В този водовъртеж от добри намерения

как се случи въобще да изплува това?

За любов взимам болка, за вяра – презрение,

за приятелство – злоба, за изкуство – лъжа...

В този водовъртеж от добри намерения

как се случи изобщо да стане пожар?

Да гори, да пламти, да изгаря до пепел

всичко огнеупорно, на което държах?

Ако нещо остана от този пожар

то е мойта душа – неразумна и чиста.

И сега, щом пожарът съвсем отшумя,

я нанизах наново - разпилени мъниста...

С тънка връв от стомана,

със резе-закопчалка.

С денонощна охрана

и аларма-пищялка.

Със сигнални звънци -

срещу долни крадци,

и застраховка „повреда“,

с брошура за употреба.

С доживотна гаранция

във отдел „Реставрация“...

С ултразвук срещу кучета,

спрей против паразити.

Със архив за доброто,

с броня срещу злините...

И каквото остана от тази душа,

може да изтърпи, да дари красота.

Ще градя, продължавам. И не ща да руша

чужди истини и дори чужда лъжа.

Ако нещо остана от тази душа,

то дори и от Ада ще бъде опазено.

И изобщо не казвам, че аз не греша.

Просто други грешат много по-безнаказано...

Със морал за подмяна,

среден пръст - показалка.

С паяжина от измама

и лице залъгалка.

Със въздушни дворци,

като капан за слепци.

С думи без информация,

със душа във стагнация.

Със прикрити мотиви,

с обяснения криви...

С егоизъм без граници,

с невъзможни амбиции.

С препарирано щастие,

натъпкано с трици ...