Миналата седмица една прекрасна утрин осъмнах с четири компютъра, от които единственият работещ беше дъртият Пентиум 4 (умирай трудно или казано на чуждици - die hard). Дъртият, но не чак колкото пентиума лаптоп още през януари си дайна харда и сега чака за нов. Малкото и чистак ново EPC, което ми подариха за рождения ден в началото на февруари пък взе да забива, откак го докоснах (проклети да сте, ръчички!). Здраве да е, нали е в гаранция. Важното е настолното чудовище да работи. То обаче взе да се рестартира спонтанно по 20 пъти на ден, да забива интернет браузерите (песента „крашове на мозилата” стана евъргрийн), а понякога и Word-а, и да си прави чекинг на харда на всяко трето включване (т.е. само 6-7 пъти на ден). 

Викам си, т’ва ще да е от ОС. Време му е за преинсталиране на Windows-а. Щайгичката е с добри характеристики, всичките хардуери са в гаранция още, гадинката няма и годинка. Досега не бях преинсталирала Windows, пък сума хора ме наплашиха, колко трудно било, та зачаках да ми дойде някой по-просветен от мен на помощ. След около месец Тонски пристигна със страшна сила и запретна ръкави. Преинсталация, всичко чудесно. К’во му е трудното за човек, владеещ английски, така и не разбрах. Някакви длл файлове обаче се позакучиха при инсталацията, а за капак на всичко се оказа, че нямам драйвери за процесора, аудио-видео-картите и LAN-картата. Да ги дръпна от интернет - би било чудесно, но без LAN-карта, к’ъв интернет... Часът чукна час-два след 12:00 ч., помагачите се превърнаха в тикви и си тръгнаха. Разбрахме се, да се разберем:)

Сутринта плеснах оня мармалад пентиума на бюрото до монитора, обадих се на доставчиците да ми одобрят мак-адреса и се пробвах да поработя... Ега ти и мъката! То горкичкото като пуснеш нещо второ освен Winamp-а и започва да накъсва музиката. Зачудих се, какъв герой на социалистическия труд ще да съм била, като съм бачкала на това нещо навремето. След като започнах да се усещам, че бавно (или лавинообразно) полудявам, се обадих на Тонски, че отивам в тях да бачкам на компа й, докато тя е на работа. Тя ми нареди категорично, да взема и настолната твар да я оправяме вечерта. Взех я и преинсталирах Windows осем пъти същия ден. Всеки божи път с eror-и, некопирали се файлове и чудесии... Дори не се стигаше до въвеждане на кода. Последния път взе че стана като хората и си отдъхнах с едно мощно ПУФФФ. Дръпнах си драйверите от нета и всичко си тръгна... уж. Тонски като се прибра обаче взе да нарежда, че явно хардът се е скапал, щом дава толкова грешки при копиране на файловете и т.н. Реших да й покажа, колко добре работи, след като моята веща ръка го е пипнала, и пробвах да му инсталирам офисче. Пак грешки, пак олигофрении... И пак експертно мнение „хардът ти е зле”. Здраве да е, в гаранция 3 години е. Реших, че ми е писнало да се занимавам с туй създание (РС-то) и че и без т’ва съм в болнични от понеделник (щото и лявото ми коляно не ще да работи, та има нужда от трета операция:), т.е. – майната му. Тони пък ми каза, че ще го замъкне на бача си да му проверят харда. 

Изписаха ме на втория ден, седях си с пентиумчето насаме (поне мейла мога да си проверя) с успокоителната мисъл, че болничните може и да ги проточа. Тонски ми се обади с ободряващата новина, че машинката вървяла като пушка, хардът бил ОК, а цялата кретения била заради двата пръста прах между процесора и вентилатора (прахосмукачката ми и тя не работи от около година, а с метла не става). Миличкият, прегрявал е за световно (*рони сълзи*). Взех си корубката обратно вкъщи да й се радвам, как хубаво работи. А тя ми се рестартира пет пъти спонтанно и пак взе да ми реве за „крашове на мозилата”. Може би RAM-ът ми се е скапал? Кой знае? Както и да е, всичко е в гаранция, ама на компоненти хD Трябва да разбера, кое точно от всичкото се е скапало и да го пратя на ремонт:) Засега обаче, докато още крета и диша, няма да го барам, без да имам резервен бачкащ комп:) С други думи – поне EPC-то да го закарам на ремонтче първо и да му наисталирам всичко, дето ми трябва и после... И т.н., words of wisdom – let it WORK:))

P.S.: Коляното засега работи учудващо добре, пу, да не му е уроки... :))