Обичам нощта, обичам това време, в което всички спят тихо и никой не те тревожи – а и ти гледаш да не тревожиш никого, ами просто се радваш на всеки миг, в който никой не очаква нищо от теб и ти не очакваш нищо от другите:)

Ако денят е „работен“ ден, за мен нощта е „почивна“ нощ:) През тези часове не дължа нищо на никого и мога да свърша много работа безплатно, просто защото ми доставя удоволствие:)

Нещо повече - през нощта винаги можеш да очакваш прекрасен изгрев:) Не е същото, ако виждаш вече грейналото слънце или вече падащата киша и облачното небе. Нощта е зората на изгрева, момента, в който можеш да си представиш в тъмното какво ли не да се случи с първите птичи прочуруликвания и първите сутрешни лъчи:) Нощта е времето, в което можеш да не забелязваш течението на секундите и да очакваш само нещо по-светло и ново да дойде от хоризонта:)

Едва ли някога ще се уморя да чувам пролетната „аларма“ на птичките в 04:30 ч., която заспала не чувам изобщо:) Едва ли някога ще се уморя от безлюдните лунни улици, толкова тихи и лишени от суета, задръствания, фучащи коли, бързащи занякъде хора, молове, дюнери, кебапчета. Нощем няма закъде да бързаш, освен към възглавницата.

Нощта е времето, в което непременно правиш нещо приятно. Може да сънуваш, може да споделяш нежност с любимия си човек, може да твориш, може да седиш и да си говориш с хубави хора. Нощта е най-доброто извинение да си тръгнеш отнякъде:) И затова ти позволява да останеш само на най-приятните места.

Нощта е времето, в което няма да се подразниш, че кафето те приспива:) Вместо това ще се радваш на хубавия каймак, образуван в джезвето, и ще се наслаждаваш на прекрасната плътна напитка.

Нощта е винаги хубава, защото след нея идва нов ден:) Нощта е онова „утре“, за което всички говорят, че в него ще направят сто неща и ще преобърнат света:)

А и нощем виждаш много повече звезди:)