Прочетен: 3480 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2013 02:25
Не виждам смисъл да говоря. Презирам почти всички. Презирам себе си. Презирам тъпите зле подбрани цели, които си поставяме и тъпите зле подбрани маски, които си слагаме по пътя към тези цели. Презирам и необмислената и пусната на „свободна скорост“ искреност – най-криво скроения егоизъм - да си мислиш, че правиш огромна услуга на всички, като просто угаждаш на емоциите си и не филтрираш нищо от тях. Презирам и търпението, когато става безкрайно и безцелно.
Презирам опитите на човека да стъпче нещо, за да се почувства по-висш от него. Презирам и опитите на човека да се докаже пред себе си като добър, превръщайки се в изтривалка за всеки навлек. Презирам страха и фобията от непознатото, както и слепия фетишизъм към непознатото и екзотичното. Напъните да бъдеш неделима и заменима „по-социална“ единица от стадото и напъните да излезеш „по-специален“ и „по-различен“ в общата маса. Съзнателни или несъзнателни – все така заслужаващи презрение.
Презирам безотговорността, прикрита с лустро на индивидуализъм, кураж и смелост. Презирам бездействието, прикрито с оплаквания от прекомерна заетост и натовареност, от неблагоприятни обстоятелства. Презирам великодушната помощ, дадена без идея за развитие на получаващия я. Презирам позите, които ти позволяват да излъжеш другите, че си супер пич, когато и ти самия не си вярваш. Презирам опитите да се обърне всичко на майтап и опитите да се изкара всичко гробовно-сериозно. Презирам нуждата да се чувстваш победител и горчивата наслада от самосъжалението. Вътрешния стремеж да си го върнеш тъпкано на света за всички болки и безогледната саможертва в името на едното нищо.
Презирам нуждата да бъдеш човек.
А тоест да бъдеш силно неосмислена частица, кривяща природните закони.
Аре да мислим малко. Нали уж сме най-мислещото животно на планетата?
С какво можем да сме полезни и за кого/какво?
Какво искаме и какво правим за него?
Кое е възможно и осъществимо и кое не е?
Кое е нужно и кое не е?
Кое е излишно и кое не е?
***
ВСИЧКИ ще сгрешим. Но можем поне да се пробваме.
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
Можем да искаме да я отстояваме постоянно с делата си.
Възможно и осъществимо е всичко, което се починява на законите в природата.
Нужна ни е много сила, мотивация и излишък от нея :)
Излишни са всички онези неща , които посочваш, но и нуждата от тях за да ги осмислим.
Сигурно греша, ама все пак 1 живот имам.
На кого от всичките, на които раздаваме любов, тази любов му помага наистина? Виждала съм хора, превърнали се в безволеви амеби или нагли егоисти просто заради постоянното получаване на безпричинна и безусловна ЛЮБОВ. Не смятам за нужно да им връщам лошото, но смятам за необходимо да спрем да им даваме добро:)
Кои дела водят до нещо по-добро, а не до гола демонстрация на личното ни благородство и превъзходство (вътрешна сила)? Кога си доказваме на себе си, че сме супер добри и можещи - и кога правим нещо смислено?
Дали ние ХОРАТА се подчиняваме на законите на природата или се опитваме да подчиним НЕЯ, да заобиколим и прекрачим законите й по всички възможни начини?:) На мен ми се струва, че е преимуществено второто:)
Иначе широко погледнато според мен си абсолютно прав;) Поздрави за което:)
Знам от хижарска уста една история за лелички, берящи цветя от саксиите по прозорците на хижата. В чашка с вода от чайчето в хижата. И когато хижарката питала "Вие к`во правите?", онези отвърнали "Тези цветя да не са твои, ма!":))
Тия индивиди не бих ги обичала осъзнато, но пак ми се срещат на пътя постоянно, дори и в дивото. Бих им помогнала да не умрат в планината, но също така бих им ударила един шамар за безочието и глупостта, или поне бих им изчела едно поучително конско.
Сори за многословието, от сбирката на бира ще да е:) Затварям си негативната уста, аса черното радио:)