Не е важно за какво си готов да умреш, а за какво си готов да живееш. Защото ако не си готов да живееш за нещата и хората, които обичаш, не можеш да умреш за нищо друго, освен за едното нищо:))

Времето не лекува, времето те прави по-силен, ако се лекуваш сам. Времето те променя. Времето те учи. И задължително те убива накрая:) Аз искам да ИЗЖИВЕЯ това време по най-добрия и красив възможен начин.

Ти като гледаш филми заради края ли ги гледаш? Или книги – за какво ги четеш? Прочети направо края:) За мен е наистина важно това, което се случва по средата между началото и края. И то всъщност е най-интересното – нашите възходи и падения, нашите прераждания, нашите тръпки и очаквания, нашите любови и вярвания, нашите прекрасни и ужасни моменти… Ебала съм го в тъпия край, той продължава няма и секунда:) А настоящето е цял един живот.

Всеки един път, когато се обръщаш назад, виждаш и нещо ново, оставено от теб преди броени секунди. И всеки един миг е не по-малко важен от всички останали мигове. Затова трябва да се оползотворява пълноценно и позитивно:)

Повечето прекрасни неща изискват ВЯРА в тях, за да станат. Изискват доверие. Според мен единствената причина всичките религии да прокопсат като масово явление в исторически план е, че вършат работа – дават вяра:) Молиш се вечер на дядо боже и си мислиш, че утре всичко ще е ОК:) Аз пък просто съм си ИЗБРАЛА да смятам, че нещата ще бъдат ОК така или иначе, колкото и да са зле. И на нещата, в които виждам заложби за прекрасно, им вярвам и им се доверявам с пълни шепи. Това е особено важно в отношенията с хората. Що-годе свестен човек (само що-годе, не съвсем свестен:) няма да иска да излъже доверието ти, ако му го подариш от сърце. Защото такива неща се случват твърде рядко, за да ги насереш:)

Любовта е взаимна. Любовта е даряване на щастие един на друг. Любовта е даряване на разбиране и нежност един на друг. Любовта е хармонично сливане на две същества, които се чувстват най-удобно, най-пълноценно и най-щастливо, когато са заедно. В противен случай спокойно може да си влюбен в плаката на стената си или в самата тази стена:)

Ако не откриеш сърцето си абсолютно беззащитно (като за удар с нож), няма да получиш и целувка по него:) Да, раними сме. И когато сме раними сме най-искрени и красиви. Не винаги щастливи, но задължително когато сме най-щастливи, сме най-раними:) И ако наистина се целиш в истинското Щастие и в истинската Любов, ще трябва да се довериш дотолкова, че да станеш не просто раним, ами лесен за убиване с едно щракване на пръсти. И в това няма нищо лошо:) Просто се дръж здраво на въртележката:)

Няма как да знаеш кой път е правилен, преди да си повървял по него. И да, красивото не винаги е добро:) Но красивото винаги е красиво:)) Както и доброто е винаги добро:)) И и двете са въпрос на лично усещане… Има хора по света, които смятат за ДОБРО да отрежат клитора на дъщеря си и на 14 години да я продадат за яката зестра на някой чичка. Аз си мисля, че моето ДОБРО е по-добро от тяхното. Както си мислят и те:)