Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2012 23:15 - Справедлива е само случайността
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2586 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 06.03.2012 23:20


През последните годинки се старая да гледам от все повече различни гледни точки... И започвам да си мисля, че НИЧИЙ избор не може да е правилен:) Ако някой от четящите открие нещо, което наистина смята за правилно по-долу (дори и небрежно споменато), държа да ми го каже...  


 

Какво е правилното решение? Нещо, свързано с подбуди, мотиви, причини и последици. Един човек ще се бори със зъби и нокти за развиване на пазара и изкарване на пари за децата си, друг пък ще даде всичко от себе си, за да запази природата... Някой може да даде мило и драго за това какво ще стане с околната среда след 20-50-100 и т.н. години, а на друг да не му пука изобщо и евентуално да стиска палци за развитие на технологиите. Не всеки се чувства длъжен към поколенията след него!


 

Това, което някой ще направи за децата си, може да вземе хляба на друг или да наруши еко-средата на цели поколения. Това, което човек ще направи за природата, може да докара до фалит и обезлюдяване цели села и градове. Кой е по-прав? Все пак на всички световете им са различни и различно големи, различно разгърнати, различно разпрострени по кривата на времето...


 

ВСЯКО решение, взето от човешко същество, е погрешно. Защото едно човешко същество НЕ МОЖЕ да отчете и изчисли всичките последици от това свое решение. Дори и да разполага с най-мощните компютри, най-великите аналитици и най-подробните статистически данни! Хомо сапиенс пак ще се подведе по това, което му е пред очите, на сърцето, зад гърба, под гъза, ВЪВ гъза – онези неща, които смята за неотложни, нужни и свои, и ще гради решенията си на празна вяра... Вяра, че с повече кинти ще е по-щастлив. Вяра, че прави щастливи други хора. Вяра, че тази, а не друга държава, е по-важна. Вяра – празна вяра - че НЕЩО е по-важно от друго НЕЩО. Затова борбите за „правда“ са наречени „борби“ - защото става въпрос за пречупване на нещо „анти“, а не за хармонично взаимно съществуване с нещата, симбиоза.


 

Цивилизованото и разумно организирано общество е утопия. Има добре балансирани общества с необходимото за всеобщата задоволеност подхвърляне на „бисквитки“ и свободи. Там всички са доволни или много ги мързи да изразят недоволство, защото не са чак толкова зле. Докато в други райони на планетата други ХОРА, не по-малко ХОРА, си скъсват гъза и дори умират за жълти стотинки – във въглищни мини, ядрени реактори, нефтодобивни платформи и т.н.. Осигурявайки ПРОДУКТ. Да, знам, че започвам да звуча като зарибен комунист, но така стоят нещата. Комунизмът впрочем също е утопия, а не това, което сте запомнили от строгата диктатура навремето. Което изобщо не означава, че го смятам за ПРИЛОЖИМ. За съжаление за тази утопийка (както и за всички други) се иска малко по-висок интелектуален ценз на масите, който неизбежно идва от образователната система. А въпросната система навсякъде е каквато е „удобна“ в дадената държава и става все по-мека по икономически причини, а т.е. да се вземат пари за издадена диплома... А и необразованите маси се управляват по-лесно – пускаш им нещо по телевизора и готово!


 

Можем да се борим в Европа или САЩ до скъсване да вкараме зверски ограничения на производителите за изхвърляне на „парникови“ газове (онези, дето просто казано затоплят Земята). Това довежда само до прехвърляне на същото производство в страните от третия свят, където не само ги няма тези законови ограничения, но и работната ръка е много по-евтина. И никой не я БРОИ тази „работна ръка“ в какви условия работи и дали изобщо оцелява. От тази гледна точка една от малкото „самозадоволяващи се“ държави е Северна Корея. Там обаче се потъпкват с дебелия ботуш човешките свободи – най-малкото хората там нямат право да се обадят по телефона до абонат от друга страна. Кой е по-прав? Диктатурата или заплетената търговия с виртуални блага?


 

Или – хайде да зарежем политиката - кога едно самоубийство е „правилно“? Ясно е, че предпоставката е да не му се живее на потърпевшия. Негово си лично решение. Но ако трябва да е „справедлив“, смятайки собствената си смърт за свой личен проблем, ще трябва да отхвърли като незначителни болките на своите родители, близки и приятели. Наистина ли е ПРАВИЛНО да причиняваш съзнателно болка на други? Или всичко опира пак до тъпия егоизъм „Така ми се иска, така го усещам“? Със същото мислене можеш да убиеш и друг човек – поне твоите близки няма да са засегнати от това, пък „Така го усещам“ си остава...


 

А как си избира работата човек? „Искам да мога да живея нормално“ като начало, а може да се стигне и до „Искам имение с басейн“ или „Искам да оставя поне един-два апартамента на децата си“. Други пък ще си кажат „Нищо особено не искам, ЖИВЕЯ СИ“, но много от тях ще разчитат на „искащите“ - за да поспят ден-два някъде, за да вземат кола назаем за пътуване, за да оставят на някого вещите си, домашните си любимци и дори децата си... Кой е по-прав?


 

Има и хора, които изобщо не се поставят пред избора да си потърсят работа – аз съм си ОК, правя си, каквото ми харесва, то сигурно ще се развие някой ден (от небето ще падне), а докато чакам, ще си живея при мама през зимата и при баба през лятото. Защото зимата е студена и в къщата при баба е хладно, а аз съм зиморничав...


