Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2010 17:26 - Приказка за рибките
Автор: kcekce Категория: Забавление   
Прочетен: 2372 Коментари: 3 Гласове:
1



Имало едно време в морето едно семейство рибки – татко, мама и син и дъщеря рибки. Те живеели сред едно голямо ято рибки, които обаче не ги обичали. Семейството рибки били по-различни от останалите в ятото. Били по-ярки на цвят, държали се по-иначе, били много по-умни… Когато хищник минавал покрай пасажа риби, забелязвал ярките цветове на хълбоците им и атакувал цялото ято. Всички риби искали семейството ярки рибки да напусне пасажа им и да не се върне никога повече. Понякога чуждите рибета замеряли корала на семейството с планктон, а по-големите дори хвърляли хайвер.

Един ден татко-риба не издържал. Събрал мама-риба и син и дъщеря рибки и им казал, че е време да си вървят. Да напуснат враждебно настроения пасаж и да отплуват другаде, да си намерят нов гостоприемен и уютен дом. И те тръгнали. Нищо не взели със себе си, само едно малко парченце от своята досегашна къща – отглеждания с години корал.

Идвала зима и рибките поели към по-топлите води по крайбрежието. Край брега обаче водата била твърде мръсна и татко-риба предложил, колкото и да било трудно, да се качат против течението по коритото на една река. Реката била буйна и бърза, рибките плували с усилие по нея, криейки се зад камъните по бързеите, понякога дори лазейки по дъното с малките си краченца. След дълги дни изморително плуване и пълзене най-сетне стигнали до един чист и уютен вир и взели решението да се заселят там.

Не щеш ли обаче същия ден на вира дошъл един местен рибар. Хвърлил мрежата си във водата и хванал нашето семейство рибки. Рибарят бил много опитен и начетен човек, но никога не бил виждал такива риби по тези места. Затова решил да не яде рибките, а да ги занесе вкъщи, да ги сложи в аквариум и да провери какъв вид риби са. “Може пък да струват много пари”, помислил си той, тъй като хич не бил богат. Пуснал рибките в едно шише с вода и ги понесъл към дома си. Семейството панически се опитвало да счупи шишето по пътя, но така и не успяло.

Вкъщи рибарят затворил рибките в аквариум и прегледал всичките енциклопедии и каталози от богатата си колекция, но не намерил никъде да са описани такива риби. Крайно учуден седнал пред компютъра и започнал да рови в специализираните сайтове, в “гугъл” и къде ли още не, но пак не намерил риби като намерените от него. Накрая се обадил на няколко свои приятели, които били специалисти по морските животни и работели в университети и лаборатории. Но и те не знаели нищо за този вид риби. “Мога да спечеля доста от тези риби”, помислил си рибарят, снимал ги и ги обявил за продан в eBay. Чуждестранни колекционери и запалени биолози веднага започнали да наддават за рибките, предлагайки все по-висока и по-висока цена. Рибките през цялото време гледали с ужас монитора и треперели от страх за бъдещето си. Накрая сумата се заковала на 300 000 долара и рибарят доволен дал съгласието си за сделката и излязъл, за да уреди въпроса с изпращането на рибките към далечната чужда страна, където живеел купувачът.

Не щеш ли точно тогава старата му майка решила да намине на гости, да му напомни за рождения ден на леля му, която той не можел да понася. Като не заварила рибаря вкъщи, се ядосала. “Пак е отишъл за риба, безделникът му с безделник!”, помислила си тя. Зачудила се как да му отмъсти за това, че е забравил за рождения ден на леля си и едновременно с това да го оправдае някак пред нея. Видяла спретнатия аквариум с шарените рибки вътре и решила да го подари на сестра си от името на рибаря. Грабнала аквариума и без малко да си тръгне с него, но после се замислила. “Този аквариум може би е скъп, синът ми ще ми се разсърди”. Прехвърлила рибките с водата в една дълбока стъклена купа и ги понесла така към дома на сестра си.

