Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2010 17:03 - Вечно в шибания трафик
Автор: kcekce Категория: Изкуство   
Прочетен: 1506 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 23.03.2010 17:11


Край шосето се оглеждам.

Ученето ти повежда.

Под ремонта да пролазя...

Бачът ти ще ме прегази!

Репетиции, купони

изпреварват с камиони.

В този натоварен трафик

как да вляза в твоя график?

А аз питам се единствено:

ще ме пуснеш ли с предимство?

Ще ме пуснеш ли с предимство?..

 

Нямаш време, няма как.

Аз съм... пътнически влак!

Закъсняло разписание.

Нямам шанс в туй състезание.

В трескавото напрежение

на уличното ти движение...

 

Аз съм може би в задръстване?

Пренапънах се до пръсване

да се движа с колело

в тази Формула 1.

Но навреме пак не стигам.

Пада тъпата верига...

 

Знам, че с тичане не става.

Твърде много изоставам.

А и стопът не върви...

Що не спират тез коли?

Нямам хубава подстрижка?

Нямам и шофьорска книжка...

 

Няма кой да ме закара.

Пак вися на светофара.

Всичко вече е решено.

Свети твоето червено.

Дъжд вали, аз чакам в капките.

И ми гният бавно джантите.

 

Изпревари ме “Камаз”.

Защо чакам само аз?

Тракторът и той подмина.

Тук ще кисна сто години...

Ще умра от нетърпение

в уличното ти движение!

 

Всичките автомобили

вече са ме предредили.

Те са “трябва”, аз съм “може”.

Няма как да се наложа.

Аз съм “друг път”, те са “днес”.

Представляват интерес.

 

Представляват задължение

в уличното ти движение.

Аз съм явно пътен знак.

Тук да спреш? Е няма как!

Смяташ да го кажеш сам...

Ще те изпреваря – “знам”.

 

Подминавай смело знака.

Аз пък ще си чакам влака.

Ще си цъкам пасианса.

Ще си чакам вечно шанса.

Все ще ме качат и мен.

Все ще стигна някой ден?

 

Край шосето се оглеждам.

Ученето ти повежда.

Под ремонта да пролазя...

Бачът ти ще ме прегази!

Репетиции, купони

изпреварват с камиони.

В този натоварен трафик

как да вляза в твоя график?

А аз питам се замислена:

пускаш ли ме? Не, разбира се...

Ще ме пуснеш ли с предимство?..

 image

 




Гласувай:
2



1. анонимен - страхотно. . това е за книга напр...
23.03.2010 17:16
страхотно..това е за книга направо.
цитирай
2. kcekce - Това за съжаление
23.03.2010 17:22
е реалност:)
Мерси за комента;)
цитирай
3. анонимен - бе то човек може да пише и за колче...
23.03.2010 17:47
бе то човек може да пише и за колчетата на доматите дето са вика ама таланта си е талант , е в днешни дни е вече само една твърде рядка болест , излекуваха я ми се струва , та дръж се ...
аз редовно си пия знанията докторе и да ви кажа съм невинен, ама ме притеснява цвета на пижамата...
цитирай
4. kcekce - Тая рядка болест
23.03.2010 17:55
талантът нещо май служи само за да си облечеш шита в парадни дрешки, та да му се радват другите, а и ти също да получиш нещо позитивно от него...
Бих се радвала пижамата да е по-розова:)) И колчетата да не се чупят...
цитирай
5. chris - Ех, Ксе... :-(
23.03.2010 20:19
Ех, Ксе...
:-(
цитирай
6. kcekce - Ех или не ех:)
23.03.2010 23:44
...поне никой не е умрял:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1163074
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662