Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2014 00:49 - Тези гадни същества хората... и аз в това число
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4411 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 10.01.2014 00:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Моите обяснения винаги са твърде многопосочни. Емоционални, но не и необмислени. С внимание към детайла, но не и повлияващи се от дреболии. Конкретни, но и многопластови като баница или като глава кромид лук. И все остават нечути или недоизслушани:) Толкова съм искрена и точна, че чак си ставам досадна сама за себе си:) Отнема ми около час да прегледам отвсякъде едно просто чувство „тоя ме дразни“, пък после си давам и няколко месеца да се „утаи“ емоцията, за да съм сигурна, че извадените доводи са реални и справедливи. Понякога си вадя нови изводи и чакам следващите месеци:)

image

Смешното е, че огромна част от споровете, които съм водила с хора, съм си ги превъртала из ума предварително:) И въпреки това голяма част от огромната част не са протекли по планирания сценарий :D Защото обикновено за тези неща, които наистина ме вълнуват и човъркат, никого не го е еня и не ме и пита за тях. Събеседникът сам се хваща за някакви отделни думички и прехвърля разговора върху странични незначителни аспекти, които само могат да ме отегчат. Или пък прибягва до идиотски лични обиди/обвинения и зле прикрити заплахи. Което мен не ме интригува. Мен ме забавлява само „честната игра“ в диспута. Ако се стига до мръсни номера – губя интерес. Защото ги знам всичките и отдавна вече съм отказала да ги ползвам. Просто ще бъда твърде мръсно-непобедима, ако ги прилагам. И ще ми бъде съвсем скучно:) Даже няма да ми е интересно да се „зарадвам“ на „победата“ си. Тия тъпотии май са за слаби и неподплатени от нищо постигнато хора, които не умеят нито да отстъпват, нито да губят:)

Аз отстъпвам и губя достойно и си броя победите на едно доста по-високо ниво. За мен е много по-голяма победа да надвия СЕБЕ СИ, отколкото някой друг. Да си докажа, че съм овладяла по-майсторски емоциите си, че съм се научила да контролирам гнева си, че съм способна да пренебрегна егоизма си и да направя нещо с полза за други, ГУБЕЙКИ – с усмивка на уста.

Моята честна игра често ме подлъгва. Емпатично се поставям на мястото на другия, влизам му в положение и неизбежно очаквам (най-малкото подсъзнателно) той да играе честно. Защото не му налагам обстоятелства, в които той да се чувства застрашен и да вади скрито оръжие. Странното е, че много хора си оголват отровните зъби, дори без да съм ги предизвикала:) Мислят податливостта ми за слабост и се надяват да отбележат лесна победа за единия „мач“, да лапнат лесна „плячка“ за единия си жалък обяд:) Аз им давам сто победи и сто обяда, с идеята да ги науча с личен пример на нещо по-добро. Но те продължават да се зъбят алчно:) Нараняват ме понякога. Но победите, които отбелязвам аз, си остават с мен за цял живот. Победа е да си докажеш, че можеш да бъдеш по-добър човек, че можеш да разчиташ на себе си, че можеш да помагаш на други. Стига мозъкът да ръководи парада:)

Хората са ужасни и/или отегчаващи през по-голямата част от живота си (някои през целия си живот). Малко ме плаши да виждам същества, които обичам, да говорят нещо без никаква мисъл, с един блеснал и полупразен екзалтиран поглед, понякога ядосан, без да целят каквото и да било (най-малкото разбиране), без да отбелязват дали на човека отсреща му е интересно, без да МИСЛЯТ като цяло. Какъв е смисълът например да ми обясняваш разпалено колко е як един филм заради неочакваните обрати в него и да ми ги кажеш всичките? Седя и го гледам този скъп, мил и интелигентен човек как „уж“ осъзнато ме навива да гледам филм, издавайки всичко изненадващо и впечатляващо от сюжета... Гледам очите на човека – светят превъзбудено, рядко се срещат с моите, рядко се съсредоточават върху лицето ми - просто четат табула-разата на своите изживявания от филма по тавана, а устата говори ли говори... Докато се усетя да кажа (и докато намеря празно място за поемане на въздух) „Не ми го разказвай целия, нали ще го гледам“, цялата фабула беше разнищена на молекули.