 

Кой е прав – майка ти, която се надява от детето й да порасне човек, на когото да разчита, или ти, който смяташ за идеален живот скитането по света и откриването на нови неща? И ще се почувстваш ли обиден, ако един ден тя ти каже, че при нея вече нямаш ДОМ и заключи вратите? Кое е даденост и кое се получава с целенасочен напън?


 

И тук, в България, кой е по-прав – хората, бачкащи за „услуги“, не-ядивни, не-питейни и не-стоплящи като интернет-издания, красиво сервиране на храна и административно организиране на чуждестранни корпорации (високо платена работа) или хората, отглеждащи домати и всякакъв друг зарзават с пот на челото, които си продават продукцията за жълти стотинки на банкета на междуградския път? И дали последните са ПРАВИ, когато си напръскат реколтата с пестициди или сипят изкуствена тор, което превръща зеленчука в не-еко и му смъква цената?


 

Родили сме се на този свят, за да правим САМО грешки. Всяка една обмислена крачка за подобряване на нещата вреди на други. Това, че си твърде сдухан и отчаян потиска и близките ти. Това, че си сляпо и безотговорно щастлив, ги оставя сами в техните си грижи. Всеки път, когато си подкараш щастливо колелото по нанадолнището, можеш да посрещнеш с глава някоя кола и това да доведе до травми и съдилища. Всеки път, когато си подкараш щастливо колата, можеш да утрепеш колоездач. И пълният непукизъм не е изход, защото води и до пълна скука!


 

Аз работя за виртуални издания. Изкарвам виртуални пари, които обръщам в отопление, течаща вода, пиене и ядене. Но аз НЕ ПРОИЗВЕЖДАМ тези неща и следователно вредя. Получавам нещо от нищо, а нещото все идва отнякъде, от нечий труд. Погледнато субективно, аз работя и си изкарвам прехраната. Погледнато практически – НИЩО не правя, освен да си угаждам на нуждите. За мен може да е правилно да издържам себе си и баща си по най-лесния начин, с най-високата предложена цена за моя умствен багаж. Но продуктът, в който обръщам получените суми е напълно РЕАЛЕН. Получавам реални суровини срещу издишан въздух и виртуално изписани буквички. И не бих казала, че това е справедливо... Това е просто нещо, което ти дава повод да се поизмориш и да си кажеш „Свърших работа!“. Нищо повече от занимавка за поредния текущ ден, която впоследствие да разнообрази ежедневието на милионите скучаещи хора, които също нищо не вършат, нали затова имат свободно време да четат глупости...


 

Кое е по-справедливо? И кой е виновен – наболелият въпрос на почти всички... За един ще е непоносимо болезнено да умре негов близък, докато на друг ще му е все едно и дори няма да разбере за това. Но същият „друг“ ще изживее голямата си трагедия за нещо по-близко до контактите му със света. Когато има намерен приблизително-виновен, хората обвиняват. И това не води до абсолютно нищо, освен до концентриране на омразата. Омразата не е градивна! Може да свърши страхотна работа, ако е „надъхана“ умело в една бойна единица за сражение, но иначе за нищо не става. Просто една горчилка в устата, която да те кара да си мислиш, че нещо ти пречи да бъдеш щастлив. Оправдание, извинение и тема за раздувка.


 

Няма правилни обмислени решения. Иска ми се всеки да дърпаше само ези-тура и така да ставаха нещата, вместо всички да си мислят, че всичко е обмислено (от някого) и логично от-до. Иска ми се и този текст ДА НЕ МИ СЕ ИСКАШЕ да го публикувам, а вместо него да сложа някакво подстрекателство за прикрит нихилизъм и унищожение... Защото колкото и да ни е кофти на всички от трагичните (а т.е. човеко-загубни) земетресения, цунамита, терористични атаки и войни, горката ни планета има нужда от съкращаване на броя на живеещите по нея човешки същества. В това число броя и себе си и не бих се почувствала онеправдана от това, че съм умряла аз, а не някой друг. Ние сме МИЛИАРДИ и случайността има най-неоспорваното право да избира... А всичко друго е несправедливо. Защото го правим НИЕ – тъпи, егоцентрични, слепи, превъзбудени, неосмислени, ограничени, отхвърлящи, предубедени, с капаци на очите. И ние също сме една случайност...


 

Следва един постинг, който може би ще накара някого да застане срещу не-случайните неща. Или с други думи...


 

ВИЕ ЛИ ЩЕ МЕ КАРАТЕ ДА СИ ЗАБРАВЯ ПЛАНИНАТА?!


 


 

 


Тагове:   планина,   kce,   kcekce,


Гласувай:
1



1. анонимен - Do the math
06.03.2012 23:37
Не сме много - просто не се прави каквото трябва!

http://www.youtube.com/watch?v=vZVOU5bfHrM
цитирай
2. kcekce - Мммда
07.03.2012 00:16
Просто твърде много КОНСУМИРАМЕ....
цитирай
3. kite333 - Е да,ама така като си ги изредила все едно да не мислим
07.03.2012 08:45
и да не опитваме да вземаме решения.И да не се стремим да са правилни,защото видиш ли няма как да са верните.
Де да знам ...
:))
цитирай
4. kcekce - Хаха,
07.03.2012 11:52
ами виж от много мислене какво написах xD Не, просто искам да кажа, че е добре човек да има предвид какво прави с действията и бездействията си отвъд най-очевидните за него резултати. И да не се самозалъгва, че спасява света и че неговата кауза е по-важна от тази на който и да било друг.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1152934
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662