Мислех си, че това случайно усвоено от мен умение е безполезно (даже и за хвалба не става:), но се доказа веднъж като креватоспасяващо, когато лежах в болница, не можех да стана и не ми бяха оставили подлога, копче за викане на санитар и крушка в нощната лампа...

* Снимката е заета от нета, не си правя колекции:)

Не знаеш кога в живота ти ще ти потрябва най-голямата тъпотия на света, усвоена благодарение на мързела ти да се разходиш един етаж нагоре/надолу – това е първата мъдрост, която можете да почерпите от този текст хD Втората мъдрост е да подходите към пикаенето в бутилка като към полезно умение за всеки случай, а не като към фокус, който да покажете на шоу за таланти... Ебавам се, разбира се:) Но ако щете, явете се на конкурс за таланти с ТОВА...

А сега инструкциите. Първо да уточня нещо– говорим за пластмасови шишета, не за стъклени! Ще пропусна обясненията за широчината и формата на гърлата на стъклените и пластмасовите бутилки, преценете сами каква е разликата. Второ – постарайте се на първите ви опити да не сте над килима, леглото, дивана или каквато и да било попивателна площ. Плочки и балатум се приемат с диви аплаузи от моя страна за първия евентуален фейл:) Дрехите „по пътя“ също ги махнете. Крачолите и смъкнатото дъно на гащите няма да ви помогнат, но пък могат да се подмокрят.

След изпълнение на описаните по-горе условия, остава жената да се сети къде излиза уретрата й. Това отворче се намира на достатъчно ограничено пространство между клитора и влагалището. Няма 3 см. дори, което е идеално за прецизно позициониране на гърлото на бутилката.

Не си помисляйте изобщо да клякате! Абсурд, не е нужно и дори пречи. Лек разкрач в изправено положение, струята насочена отвор в отвор. Ако прекалите с притискането на отвора в отвор, ще усетите напора на излизащия под напор въздух от шишето:) Наведете бутилката в посоката на струята (напред, освен ако не сте мутирали по жизнения си път) и въздухът ще има откъде да излиза.

Пикаенето в бутилка разбира се е крайна мярка и се прилага само при остра нужда от уриниране в непригодени за целта помещения. Затова чистата работа е да пуснете силна струя, да я поддържате и към края да спрете рязко. Ако почти не ви се пикае, ама се насилвате, най-вероятно ще се окапете. Изтрайте още малко. Тук работи принципът „или пикаеш, или не“. Ако само пускаш лиги, ще се точат по околните тъкани (извинете ме за образното описание).

Аз искрено се изненадах навремето, че този метод проработи безупречно и безкапково в болничното легло! Наистина не вярвах, че мога да го направя легнала, подложих си резервни дрехи отдолу за всеки случай. Но нито капка не отиде извън шишето:)

Вече съм убедена, че това на пръв поглед идиотско умение може да има приложение в критични ситуации. Нямам желание да изпадам в следващите такива, но нямам и нищо против да си имам резервен изход от тях:)

С пожелания са безгрижно уриниране;)