Синдромът на Аладин
“Имам хиляда и едно желания и трябва да се изпълнят веднага!” – от това жената покрай Аладин започва да се чувства като дефектна вълшебна лампа. Желанията биват от всякакъв вид и ранг – от “не мога да стана, спи ми се” и “ако не ям нещо, ще умра!” до “няма пък да работя тук!” и “трябва ми нов компютър, тоя ми къса нервите!”. Стига се и до “тази вечер задължително трябва да се напия!” и “няма да живея тука, емигрирам в чужбина!”. Общо взето калейдоскопът обхваща широк спектър от желания, вариращи от детински капризи до радикални решения, от които понякога може и да ви настръхне косата.
Огромният брой неизпълнени желания “мачкат” Аладин и нито за миг не му излизат от главата. Според него той “нищо не получава от този живот”. Аладин не оценява и не иска нещата, които има. Те са твърде недостатъчни на фона на всичките неща, които иска, ама няма.
Задължителен елемент на аладиновото поведение е изискването всичките му нови идеи и желания да се изпълнят в най-кратки срокове, най-добре веднага. Важно е желанията да се изпълняват веднага, тъй като до пет минути Аладин най-вероятно ще си промени решението и ще си пожелае нещо съвсем друго!
Синдромът на Аладин може да се проточи и цял живот, с постоянни прояви на симптомите или с хронично повтарящи се пристъпи. Лечение няма – не се напъвайте.
Синдромът на Пепеляшко
Ще го обясня кратко така – “като мине 12 лв. и се превръщам в тиква”. Т.е. склонността на някои мъжки индивиди да се превръщат в напълно отсъстващи в битово, духовно и емпатично отношение тела, в момента, в който закъсат с парите. Все едно жената приема мъжа като кредитна банка. И все едно без бинки той за нищо не става. С елементи на самосъжаление.
Обажданията тип “да се срещнем и да се прибираме заедно?” или “нещо трябва ли за вкъщи?” изчезват безследно. На тяхно място идват тиквените мисли “за какво да се срещаме, като съм без кола” и “за какво да минавам през магазина, като съм останал с 50 кинта”. Хрумки от типа “прибирам се със служебно такси и мога да взема нещо по пътя, та да не се разкарва милото пеша” няма. Както и хрумки от типа “по-весело ще е да се прибираме заедно”. Дори ако “милото” е готово да помогне с парите и да не му е проблем.
Когато Пепеляшко се превърне в тиква, той започва да се държи като такава. Лежи на “бостаня” и не се сеща, че може да бъде полезен с каквото и да било. Да помогне с чистенето например, или пък да изведе кучето. Да си прибере пръснатите дрехи поне. Вместо това седи до 6:00 сутринта да чопли нещо кажи-речи безполезно на компютъра. Тиквата не ходи почти никъде, защото “няма пари”. Отказва концерти и излизания, въпреки че изхарчените за вечерта двадесетина лева спокойно могат да бъдат поети от вас. И много лесно се връщат. Когато на тиквата й се наложи да отиде извън града, тя не желае да я съпровождате. И дори не желае да обясни ЗАЩО, аджеба.
Синдромът на Пепеляшко за щастие обикновено е временно явление и минава на първа заплата или след изплащане на дълговете.
Синдромът на Палечко
Палечко е твърде малък, слаб и жалък в сравнение с останалите. Повечето неща “все още” не може да ги прави, други “никога” няма да може да прави, а трети “вече” не може да прави. Нещата, които МОЖЕ да прави обикновено не го удовлетворяват. Ако прави нещо наистина добро и стойностно, заявява, че всъщност е боклук и не струва. Ниска самооценка, съчетана с нулева мотивация.
Палечко е смазан под тежестта на всички събития и великани в живота му и смята, че нищо не е под негов контрол. Всички аспекти от бита му са нежелани и натрапени. Повечето неща, които иска, са “абсолютно невъзможни” за постигане. Ако му посочите решение на проблема, той ще го отметне с “не мога”, “не съм толкова силен” или “няма да стане”. Търсенето на алтернативни изходи от неприятните ситуации според него е загуба на време. Възможно е и вие да сте му “натрапена” от обстоятелствата, а не съзнателно избрана от него.
Ако се опита да реши проблемите си, това го вкарва в още по-дълбоко самосъжаление. Тогава най-често срещани реплики стават “трудно ми е” и “не мога да го понеса”. Склонен е да очаква спасение свише, тъй като не се смята за способен да промени каквото и да е. Мрази да бъде притискан или съветван за нещо, защото “със сигурност” не може да го направи.
Синдромът на Палечко може да се повлияе благотворно от поощрения от друго лице, но не и от страна на най-близките! Защото те “не разбират” и не са “обективни”.
Синдромът на Незнайко
Незнайко знае всичко. Дори когато вече е очевидно, че е в грешка, той продължава да отстоява мнението си като същинско магаре. За него не е толкова важна истината, а кой ще излезе “прав”. Почти невъзможно за него е да признае, че е сгрешил за нещо. В най-добрия случай ще извърти нещата така, все едно е имал предвид нещо съвсееееем друго.
