Какво би станало, ако всички, вместо да търсят причините и виновниците, се ангажираха да търсят решения на проблемите? Колко хубаво би могло да стане, ако хората мислеха не толкова за причините, колкото за последствията от действията? Дали тогава щяхме да имаме по-осмислено настояще?

Според мен – да. За мен последствията са по-важни от предпоставките:) Не ми е в кръвта да се оправдавам и да търся виновен за линчуване.

А и все пак бъдещето е по-широчко и предлага повече надежди от миналото;)

Не може да има решение и на най-елементарния проблем, ако не са известни причините на които той е следствие.

Често хората забравят да решават проблемите, увличайки се в това да се разправят на маса кой е виновен:) При това целта на разговора обикновено не е да се намери реалната причина за проблема, ами да се оневини говорещият, да се освободи от отговорност. Според мен това е крайно непродуктивен подход.