*     *     *   приех го като покана, още като бях там пред входа под жълтата светлина; вратата отворена и лъхаща на умиращи и пикаещи котки и мастика и гнилоч и всичко друго в едно мазе. седях на пейката с евтиното италианско вино, а тя излезе както винаги съм искал да излезе – светнала и забърсваща с рамото си мазилката; аууу, ЖЕНО! мислех да тръгвам, ала тя стоеше пред мен стоеше и знаех че ще се върне и ще каже: хайде, миличък, какво още чакаш, и с неизразима усмивка ще ми хвърли неразпечатан капут в скута. поседях, почетох от присмехулника, пожелаваше ми късмет, както обикновено. след малко се върна, красива и отблъскваща, с торба в ръката си, това бяло пликче в което бяха мечтите ми. гледах как лашка дупето си по стълбите, това дупе ще затопли някой друг тази вечер, направи го, мила, направи го за мен.