Страшното е, че същото се случва и на други теми. Може да е смърт на твой близък, може да са емоционалните преживявания от вечерта, може да е какво ли НЕ. И пак да видиш този блуждаещ поглед и тази неспирно мелеща уста, която мели думички, не защото цели нещо добро, ползотворно или интересно с тях, ами просто защото се е ЗАСИЛИЛА по инерция. Най-често го виждам този феномен на политически теми – относно нашата демо-версия на демокрацията, относно световния ред и „какво трябва да направЯТ“ - не дадения индивид, а имагинерното правителство или имагинерното общество. Хората си говорят сами ПОСТОЯННО!

Каква е тази гражданска позиция, в която ти се поставяш ИЗВЪН масата? Сигурно си мечтаеш да си на мястото на онея, дето лапат като невидели и са недосегаеми за закона? Иска ти се да имаш същата власт, същите блага? И за извинение добавяш, че искаш ВСИЧКИ да ги имат... Ами сори, не е възможно. Физически не е възможно. Ако си беше направил труда да се замислиш, би осъзнал, че мечтаното от теб „равенство и братство“ е загуба за теб, а не облагодетелстване. Щеше да си направиш сметката, че не можеш за равенство да се сравняваш само с управниците или с горната средна класа в Холандия. Ами можеш да се сравняваш със селяните по българските села, безимотните чернокожи гладуващи в Африка (страдащи от СПИН-епидемия), индийските милиони бездомници, които живеят с по един потник на гърба и умират, когато падне температурата под 5 градуса по Целзий, с китайските миньори, за които някога преди години може би си чул еднократно споменаване в новините как „около“ 5 хиляди души умрели при експлозия в мина...

Много избирателно равенство и братство искаме ние:) Равенство - обаче над дробната черта. Никой от големите политико-философи на маса + питие не е готов да бачка като луд за финансова подкрепа на българските села например – колкото и да обяснява за кофтито положение в сферата на селското стопанство! Но всеки, платил НЯКАКВИ данъци (а дори и да не е платил) се чувства в правото си да се оплаква, че не му дават това, което си представя като дадено свише в „европейските“ държави.

Един никакъв човечец ми се залепи ни в клин ни в ръкав в Найлона и започна да ми обяснява какви невероятни заслуги имал за това „култово“ заведение. Встъпителната му реч включваше описание на това, как го прибрали полицайчетата и как той за три бона изпял три имена. Прибрали въпросните лица. И той видимо се гордее с това! И се оплаква как системата не му осигурявала мегдан за работа... Питах го каква му е работата (ако я имаше), човек на 45 и отгоре години. Рече „барман и домашни услуги“. За четири десетилетия не е намерил нещо, в което да стане поне „широк“ или слаб специалист! На мен ми прехвърча из ума „БЕГАЙ да копаш компира!!!“. Затова селското ни стопанство е на такъв хал (не само де, ама карай) – защото всеки вдлъбнат некадърник не търси какво да свърши, ами търси с какво да се похвали на чашка пред непознати и ПАК се чувства онеправдан.

Само като чуя някой, който ми се лепва в бар да ми се хвали за великите си постижения, и вече знам, че той просто е провалил живота си. Нищо не е научил, нищо не е направил, правил се е на бунтар (или тинейджърска звезда) на младини и е разчитал на други хора да го издържат; от незадоволеност е крещял някога някъде „Анархия!“, без да е чел умовете, написали идеологията на анархията; осъзнал се е от махмурлука си на тридесет и нещо с нулеви умения и нулево портфолио за търсене на работа и е взел да обикаля кръчмите в търсене на слушатели. Пък ако някой седне да го слуша – може пък да е дотолкова податлив, че и да си го прибере вкъщи? Или някаква работа да му даде, на която той пак ще се прояви като леке. В крайна сметка той нищо друго не е научил от живота, освен че може да си виси без ник`во развитие, вечно алкохолно опиянен и неразбиращ какво имат предвид тези хора, които му казват „Трябва ТИ да направиш нещо, хубавото не пада от небето“. Такива като него са с две ръце ЗА анархията, ако им слушаш приказките, но реват за повече безвъзмездни и неизработени блага от СИСТЕМАТА, която уж презират. Явно я презират, просто защото не може да им бъде майка – да дава нещо за нищо, да те дундурка, когато имаш нужда от приспиване и да ти спасява гъза, когато ти нищо не правиш за него.

 

Една малка тайна ще споделя – ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИСТЕМИ СА УТОПИИ! И са несправедливи, защото в тях се намесва факторът „човек“.

