Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2013 02:14 - Зле сме като вид
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3480 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 20.05.2013 02:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не виждам смисъл да говоря. Презирам почти всички. Презирам себе си. Презирам тъпите зле подбрани цели, които си поставяме и тъпите зле подбрани маски, които си слагаме по пътя към тези цели. Презирам и необмислената и пусната на „свободна скорост“ искреност – най-криво скроения егоизъм - да си мислиш, че правиш огромна услуга на всички, като просто угаждаш на емоциите си и не филтрираш нищо от тях. Презирам и търпението, когато става безкрайно и безцелно.

 

Презирам опитите на човека да стъпче нещо, за да се почувства по-висш от него. Презирам и опитите на човека да се докаже пред себе си като добър, превръщайки се в изтривалка за всеки навлек. Презирам страха и фобията от непознатото, както и слепия фетишизъм към непознатото и екзотичното. Напъните да бъдеш неделима и заменима „по-социална“ единица от стадото и напъните да излезеш „по-специален“ и „по-различен“ в общата маса. Съзнателни или несъзнателни – все така заслужаващи презрение.

 

Презирам безотговорността, прикрита с лустро на индивидуализъм, кураж и смелост. Презирам бездействието, прикрито с оплаквания от прекомерна заетост и натовареност, от неблагоприятни обстоятелства. Презирам великодушната помощ, дадена без идея за развитие на получаващия я. Презирам позите, които ти позволяват да излъжеш другите, че си супер пич, когато и ти самия не си вярваш. Презирам опитите да се обърне всичко на майтап и опитите да се изкара всичко гробовно-сериозно. Презирам нуждата да се чувстваш победител и горчивата наслада от самосъжалението. Вътрешния стремеж да си го върнеш тъпкано на света за всички болки и безогледната саможертва в името на едното нищо.

 

Презирам нуждата да бъдеш човек.

 А тоест да бъдеш силно неосмислена частица, кривяща природните закони.

 

Аре да мислим малко. Нали уж сме най-мислещото животно на планетата?

 

С какво можем да сме полезни и за кого/какво?

 

Какво искаме и какво правим за него?

 

Кое е възможно и осъществимо и кое не е?

 

Кое е нужно и кое не е?

 

Кое е излишно и кое не е?


***

ВСИЧКИ ще сгрешим. Но можем поне да се пробваме.



Тагове:   човек,   мотивация,   ксе,   ксексе,


Гласувай:
2



1. pitwasilew - Можем да сме полезни с осъзнатата си ...
22.05.2013 12:32
Можем да сме полезни с осъзнатата си любов към всичко и към всеки.

Можем да искаме да я отстояваме постоянно с делата си.

Възможно и осъществимо е всичко, което се починява на законите в природата.

Нужна ни е много сила, мотивация и излишък от нея :)

Излишни са всички онези неща , които посочваш, но и нуждата от тях за да ги осмислим.

Сигурно греша, ама все пак 1 живот имам.
цитирай
2. kcekce - Искрени аплаузи:)
28.05.2013 19:30
Но има и подточки;)

На кого от всичките, на които раздаваме любов, тази любов му помага наистина? Виждала съм хора, превърнали се в безволеви амеби или нагли егоисти просто заради постоянното получаване на безпричинна и безусловна ЛЮБОВ. Не смятам за нужно да им връщам лошото, но смятам за необходимо да спрем да им даваме добро:)

Кои дела водят до нещо по-добро, а не до гола демонстрация на личното ни благородство и превъзходство (вътрешна сила)? Кога си доказваме на себе си, че сме супер добри и можещи - и кога правим нещо смислено?

Дали ние ХОРАТА се подчиняваме на законите на природата или се опитваме да подчиним НЕЯ, да заобиколим и прекрачим законите й по всички възможни начини?:) На мен ми се струва, че е преимуществено второто:)

Иначе широко погледнато според мен си абсолютно прав;) Поздрави за което:)
цитирай
3. pitwasilew - Аз затова написах "осъзна...
28.05.2013 20:09
Аз затова написах "осъзнатата любов". За кого питаш да ги правим тия добри дела? За тези, които имат нужда от надежда. То им личи. Вижда се. Колкото до природата-взимай раницата и бягай в планината или където си пожелаеш за да изпробваш природните закони ;) Не очаквах да се съгласиш с мене! Благодаря :Р
цитирай
4. kcekce - Точно защото
28.05.2013 22:55
смятам бягането в планината за най-сладкото бягство, съм съгласна с теб:) Но не вярвам да не си срещал в планината "инвентарни" планинари, качващи се август месец до под 2000 м. надморска височина, и то до хижа - с гети и грейки... с обувки за 300 лв., корави и зимни... мрънкащи за мазолчето си, за обслужването в хижата и наличността на напитки... Сещаш се:) Или пък силно пречещи нарко-туристи, наяли се с гъби и надрусали се с каквото намерят, щото сред природата им е "по-кеф".

Знам от хижарска уста една история за лелички, берящи цветя от саксиите по прозорците на хижата. В чашка с вода от чайчето в хижата. И когато хижарката питала "Вие к`во правите?", онези отвърнали "Тези цветя да не са твои, ма!":))

Тия индивиди не бих ги обичала осъзнато, но пак ми се срещат на пътя постоянно, дори и в дивото. Бих им помогнала да не умрат в планината, но също така бих им ударила един шамар за безочието и глупостта, или поне бих им изчела едно поучително конско.

Сори за многословието, от сбирката на бира ще да е:) Затварям си негативната уста, аса черното радио:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1153266
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662