Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2009 15:07 - Извадки от стария тефтер - хвъркати мисълчета:)
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4608 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 19.01.2010 13:55


Мен човек трябва да ме обича като произведение на изкуството. Така, както аз обичам хората - като нещо самобитно, чиито недостатъци го правят по-красиво.

11.04.2001 г.

Когато човек не може да направи нещо, то е поради единствената причина, че не осъзнава, че може да го направи.

2001 г.

Човек калява нервите си и поумнява в ущърб на собствената си чувствителност, която дарява илюзията, че животът е възходи и падения, а не просто низ от случайности без особено значение. Много тъпо го написах, но идеята е => какво съвършенство по дяволите гоним, вместо да си перкаме глупави, наивни, а светът да ни е интересен и да ни поразява със всяка своя изгъзица?!? Е, за мен всяка изгъзица си е интересна и поразителна сама по себе си, но не е ли по-лесно да придаваш огромно значение на всяка стъпка на миризливия си крак и да си витаеш из облаците, вместо да осъзнаваш истината? Че тя, истината, знаете ли, е адски скучна - ти си се родил по стечение на обстоятелствата от мама и тати и водиш някакъв живот, в който всичко идва и си заминава, за да можеш накрая да одъртееш (ако имаш шанса) и да пукнеш, съжалявайки за това, което не си успял да направиш. Истината е, че всички пътища водят наникъде, а и да водеха нанякъде - все тая, защото Земята е кръгла. Получава се парадокс - всеки, който поумнее достатъчно, че да прозре истината, съжалява, че не си е останал невеж по въпроса. Всеки, който е осъзнал, че е само прашинка в Космоса, големия и непознат Космос, иска пак да се чувства великан, да усеща само вселената вътре в себе си, а не онази отвън, която е толкова необхватна, че усещането й губи всякакъв смисъл...

2001 г.

Адът - това са другите. Прав си. Но си забравил нещо, Сартър, Раят това също са другите.

2001 г.

Ако качествата ти не те красят, е, поне те правят уникален.

2003 г.

Безсилието поражда слово.
Безсилието поражда творчество.


2005 г.

Няма значение колко път си изминал.
Важното е дали имаш сили за още една крачка.


2005 г.

Три чувства за изкореняване - страх, срам, съмнение.

2005 г.

Защо да носиш две дини под една мишница, като имаш две мишници?..

2005 г.

По-добре да си обичал мен... отколкото да не си обичал никога.

2005 г.

Човек или се научава да живее с нещата, или се научава да живее СПОРЕД тях.

2005 г.

По-добре да надскочиш силите си, отколкото срока си на годност.

2005 г.

Странно, кефиш се на разни хора, дето като им свирнеш и тичат, пък накрая си отдаваш живота на някого, дето като свирне и тичаш...

2006 г.
линк към следващите извадки



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kcekce - Че как да ги чуеш,
30.12.2009 15:27
като са си мои:)))
Някои сигурно съвпадат с нечии други, дето не съм ги чувала. В 21 век сме, всичко вече е правено и казано:))
цитирай
2. bapha - e, не е истина...
30.12.2009 17:11
безумия си сътворила :)))))))))))
отвсякъде
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1152857
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662