Типично за Незнайко е да откаже да изслушва каквито и да било аргументи, след като усети, че не е бил прав. Ако не осмисли думите на отсрещната страна, за него неговата “неправота” остава недоказана. Един от любимите му похвати е смяната на темата. Любимата му поза е привидно отпусната, с навирен нос и кръстосани крака. Последната дума винаги трябва да е неговата.
Когато някой му каже, че води безплоден спор, той заявява, че “в спора се ражда истината”. “Компетентен” е по всички въпроси – от политика и футбол, до медицина и изящни изкуства. Има навика да взема отделен случай за статистически доказана истина и да има “лъжливи” спомени (например хванатата от него навремето жалка каракуда да се превърне в 10 килограмов сом).
Синдромът на Незнайко е нелечим. Не спорете с него, той не осмисля думите ви. Оставете го сам да стигне до верните отговори, за да бъде “прав”.
Синдромът на Пинокио
И пак наопаки – Пинокио от истинско момче се превръща в пълно дърво. Първо се разучава да слуша, после и да говори, и да вижда. Всякакъв вид непосредствени опити за контакт все по-трудно достигат до него. Типични симптоми са празните погледи, минаващи през вас, както и пълната незаинтересованост към всичко, което ви вълнува.
Любимото състояние на Пинокио е сънят, любимата му фраза – “не ме интересува” или “зает съм”. Дървените повърхности по тялото му не откликват на докосвания. Въпреки това понякога прибягва до сексуални контакти, сигурно за да не се самозапали при мастурбация.
Често се налага да му повторите три-четири пъти въпроса си, за да получите едносричен отговор. Не се усмихва и не се радва на нищо, или поне не и във ваше присъствие. Склонен е да изисква “малко тишина и спокойствие”.
Синдромът на Пинокио, ако се проточи по-дълго, се лекува само с рязка промяна на поведението на партньорката или със смяна на самата партньорка.
Синдромът на Красавеца и Звяра
За това озъбено, ръмжащо и крещящо същество всъщност вие сте Звярът. А той е безупречният Красавец, прокълнат от съдбата да съжителства с противен крокодил. От вас очаква в резултат на постоянните скандали да се превърнете в прекрасна принцеса, която да е мила, сговорчива, търпелива и трудолюбива. Най-вероятно и секс-бомба, запалена по оралната и аналната любов.
Красавецът почти винаги е уморен, изнервен и онеправдан. Постоянно “има нужда” от разни неща – да покрещи, да си изгледа мача със сложена от вас салата и ракия, да ви изчука на пейката в парка. За него това си е нормално. Ако обаче вие “имате нужда” от нещо, това не е нормално. Или не сте го заслужили, или “издребнявате” и се “занимавате с глупости”.
Според него единственият проблем във връзката ви сте вие самата. Липсва ви “стремеж към усъвършенстване”, мързелива сте, не допускате “компромиси”, не си признавате “грешките” и като цяло не отговаряте на нито едно от изискванията му и сте виновна за всичко. Ако се опитате да оборите твърдението му, че е чак толкова онеправдан, ще изтъкне и вас като фактор, който му съсипва живота.
Синдромът на Красавеца и Звяра е нелечим. Бягайте надалеч, преди да сте озверяла наистина.
Синдромът на Малкия русалчо
Той ВЕЧЕ е направил всичко възможно и дори и невъзможното. Провалил се е, не е бил оценен по достойнство и се е превърнал в морска пяна. Вие сте лошата “принцеса”, която му е обърнала гръб и го е оставила да затъне и да бъде разкъсан от акулите. Дори и да сте до него в момента и да се опитвате да го поощрите, за него е “вече късно”.
Непременно има точно определен “преломен” момент от живота си, който изтъква като “края на света”. Вие не сте го подкрепила тогава, “заплюла” сте всичките положени от него усилия и сте съсипала чувствителната му душа на поет. Обича да се връща към миналото и да използва репликите “тогава за мен всичко свърши”, “пречупих се” и “имах нужда от теб”. Дори ако сте била до него през следващите десет години. Не е в състояние да осмисли факта, че сте ограничила сексуалните си контакти с него заради лошата му хигиена. Вие просто го “отхвърляте”.
Изброява в подробности всичките си постижения и жертвите, които е направил. Дори ако са с тридесетгодишна давност. Не си прави планове за бъдещето, а при обвинения по негов адрес заплашва, че ще се обеси. За по-силен драматизъм може да спомене и тежки преживявания от живота си, от времето преди да ви познава. Той “едвам е изпълзял” от тях, а вие сте го “удавила” после.
Синдромът на Малкия русалчо е нелечим. Оставете го да се оправя сам – или ще се закопае, или най-сетне ще си стъпи на краката.
текстът не претендира да е научен труд!
Браво!
13.12.2010 08:11