А рибките само това чакали. В момента, в който старата жена минавала по моста над един канал татко-риба дал на всички команда “скачай” и семейството риби скочило от моста право във водата долу. И жената си останала с учуден вид и стъклена купа с вода в ръцете. А дори и не подозирала какъв скандал ще й вдигне синът й заради тези тъй редки и прескъпи риби…

Водата в канала била ужасно мръсна, той минавал точно през центъра на града. Рибките плували, блъскайки се в какви ли не боклуци и едвам виждали пътя си през мътилката. Въпреки това били щастливи да се пуснат по течението и колкото могат по-бързо да се махнат от омразния град, в който без малко да се превърнат в стока за продан.

Плували по мръсния и тесен канал с дни, после той се влял в една по-широка рекичка, после в голяма река… Рибките пътували цял месец, ядейки каквото намерят, понякога дори човешки отпадъци, а мама-риба ужасно се притеснявала за здравето на децата си и на татко-риба, който вече бил доста възрастен. Но един чуден ден реката, по която плували, се вляла в един приказен океански залив. Пясъкът там бил чист и златист, водата – синя, бистра и топла, пълна с мушички, водорасли и други вкусни неща за ядене, а най-хубавото било, че в залива не виреели никакви хищни риби, които да застрашат живота на семейството рибки. Много рядко в залива влизали китове, които обаче се хранели с планктон.

Невероятно зарадвани от неочаквания си късмет, рибките започнали да градят новия си дом. Намерили място за парченцето корал, което били донесли чак от родните си места. Обиколили и местните води и донесли и други корали, от които да изградят своя уютен и красив коралов риф. Татко-риба се отдал на заслужена почивка на старини и започнал да пише мемоари за приключенията си, дълбаейки букви със зъбите си върху един подводен камък. Дъщерята-риба напролет хвърлила хайвер, от който след време се родил цял рояк ярки пъстри рибки, досущ като нашите герои. Мама-риба след време открила училище за най-малките рибенца под един кичест корал. Синът-риба пък се забавлявал да ходи на лов за насекоми из околностите и да поддържа своята ферма за най-крехки и вкусни водорасли. И заживели щастливо.

След години един беден студент по биология, който трябвало да пише дипломна работа, дошъл на дивия плаж край залива. Той бил отчаян, че му остава ужасно малко време до крайния срок, пък все още не е написал нищо, а нямал и вдъхновение да пише за каквото и да е. “Никога няма да завърша”, мислел си той безнадеждно. Седнал на плажа и си отворил една бира, гледайки тъжно залеза. Допил си бирата и отишъл до вълнолома да си измие краката от пясъка. Тогава видял в прозрачно-бистрите води да се щурат безброй пъстри рибки, каквито не бил виждал досега. Учуден снимал една от тях, която дошла по-близо до него и се прибрал вкъщи да провери какви са тези риби.

Студентът бил поразен, когато разбрал, че този вид риби изобщо не са познати на науката. Изпълнен с вдъхновение и желание да напише дипломната си работа за тях, се върнал на плажа с една раница и една палатка и останал там цяла седмица да наблюдава и проучва рибките. И бил безкрайно изненадан от откритието си. Рибките не само имали малки едва забележими крачка, ами можели и да пишат и четат, строяли коралови рифове и отглеждали водорасли! Студентът написал за тях дипломната си работа, а по-късно и докторската си дисертация и станал известен и преуспял учен. Подал документи в Министерство за защита на околната среда и заливът бил обявен за природен резерват. А тъй като в началото не знаел как да кръсти новия вид риби, който открил докато пиел бира на плажа, ги кръстил риби-бири.

 

THE END:)

image




Гласувай:
1



1. injir - Е, ама това рибки ли са или хора, а?
30.06.2010 03:51
Е, ама това рибки ли са или хора,а?
цитирай
2. kcekce - Бири са...
30.06.2010 12:39
Пет-шест:)
цитирай
3. injir - :)
30.06.2010 16:24
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1153314
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662