Понякога главата ми е пълна с парченца от счупени неща. Сглобявам ги и ги залепвам. После виждам, че не са сглобени правилно, или че липсват парчета. Тогава ги хващам и ги правя на сол. Какво ще загубиш, ако не си си оставил нищо за губене?

2005 г.

Има неща, които е правилно да бъдат направени и неща, които е неправилно да бъдат направени. Първите са истински и чисти, а вторите са лъжа и загуба на време. И и двете изискват жертви. А ние сме тези, които правим избора.

2005 г.

И ето, положението се смарангясва и си казваш - всяко изпитание е необходима подготовка за онова, което има да ми се случи по-нататък. На тази тема - ето ви един философски трактат (кратък, разбира се:): Ако всяко изпитание ни подготвя за бъдещето и така в постоянна верига, то тогава първо => само по-лошо ни очаква занапред; и второ => целият живот е една подготовка за собствената ти смърт. Генерална репетиция. Много утешително, а?:)

2005 г.
следващи извадки

"Животът е само едно самоубийство на безкрайно разсрочено изплащане, нищо друго."
("Мръсен гаден ден", chris, някъде ок. 2003-2005 A.D.)

не излиза жив от него:) (живота)

Оставам с впечатление, че преди още нещо да се случи, ти трябва да знаеш, какво точно ще се случи, ако тръгнеш по този път.
А никакво съмнение нямам, че тръгвайки по пътя ти още не знаеш, къде ще завиеш, и къде ще стигнеш. Така че.....откъде този мерак да знаеш края? Просто правиш избор, а после, каквото стане.

изобщо не разбираш, за какво точно става дума:) *без желание да се заяждам*