Забравили сме отдавна накъде сме тръгнали и защо. Пълним се с информация, докато не започне да ни извира от ушите, и не ИЗЛЪЧВАМЕ нищо. Само приемаме. Ами, тя и храносмилателната система си има граници! Получих запек от информация. Не, не се смейте, това е сериозен здравословен проблем! Информацията се задръсти по каналите - по-маловажната информация е по-ситна и затова се гълта по-лесно, ама полепва по червата. И затова на по-важната информация й е трудно да мине... Размесва се и с ИЗБРАНА информация, която съдържа повече фибри, но е в твърде малки количества, за да надделее над другото. Задръстих се сериозно. Започнах да се надувам. И подувам. Набъбвах до болка, докато не можеше повече да се търпи. И се напъвах дълго и усърдно. Исках да се освободя от това бреме! Но пълненето продължаваше и за да спра потока от информация в себе си първо затворих очите си. Малко ми олекна. Сложих си и тапи за уши. Олекна ми още повече. И дотам спрях, защото ИНФОРМАЦИЯТА идваше само зрително и слухово, но не се усещаше на допир или топлина. „Най-сетне!“, казах си аз и разтоварих остатъчната информация, която бях храносмлял вече. Опитах се да я дам възможно най-истинска и изчистена от стомашните ми проблеми. Ама кой знае какво е станало...

Миг по-рано девойката се радваше на неговата компания и заиграваше флирт. Почти го беше възбудила... И изведнъж се хвана на задушевен лаф с друг пич, без прелюдия, без „извинявай“ или каквото и да било. „Ама че тъпи мацки!“, каза си той и започна да обмисля следващата си зашеметяваща реплика. Мисли дълго. Прехвърля из ума си сума изречения, предизвикващи интерес. Стара се СТАРАТЕЛНО. Отиде при нея и й каза - „Ти си много готина“. Киселата мацка се обърна рязко и каза - „Ама ти не си!“, и продължи да си води диалога с другите. Той помисли още малко, само половин час. И я дръпна пак, за да й каже на ушенце - „Много си ми интересна“. Мацката се отдръпна на три метра разстояние и продължи да си говори. Всъщност говореше за икономика... После за глобалното затопляне... А накрая – за алтернативните източници на енергия... „Ега ти тъпата мацка“, каза си той и потърси друга, по-сговорчива...

Сълзите са за тези, които обичаш. И едновременно с това са неприятни на тези, които обичаш. Защото може би и те те обичат. И не искат да виждат сълзи на твоето любимо за тях лице. Въпреки това – защо да не плача? Мога да плача за каквото си искам. Спомням си, как плаках за една кукла, която намерих на улицата, а мама ми каза да я закача на храста, за да си я намери детето, което я притежава. Плакала съм и за една необмислена дума, казана от приятел. Плаках и за приятели, които не бяха в толкова приятна ситуация като мен, а мноооого по-зле. Плакала съм даже без причина. Когато просто ми се е плакало. Защо не? Да не можеш да плачеш е по-гадно от това да плачеш. И това го открих. И за хората, които обичаш, често е по-разбираемо да плачеш, отколкото да се правиш на бездушен и много корав. Плачът почти винаги не означава нищо. Все едно да лющиш семки – плачеш. Плачът е просто един признак на това, че НЕЩО липсва. Когато липсва нещо огромно и наистина значимо - плач няма. Остава само празнота... Но защо да не се научи човек пак да плаче? За изгубената си кукла, за неразбраното си изречение, за непотърсената си любов... Нека си поплачем заедно:) Това е просто много човешки израз на човешката незадоволеност:)
 

* Сричковите приказки са игра на асоциации. Асоциации за една дума. Асоциации за всяка сричка от тази конкретна дума. Нещо като да погледнеш монетата не само откъм езито и турато, докато я хвърляш, но и откъм ръба й, да усетиш дали е лека или тежка, дали струва толкова, колкото метала в нея или повече, дали си заслужава да я имаш и кой я е притежавал преди, да се замислиш какъв е нейният диаметър, какви релефи има тя по него и какво я е нащърбило... Това е игра на замисляне:) И аз обожавам да я играя:)