все се чувствам длъжна да ви позная :D
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 698381
Постинги: 376
Коментари: 1023
Гласове: 1572