Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2011 00:30 - Какво е „ненужен“ и какво е „временно“?
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3492 Коментари: 11 Гласове:
1



От своята „реинкарнация“ насам (а т.е. новото отброяване на заключения след нулирането на ценностната ми система и преосмислянето на живота и смъртта като личен проблем или като неизбежен резултат) си търся конкретни и този път (по възможност) истински значения на общочовешките понятия. Може да ви звучи странно, но изпитвам сериозни затруднения с определянето на думата „лошо“ например. Разбирам по-скоро „несправедливо“, защото справедливостта е свързана с някакво равнопоставяне на на нещата и уравновесяване в стила „око за око“. Но какво е ЛОШО наистина не знам, не и извън моите или нечиите субективни представи. Та днес си чопля две думички, свързани в моя личен контекст на двоумение - „ненужен“ и „временно“, пречупени естествено през призмата на моя си опит.

 

Доколко „нужен“ можеш да се чувстваш в банда, която не свири на живо? Пробвала съм в този шаблон да сложа все така неефективното етикетче „временно“, но не работи:) Ако ще имам група, искам тя да свири пред публика, или поне да ВЪЗНАМЕРЯВА да го направи в близо време. Пет или петстотин човека – все тая. Въпросът е да има хора ЧУВАЩИ срещу хората ПРАВЕЩИ и непосредствен контакт. Т.е. да се вижда, че това, което си направил, някой го консумира. Едно е да продаваш баници в рамките на корпоративната си дейност, друго е да направиш баница за внучето си и да му се зарадваш на лакомото кльопане. През времето на „временната ненужност“ без свирене на живо често почти забравям какво е да пея... Цялото нещо се превръща по-скоро в преповтаряне на омръзнали и до болка познати неща между отегчени хора, анализ и дисекция. Съчетани с ужасния и определено НЕНУЖЕН сърбеж да вкараш „още нещо, нещо по-интересно, по-разнообразно“ в едно вече завършено и дишащо същество, каквото е песента. Според мен за НЕЯ мненията на „претръпналите“ уши са ненужни. Защото тя е временна за всеки – до момента, в който се превърне в запомнена даденост. Тогава или я обичаш, или я мразиш. Не я правиш на трески и не я забъркваш пак в казана, с надеждата да получиш нещо ново... Една от причините да не се кефя на 99.9 % от кавърите:)

 

Друго – ползвам „временно“ китара. За близо две години, наричам я с нежно женско име и съм тихо влюбена в нея. Наслаждавам се на чувството да я пипам и да пеем заедно с нея. И изведнъж без каквото и да било обсъждане се казва „моята е супер скапана, взимам черната, а ти ще видим на какво ще свириш, сигурно на скапаната“. Сърчицето ми нашепва, смразявайки се в дебела кора ледец, че „временната“ прекрасна Мая не е „черната“ и че далеч не я усещам „ненужна“ за себе си... После попадам на репетиция, на която Мая е вече трайно (а не временно:) в други ръце и включена в две кубета, въпреки оскъдното озвучаване в репетиционната... Да свиря на каквото падне, да се включа в каквото падне... Може би АЗ съм ненужна тогава? Щом като няма никакво значение какво мисля, какво обичам, на какво свиря и дали се чува... Надух се до дупка с грозни баси на „мъжката“ китара, която взех назаем (наистина временно). Това е ДРУГА китара. От онези, които надделяват, а не се съобразяват. В контекста на ситуацията се почувствах добре от това:)

 

Следва (в реда на китареното повествование) отхвърляне на насрочен концерт. Той явно е „ненужен“. А 99.9 % от клубовете са „отхвърлени“ (не от мен) като място за свирене, и те са „ненужни“. Но това наше мълчание сигурно е временно – след колкото там дойде, месец-два (или три?), евентуално ще изникне някакъв „ИВЕНТ“, на който да си раздам душицата за пореден път. Междувременно ще трябва временно да си репетираме неща, които много добре знаем или просто да не правим нищо. Но нали знаете – временните решения са най-постоянни... Особено ако траят за над 3 седмици. За формирането на навик се иска по-малко от месец – пробвайте, само постоянство и търпение ви трябва:)

 

Пак ли идва „временният“ момент да си прегърна егото и да ударя един танц насаме с него? То винаги има нужда от мен, а толкова рядко си взима данъка от моето внимание. За щастие (и поради целенасочените си усилия) имам финансовата възможност да се превключа към търсене на китара и loop-station в eBay. А самотните репетета, почесването на егото и чувството да си НУЖЕН само и сам на себе си ги познавам от доста годинки:) Просто ме учудва колко „временно“ се оказа да съм „нужна“ на хората, с които правя музика. И това дори не е трагично, защото музиката продължава да е в мен (и да ми свири в тиквата:) и много трудно ще се отърва от нея, дори и да искам:) Въпреки че не съм сигурна дали е неизбежна, естествена или НУЖНА , за да оцелея:)