 

Няма равенство в природата. По-силните оцеляват и ядат месо, по-слабите са храна за тях и пасат. Но слабите имат мечтата, че може да се озоват на мястото на силния някой ден:) Без тази мечта остава само да се примирят. А иначе могат да се борят, да натрупват мускулна маса, знания и умения, могат да гонят мечтата си. А могат и просто да си висят на закачалката и да викат „Що някой не ми помагаааа?! Я да ми помогнете веднага! Дочул съм, че в Дания на лешперите им помага правителството!“. Ако приравним цялото човечество като стандарт на живот, ВСИЧКИ ще живеем в сглобени от отпадъци къщурки и ще се чудим има ли какво да ядем ДНЕС. Защото човекът е животно, което се кефи, като много други животни, да си пази територията, да си отбранява попадналите в обсега му блага от другите и да си търси ВРАГ. Запазили сме си по еволюционната верига ВСИЧКИТЕ инстинкти за оцеляване в „джунглата“, но нямаме естествен враг. Сами сме си врагове:) В опитите си да представим себеподобен като враг му слагаме етикети за етнос, раса, гражданство, дори за различни от нашите музикални предпочитания или за друг футболен отбор, на който да си фен:) И се бием помежду си за малките победи на „ловната хайка“ или на „отбраняване на територия“.

 

Това сме. Тъпите гадни хора. Който ни е нарекъл „венец на творението“ - да му сера в устата. ОТВРАТИТЕЛНИ сме. Не за друго, ами защото оправдаваме действията си с фалшив морал. Използваме цялото безгранично знание, до което имаме достъп в момента, за да оправдаем егоистичните си подбуди. Моралът на индивида май никога не е успявал ефективно да излезе извън рамките на малка общност от четири-пет човека. НИЕ сме най-гадната зараза на тази планета. НИЕ, с нашето мислене, че ни се полага нещо повече. НИЕ, с нашата заблуда, че по рождение Вселената ни дължи нещо, което не получаваме:) НИЕ сме готови да завоюваме и отбраняваме територия, която дори не е наша, само и само за да я насерем после.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ponicka - Най-много ми хареса, това, , че м...
10.01.2014 21:44
Най-много ми хареса,това ,,че моралът на индивида никога не е излизал ефективно извън рамките на малка общност от 4-5 индивида",Формулирано е много точно.
цитирай
2. ponicka - Усмихах се и на екзалтирания и не...
10.01.2014 21:48
Усмихах се и на екзалтирания и нефокусиран поглед на съпреживяващия преживените си емоции от нещо уж адресирани до нас.Така е,хората са ужасни!:)
цитирай
3. him - :)
10.01.2014 23:20
,,че моралът на индивида никога не е излизал ефективно извън рамките на малка общност от 4-5 индивида" - аз пък не мога да се съглася с това - който цени истински морала, той гледа да се усъвършенства и да зарази с положителен пример останалите. Дори и на 4-5 човека да повлияе, те ще повлияят на други (ако ценят идеите му) и хоп - вече излизаш от 4-5 човека. Още повече, че ти няма откъде да знаеш, може да повлияеш на многократно повече.
Иначе за останалото - Ксе, ако някога останеш без работа спокойно можеш да се хванеш да точиш бръсначи или ножове ;)
цитирай
4. kcekce - То такива
11.01.2014 03:36
изроди като мен остават ли без работа? :D Виж, оня с "бармана и домашните услуги" сигурно 90 % от живота си е прекарал като безработен...

А за морала - точно това имах предвид, на 4-5 човека макс можеш да повлияеш, а дори и при тях твоят морал ще започне да се криви в някаква друга посока. Хората са измислили дебатите за морала, за да оправдават егоистичните си действия. Онези, които мога наистина да нарека чисти по душа, не ми говорят за морал и не ръсят гръмки думи. Просто си живеят достойно и помагат на околните:)
цитирай
5. him - :)
12.01.2014 19:30
"Прави добро и за туй недей тръби,
защо ти е да разваляш доброто с хвалби"
Саади
(цитирането може и да леко неточно, по памет)
цитирай
6. chris - все едно аз съм го писал. . .
13.01.2014 10:08
все едно аз съм го писал...
цитирай
7. kcekce - Ми то затова
13.01.2014 19:53
се разбираме с теб от време онО;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1153326
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662