Да уточня въпроса - това, в което вярвате, е нещо, за което си заслужава да живеете и нещо, за което сте готови да се борите. Ха сега да видим кой си знае отговора... I"m a believer:)) Все ще има някой отличник:)))

Ако кажа някави идеали, ще звучи много патетично...
Вярвам в Бог, в живота и това което ще остане след мен... Нали имаше един стих... За да останеш за да си потребен, за да те има и след теб дори.. ти всяка вещ и образ покрай тебе, открий отново и пресътвори...

в самодостатъчната отговорност на стремежа - как звучи...
печеля ли пчеличка...

Бог не се брои, щото за него няма смисъл да се бориш... освен ако не напраиш грешката да тръгнеш на кръстоносен поход:))) Но живота и оставеното... бива горе-долу. Само че е много общо. Какъв живот? Какво оставено?

Chris, тая самодостатъчна отговорност на стремежа нещо не я разбрах:))) Или по-скоро я разбрах като "вярвам в движението, щото не ме свърта":)))

ми на мен това ми хрумна абсолютно спонтанно, така че не съм подпъхнал някакъв скрит контекст във фразата - просто тия три думи изплуваха на повърхността в тази си конфигурация - ама иначе ти страхотно си го разбрала и гласувам за твоето обяснение на феномена :-)

В мечтите си, за да се превърнат в реалност... а ти мечтаеш ли? :))

Мечти бол, старая се да вярвам в по-добрите и по-реалните от тях:))