Впечатленията ми от българската бира (въпреки изкупуването на предприятията от чужди корпорации) продължават да вървят надолуууу! Останаха само две марки (няма да ги споменавам, за да не става постингът реклама), на които все още разчитам да направят - ако не нещо невероятно - то поне самата напитка БИРА, по начина, по който би трябвало да се прави. Останалите фирмички минаха през що-годе читаво производство, голяма рекламна раздувка и прецакване на продукцията. А някои са пропуснали дори етапа с читавото производство, минавайки директно към рекламната раздувка... *

Ако някога сте били в Германия или Чехия, знаете много добре какъв вкус има дори и най-евтината бира там и как се отразява на самочувствието ви по време на пиенето й или на сутринта. Нашите производители обаче нехаят за вкусовите качества („С какъв вкус ще ги сравнят пък нашите балъци?!“) и не ги интересува колко те тровят („Нашите са си свикнали с махмурлука“).

Над 70 % от българските бири дъхтят зловещо и заплашително на сипвана с шепи хмелна есенция още при отварянето си, като тази силна миризма най-често цели да прикрие примесите на спирт. Мехурчетата в субстанцията – едни такива едри и бързи, като в кока-колата. Първоначалният изблик на течността е грандиозен, но „шапката от пяна“ е с ниска плътност, крайно рехава и изчезва за броени секунди - тоест малц почти няма... защото плътната пяна се прави от белтъчини. И естествено очакваният приятен дъх и вкус на ечемичен малц обикновено отсъства напълно.

Та затова нека ви дам няколко рецептички, ако случайно решите да започнете производство на бира в БГ:)

Важна забележка: Представените по-долу рецепти са до голяма степен хумористични, алегорични и дори метафорични и визират вкуса на нашата бира - не пробвайте това вкъщи :D

1. Светла бира

Сипваш в кофа вода есенция хмел в произволни количества, спирт (може да не е чист медицински, ами добит по незнайни начини), капка глицерин (може и без него) и лъжичка кафяв оцветител. После добавяш малко микс от бирена мая и захар, за да се разпени. За аромат и повече цвят може да бутнеш в сместа коричка стар хляб (евентуално препечена). Ако „бирата“ не е достатъчно газирана, можеш да я газираш допълнително с патрончета СО2 по време на бутилирането. В зависимост от количеството добавена хмел-есенция сам ще си решиш, дали си получил обикновен лагер или пилзнер, тъй като за потребителя разликата между двете е изцяло обусловена от написаното на етикета:) Важно е също така да напишеш в гордия герб на марката годината на основаване на пивоварната, която вече няма нищо общо с произвежданата продукция, тъй като никаква традиция (ако изобщо някога я е имало) НЕ СЕ предава или спазва.

2. Бяла бира

Добавяш към светлата бира (виж рецепта № 1) минимални количества лимонена киселина и белезникава мътилка от източник по твой избор. За по-добро пенявене може да е оризово брашно, но и всякакво нишесте става. За да не се утаява мътилката и за да не ферментира, добавяш емулгатори и консерванти. За рекламно представяне на бирата като „здравословна“ можеш да замениш лимонената киселина с аскорбинова.

3. Плодови бири и „радлери“

Разреждаш светлата бира (пак виж рецепта № 1) с вода и добавяш на вкус сокчета на прах тип „Степче“ или съставките на познатата на всички ни от соц-времената досега отровно-жълта ЛИМОНАДА. При желание можеш да съставиш собствена „уникална“ рецепта от изкуствени „натурално идентични“ оцветители, овкусители и аромати. По възможност минаваш без захар, а на неприятните на вкус заместители като аспартам им отдаваш почести на етикета с думата „Нискокалорична!“;) Но не пропускай да се похвалиш и с това, че бирата е особено „слабоалкохолна“...

4. Тъмна бира

Стоиш гладен 2 дни и пиеш много вода. На края на втория ден пиеш много светла бира (рецепта №1) и изгълтваш 250 гр. захар. Подлагаш бутилка под ануса си и получаваш гъст екстракт за тъмна българска бира. При желание можеш да подправиш сместа с карамелизирана захар. После я разреждаш с вода и спирт, за по-наситен и естествен вкус можеш да я разредиш с урината си.

5. Жива бира

Купуваш си апарат за варене на бира. Слагаш го на видно място в своето заведение. Наемаш няколко готини сервитьорки и барманки и им обличаш униформи с дълбоки деколтета. Сипваш в апаратчето минимааааални количества от „вкусните“ съставки (ечемичен и евентуално пшеничен малц, хмел – все скъпи компоненти) и колкото ти душа иска бирена мая и захар. Не филтрираш и не прекъсваш ферментацията. Получаваш рядка, мътна и бледа на цвят, безвкусна, но „жива“ пикня, която сервираш на клиентите за 4 лв. чашката.

И един съвет от мен – ако от някаква бира ви болят главите или коремите зверски на сутринта (или още по време на пиене) – сменете марката! И още нещо – дори в предпочитаните ми бири усещам отчетливо разликата между кенче/кег/стъкло и 2-литрово PVC-шише.

* От всичките правила има някакви малобройни изключения на нашия пазар!