Може ли да работи едно сърце, съставено поне наполовина от резервни части? Дали с постоянство, несломима и подхранвана надежда и по-скоро озлобена и стиснала зъби вяра в красотата, отколкото нещо чисто, това апаратче може да се научи отново да прави нещо друго, освен да помпа кръв нагоре-надолу по вените ми? И дали няма да ми се превърне в хоби да лежа до крика под това сърце и да му оправям бъговете?:)

            Спечелих една война (силна и едновременно с това тъпа дума...), след толкова хвърлена пот и толкова работа с гаечния ключ. Завивайки гайките, когато всъщност ужасно ми се е искало да си счупя главата с тоя ключ... Дали беше война, чист инат, или просто бас със самата себе си? Както и да е, доказах си, че е възможно. Близо година се учих да се будя без мисли за самоубийство. Близо две години се учих да плача. Над две години и половина се учих да обичам. Пак. Стъпка по стъпка, всеки божи ден сизифов труд. Като инвалид, който сглабя от каквото му падне новите си протези и свиква да ходи с тях. За да се събуди един ден, да стъпи на земята и да си каже “Успях, мамка му!”.

            Успях, мамка му. Вече не съм Пинокио, превръщам се в истинско момче:) Резервните части се напаснаха и поошлайфаха и вече не напомнят за себе си с фалшиво и дразнещо слуха скърцане. Отдавна празните очи започнаха да се пълнят с искрици смях и с онази благословена влага, идваща от малкото скалъпено надве-натри моторче. Нещо трепна някъде там, като от електрошок и тази нелепа шега на природата, която съм си сглобила вътре започна наистина да БИЕ. Видях пъплещата крива линия на умствения си монитор и заплаках от радост:) Да го духат всичките ми лични демони, тормозили ме досега. Щом можах да изпълзя на лакти и без сърдечен ритъм от тази така нечовешка черна дупка – тези демони вече нямат власт над мен. И никога няма да имат. Мога да бъда човек отново и го ценя милиони пъти повече от преди. Мога да се смея, да плача и да обичам. Мога дори да се страхувам. И като се порежа ме боли:) Пак съм истински човек, а не кукла. Ако нещо толкова зле скалъпено може да работи – значи всичко е възможно, дори и аз. За някои хубав колаж, за други – чудовището на Франкенщайн:) Да става каквото ще, ако искаш ме счупи пак, образно казано “Господи”, но аз ОТНОВО ще се залепя, ще събирам части за себе си, влачейки се по пътя, без да знам дори накъде отивам, и накрая ПАК ще чувствам, помни ми думата:)

            А този дълъг ремонт ме научи на много. На безпристрастен поглед върху нещата. Върху другите и себе си. На независимост от нищо и никой. На безгранично търпение. На усмивки в името на чуждата усмивка. На саможертви без показност, добре маскирани като егоизъм:) Научи ме, колко точно струват нещата. Че не се мерят в болка и кой какво и на кого е длъжен, а в красота. Научи ме на свобода, по-широка от предишната, моя свобода и свобода за другите от мен. На надежда, по-силна от предишната. Научи ме да не мразя. Научи ме да търся път, дори когато видимо го няма. Научи ме да очаквам най-лошото, без да губя вяра в доброто. Не мога да повярвам, че наистина ще си тръгна по-богата от преди от тази дупка:) Това е нереално просто:) Обичам загубените каузи:) Особено когато накрая мога да ги отметна в графа “незагубени”, със среден пръст към законите на Мърфи, доволна усмивка и боен вик “Наааа!”.

            Пак ще летя. Както казах и на едно любимо човече – ако ще падам, искам да е отвисоко, с изгорени от слънцето крила, а не от леглото, сънуваща кошмари:) Нека падането бъде стотици пъти по-дълго от сблъсъка със земята. После пак ще видим кой е прав – моята спукана дървена цинична глава или демончетата, които ще изпълзят от нея:)

            Ужасно съм благодарна за последния електрошок – нежен, неочакван и безпричинен, даже труден за вярване:) И каквото и да става занапред ще си остана благодарна на човека с дефибрилатора, защото вече ми е крайно ясно, че нещата не е нужно да са вечни, за да бъдат красиви и истински:) Cheers на всички почупени хорица и ОБИЧАЙТЕ СЕ:))

 

Пинокио;)

о... благодаря... и аз щях да се самоубивам снощи... ама само си поплаках...

взимай пример и хващай чука:) Оправят се нещата:)

щастливо ми е с теб, любимо човеченце. прегръщам те.
М.

... наистина ...

че те кефи, на мен малко ми се поизтърка в съзнанието, че я свиря от сума години.

човече ако знаех само, ама де да знам, видях те там на брега на реката, тоест на концерта на поляната на Беглика как седеше и гледаше всичко и всичко около теб и някак плахо се усмихваше отдалече, ама нямах време и мисли точно тогава и там да дойда да ти кажа колко истинска и хубаво летяща, така спокойно седяща си беше отстрани и непознато отдалече . Съвсем истински си чувстваш, и караш други да те усещат без дори да знаеш, да знаеш :). И това звучи супер тъпо написано от човек който едвам не познаваш, но кво пък, нека да ти го казват докато събереш пак сили и кураж да бъдеш всичко, което мислиш и чувстваш.. просто тея дни съм в настроение да казвам каквото мисля.. като имам удобно прикритие особено . Дано да има до теб някой, който да ти го повтаря и напомня това във всеки един хубав миг, когато така хубаво седиш на брега на някоя музика сред хубави хора или сред тишината.

Плахо ли, сигурно съм обмисляла каква още кретения да извърша или просто съм съхнала зъзнейки след поредното нощно или дневно къпане:)) Ще се хвърчи, нЕма начин:) Дай идея накъде да си набия шутовете тая седмица, че чак в неделя се прибрах и пак ме стяга шапката:) А месец август е намек за "лятото е към края си":)

е ти пък за еднадта дума се хвана :), плахо имам предвид, че не вилнееше като изтрещял фен на карандила наоколо, както правиха разни други хора. Аз само първата вечер те видях, после не знам накъде си била.Иначе да от къпанията и аз позъзнах, ама така е, като летим от оная платформа, зъзнем после ха :) За кризата след връщането в София.. аз я преживях миналата седмица, гадна работа... ама минава, като лятото и тя. Закъде закъде.. влизаш ли още в това icq ти?

Не съм фен на Карандила:)) Добри са, ама... Кавъри на Брегович братче. Не ми разтуптяват сърцето:)

Кюто съвсем го затрих след последната преинсталация, само с 1-2 души си писах там. Скайп?

ами карандила просто доведоха една камара хода до пълно изглпяване и беше забавно :)
аз съм на скайпа на mitko_b42 , не питай що такъв ник, бяха объркани интернет времена хаха