Тагове:   музика,   ксе,   ксексе,


Гласувай:
1
0



1. chris - Стига, де, ние тук ви се кефим и си ...
01.12.2011 13:48
Стига, де, ние тук ви се кефим и си пускаме парчета от тубата, като отидем на кръчма...
цитирай
2. kcekce - Ми уж и аз НИ се кефя,
01.12.2011 15:28
ама глей кво е положението...
цитирай
3. him - :)
01.12.2011 18:59
Има си хора за всичко - има за пиене, има за свирене, има за това и онова. Но няма универсални хора. Други пък с времето променят приритетите си и продължават по друга пътека. Не ги съди, ами намери правилните.
цитирай
4. kcekce - Хе
01.12.2011 20:50
Не съдя, просто чат пат се чудя аз фронтмен ли съм или на калинка шутката:) Или пък дали не си погребвам вдъхновението между четирите стени на репетиционната, работейки върху така или иначе непрофесионални демота. От всичките ни записи дотук лайвовете от радиото най-добре звучат...
цитирай
5. him - :)
02.12.2011 14:31
Ъъъ - не беше ли фронтуоман? :) Кой ти кара да си погребваш вдъхновението - намираш други хора и свириш с тях, щом ти се свири. Твоите докато се наканят, вдъхновението може да ти се обиди.
цитирай
6. kcekce - Хаха,
02.12.2011 14:58
тва за "фронуомъна" и аз си го мислех, ама стои много тъпо на кирилица xD And it's not about my genitals... а за "намирането на други" не е толкова просто - и аз си имам своите сантименти, а и далеч не съм от хората, дето си мислят, че всичко може да се свърши със или от всеки.
цитирай
7. ivanches - постоянството
05.12.2011 22:59
постоянството е нещото което не притежавам..., но ето че съм тръгнал да го пробутвам на други....то при мен и без това не вирее... просто продължавайте то ще си се получи:)
Ксе, изправи се лице в лице с другите и просто им кажи какво си мислиш и де да знам струва ми се че имате нещо "спешъл" при вас и затова ви харесвам и песните.. не може ли да се напиете добре заедно и да решите кога какво как и защо? Малко ми е гузно, че давам акъл ама си го казах на себе си и реших да ти го напиша. А доколкото за изяви то публикуването на парчета от репетиционната в интернет е като работата от вкъщи - просто нова форма на нещата... но понякога трябва да се иде и до офиса:)
цитирай
8. kcekce - Абе аз всичко си казвам....
06.12.2011 00:09
Няма кой да ме чуе. И всъщност нямам проблем с "другите", а само с един от тях... Със спешъл звученето на парчетата също нямам никакъв проблем, защото 17 от 20-те парчета, които свирим, са свирени и пяти от мен години преди да се запозная с другите членове на бандата. Останалите три пак аз съм ги писала, но върху чужди музикални теми. Никой не "работи от вкъщи" с колеги, обикновено за това малоумно занимание един човек е напълно досатъчен;)

Все си мисля, че такова спешъл нещо като музиката не трябва да се прави от хора, които се принуждават един друг да правят непосилни компромиси. А не виждам вариант всички да са доволни едновременно:)

Няма нужда да ме навиваш за постоянство - аз точно това искам, да си стават нещата, както преди. Просто в момента не става НИЩО, няма изгледи да стане НЕЩО, а аз започвам да се чувствам като няк`ва певачка, дето няма думата за нищо и никаква стойност няма. А ми е трудно да се чувствам така, защото по природа съм доста гордо същество:)
цитирай
9. анонимен - Миленски
12.01.2012 20:41
Гадно е, мъчително е, и тн. Знам какво е. Но това, че музиката е в теб и че имаш песни и текстове е достатъчно, това никой не може да ти го отнеме или да ти попречи да го изразяваш. Продължавай, дори и да е с подръчни средтсва - сама или с други, няма значение. А и доколкото разбрах на 21-ви имате концерт, така че ... нещата продължават :)
цитирай
10. анонимен - леле
13.01.2012 00:17
Повече ми харесват нещата където си сама - глас и китара.
Защо ти трябва изобщо някой друг не разбирам.
Никакви компромиси повече !
"Временни и ненунжни" са всички други, но не и ти и творчеството ти.
В Три Уши идваме стабилна агитка да подкрепим ;)
Ние сме с теб :)
цитирай
11. kcekce - Бря, 10х
13.01.2012 02:26
Скоро ще пуснем някво инфо за indioteque относно новия си формат (като се уточним какво точно правим, хаха) Чакаме ви в "Три Уши" нахъсани и с нова китара;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 910118
Постинги: 392
Коментари: 1055
Гласове: 1649