Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2011 00:03 - Животът е ези-тура
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1626 Коментари: 2 Гласове:
2



И така – аз какво съм – циклофреник, алкохолик, егоцентрик, анархист, идеалист, стоик, алтруист, или просто ексцентрик? Егоцентризмът ми се проявява в моето “творчество” – рисувам, пиша, пея, свиря… общо взето за себе си. Може би поради тази причина ексцентризмът ми е очевиден:) Спадовете на вдъхновение се проявяват във вид на безсмислена депресия и безплодни опити да се направи нещо. Те обаче лесно се “изравняват” с една-две бири (аааалкохолизъм?) Междувременно резултатът от вдъхновението ми е желателно да бъде ПЪРВО – споделен с други хора; и ВТОРО – да им повлияе добре или поне да ги накара да не се чувстват сами в циклофреничната си депресия… Стоицизмът ми също е очевиден – все още съм тук, само заради понятията БАЩА, ДОМ и СРЕДА. Бащата и средата пак са свързани с алтруизма – все пак трябва да бъда псевдо-полезна на света или поне на част от него.

 

Анархизъм – ясно е, че е утопия, гледано от гледна точка на реално работеща система. Изисква твърде голям процент интелигентни хора:) Но това не пречи да плюя на всичко, което законът налага, а аз мога да избегна. Без да плюя на собствената си съвест междувременно. Няма да се карам с едва кретаща баба в кенеф например, заради това, че шефовете й не са направили тоалетната безплатна, а са оставили жена на 70 и кусур години да я чисти срещу 20 стинки на пикане. Други се карат с въпросната баба (свидетел съм), но не и с шефовете, заради законните си права. Мен не ме ебе. С удоволствие давам 20 стинки плюс няколко мили думи на човек, който върши неблагодарната работа да чисти кенеф. Ако съм против – ще говоря директно с шефовете на заведението. Но само ако преценя, че на тая баба не й е жизнено необходима тази работа…

 

Ооотплеснах се. Да продължим по списъка - циклофрения – след години ентусиазиран напън в алпинизъм + клубна активност + едно бачкане + второ бачкане + писане, а после СЪБУЖДАЩ любовен живот + две, а после едно бачкания + мнооого активно свирене и творчество + писане - в момента ми се ПОЧИВА:) Изключително мързеливо и с чоплене на семки. И много добре знам, че този “цикъл” на почивка ще приключи в следващия хиперактивен период. А ТОЗИ настоящ период е на заспалост и меланхолия. Дори ме мързи да му сложа точката:) Но в идеалната си представа ще направя нещо хубаво от цялата тази каша горе:) Определила съм се отдавна като песимистичен ентусиаст. На това може би му се вика “идеалист”, ама идеалистът уж трябва да е оптимист… Ще ми се да ми пишеше “диагнозата” точно и ясно в “Уикипедия”, за да кажа просто “ето това съм” с един линк.

 

Не, не съм претоварена и не съм под стресссс:) Просто търся (и отлагам) удобния момент да се вкарам пак във въртележката:) За втора поредна зима (Аааалилуя!) ми е странно, как така не съм в болница заради някаква травма. Рано е за радост, зимата още не е свършила, предупреждавам! И за първа зима от години насам не се скъсвам от работа. Почивам си. Но все още си “подправям” ценностната и емоционалната система с различни мерудии след цялото й преваряване, разбъркване и изхвърляне на боклука…

 

Бях си насрочила завършването на романа като момент на окончателно сбогуване с минали болки. Завърших романа и се сбогувах:) Сега трябва да се сбогувам с годините, през които го пишех този роман:) Малко години, но години на много промени и търсене. Първоначалните проблеми изчезнаха – страстно желание за самоубийство, липса на емоционално възприятие на околната среда, перманентно чувство на самота… Но се появиха други проблеми:) Желание за уединение И самота, чувство за ползотворно скрито влияние върху света и… затваряне в себе си. Липсва ми процесът на писане:) Този напълно затворен процес, в който бях някъде ИЗВЪН това, което ми беше писнало. Часовете, в които влизах в съвсем друг свят и просто вниквах в него, за да напиша какво се случва там…

 

Достатъчно дълго бях просто наблюдател и в моя си свят:) Но не ми беше толкова интересно. Твърде предсказуемо беше:) А докато пишех, наистина не знаех какво точно ще се случи… Всъщност непредсказуемият ми въображаем свят е това, което ми липсва. Крие много неочаквани неща. Докато в реалния живот повечето неща са очаквани… Стига да знаеш как да ги гледаш и как да четеш “полета на птичките” преди да са се случили. “Времената сигурно са полудели” ми поднесоха много повече изненади, отколкото реалния живот. Но моята си реалност ми поднесе най-голямата изненада, за която съм й много благодарна:) Само една, но е достатъчна:)

 

Последните две изречения ги написах месеци по-късно от останалата част, впрочем:) Защото си намерих недовършения файл на компа. И все още не съм си дала конкретна диагноза, освен вече изтърканото “песимистичен ентусиаст”:) Всъщност ще ми се да не ме прихващаше понякога настроението да ИСКАМ да знам КАКВО СЪМ. Абсолютно безполезно е. Неефективно и безплодно. Но ако някой си мисли, че държи отговора в ръкава си и може да го извади на игралната маса, нека заповяда, просто за безплодния спор:) Животът е ези-тура – или го правиш, или не го правиш. А монетата винаги има две страни:D Май съм от хората, които искат да видят и третата страна, тоест ръба и момента на завъртане на монетата. Но те все още изглеждат твъъърде мътни…..

 

 

 



Тагове:   ксе,   ксексе,


Гласувай:
2



1. анонимен - сходно усещане...
14.02.2011 00:21
Привет,
чувала ли си за walkabout - аборигенското странстване.
Много привлекателно ми изглежда на този етап... онзи ден по време на обедната почивка се зачудих какво ще стане, ако така зареден от февруарското слънчице, не завия към офиса, а продължа да ходя докато се уморя в посока надалеч...
не че пише нещо много в този линк, но:
http://en.wikipedia.org/wiki/Walkabout
Жалкото е, че се опитвам да бъда отговорен младеж... и завих към офиса ...
Ванката
цитирай
2. kcekce - Хаха:)
14.02.2011 19:19
Аз практикувам hitch-about като е топличко, т.е. на стоп и накъдето става нещо интересно - я да видя някой приятел, я да се изкъпя в някой язовир, я да видя някой концерт... Голям кеф е, когато "офисът" ти е в лаптопчето. Само интернет връзка да има де:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1152899
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662