Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2012 03:42 - Катаджии по нет-магистралата?
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2226 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.05.2012 17:57


Свободно ли е интернет-пространството? Или се превръща в механизъм за контрол и база за събиране на данни с евентуални основания за глоба:)


 

Направих си наскоро фейсбук-акаунт. Години наред отказвах да предприема тази малоумна стъпка и в интерес на истината си живеех напълно щастливо без въпросния акаунт. Единственото дразнещо в цялата работа бяха подпитванията от мои приятели „Кога ще си направиш фейсбуууук, копеле?“ и предългите обяснения от някои за колко е хубаво, полезно и дори жизнено необходимо това! „За какво си постваш нещата в блог.бг - като си ги постнеш във фейсбука, ще се четат повече!“ и други подобни провокации.


 

Решаващият мотив за мен се оказа „банването“ на достъпа ми до акаунта на КсеТоФон. Защото концерти все пак е добре да се обявяват във фейсфък, все пак цялата нация (и не само нашата) виси там да си губи времето. След първия не-ксетофонски гиг си казах „Все някакъв билборд трябва да опъна“ и с огромно нежелание се заех да попълвам данните за регистрация...


 

Дадох измислен никнейм, който не съм ползвала другаде. Не уточних никакви подробности тип „месторабота“, „училище“, „университет“ - абе каквото и да е. Всичките полета останаха празни, освен тези за ник-а, паролата и адреса на електронната ми поща, допълнителните бланки за попълване бяха просто скипнати. Не съм нито споменавала, нито канила приятели. Влизам си в прясно създадения и лишен от лична информация акаунт и какво откривам - „Може би познавате тези хора:...“ - куп приятели + майка ми?! WTF, откъде се сдоби с тези данни всезнаещата социална мрежа?! От мейла ми? Не, в акаунта на групата влизах с ksetofon@abv.bg. От псевдонима ми? Не, не съм го ползвала никъде. От нещо написано, от споменат приятел – не! Тогава може би от IP-адреса ми? Вече ми иде навсякъде да влизам само и единствено през прокси, за да не стават нещата, които съм сметнала за „лични“, достояние на някоя всезнаеща машина:) Не за друго – просто искам като задам някакви данни за себе си, те да са ОСНОВАТА, а не последната графа в проследяването на интернет-активността ми.


 

Сергей Брин впрочем (един от основателите на Гугъл) наскоро се изказа, че интернет става все по „не-свободно“ пространство и че това изобщо не му харесва. Дааа, на нас тук това ни звучи като шега:) Ако още се смеете, тичайте във Франция да си дръпнете някой филм:) За „сверяване на часовника“ може да пробвате да влезете и в megaupload. Ако не сте разбрали за това, този сървър беше международна зона за споделяне на файлове с много прилична скорост на сваляне и качване. Не съм се ЗАМИСЛЯЛА дори да търся торенти за музика, при положение, че сто на сто някой я е качил в megaupload:) Там имаше кажи-речи ВСИЧКО, показвала съм на практика на човек, зарибяващ ме за soulseek, че мога да дръпна КАКВОТО И ДА Е албумче в МР3-формат за 2 до 4 минути. И то не само нещата, които меломан, слушащ англоезична музика смята за редки, ами и японски, корейски и всякакви други изцепки. А сега, влизайки в един от всичките предоставени по форуми, блогове и т.н. линкове ще видите... гербовете на различни институции в САЩ с официално съобщение за затваряне на сървъра-тире-услугата.

image
 

Това да кажем, че е „по света“, а „у нас“ доскоро нещата се въртяха основно около злободневни проблеми като гръмнали сървъри и алчност за пари:) Сега обаче най-популярните български „фри-сървъри“ са закрити. Милиони файлове, споделени в bgshare, останаха без покритие на линковете. Там сървърите гърмяха поне два пъти, докато още го ползвах. После се отказах, въпреки че услугата още действаше:) Друг е въпросът, че е доста „мечешка“ услуга да качиш цяла дискография, да я разпространиш с въпросните линкове и да получиш накрая едното нищо... А ей сега го пробвах, и Bgshare е закрит. 4storing първо въведе увеличаване на чакането в геометрична прогресия за всеки следващ файл („плати си, иначе ще чакаш, цървул долен!“), после затри цялото инфо и сега е приключил съществуването си. А нацията явно чака същото да се случи и със „Замунда“, например:)


 

Сергей Брин е прав - „свободният“ интернет отива по дяволите:) Вече чак ми е гузно да „светвам“ хората къде могат да си потърсят нещата, та да не би да привлека по някакъв начин вниманието на властите към въпросните сървъри, за да се закрият и те. Никой ли не усеща какво ни гласят?:) Едно хубаво „банване“ на безплатното сваляне, гледане или слушане на каквото и да било. А механизмите за проследяване кой как и откъде сваля са вече отдавна измислени и действащи:) Липсва само един одобрен от правителството закон, за да се озовем не в „интернет“, какъвто го познаваме, а в един голям МОЛ с етикетчета за цени на всяко нещо:) Малкото стрийм-видео сървъри, които все още публикуват „пиратско“ съдържание, започнаха да вкарват безумно количество поп-ъп реклами, банери и дори прекъсващи (или предхождащи) видеото рекламни клипчета. Да не говорим пък за десетките видео-сървъри, изискващи месечна такса, които сто на сто не са сключили договор „за авторско право“ с легалните притежатели на видеоматериалите.


 

Малко е странно – значи аз мога да си купя DVD на нещо (говоря примерно) и да поканя тридесет пъти по десет човека вкъщи да го гледат. Мога също така да го дам на сто и повече човека да го гледат вкъщи. Но не мога да го споделя в интернет, това е незаконно:) Ха-ха:) Мога да си купя книга и да я дам на сто различни човека да я прочетат. Но не и да я пусна в нета – това вече е „авторско право“...


 

Особено докачлива съм на тема авторско право, защото аз лично не държа да изкарвам пари от музиката или писането си:) За тези неща си има измислено понятието „бачкане“, а другото е за удоволствие и осмисляне на живота. И колкото повече хора го видят/чуят/ползват – толкова по-добре:) Истинските фенове ще си купят „материално“ издадения продукт, ако има такъв, или ще отидат на изложба/четене/концерт. Една от най-сладките концепции в това отношение, които съм видяла, е тази на Yamato:) Трупата просто КЪРТИ, обикаля целия свят с живи концерти (нова постановка приблизително всяка година) и не смята за нужно да разпространява аудио-записи... И наистина на запис няма да е същото:) Дотук май има само едно двойно DVD, което да са си позволили да пуснат на пазара. Трупата съществува от 1993 г. насам...


 

За мен нетът е място, в което да си пусна нещата, за да ЗАЩИТЯ авторското си право от евентуално плагиатство. Има дати, има имена, има дебели основания за покана в съда. Точка! Пък ако ме слушат/четат повече хора – толкова по-добре:)


 

Скулптор не би се оплакал, ако му пуснат снимки на произведението в нета, нали? А той е свършил не по-малко работа от музикантите и писателите. Но БИ участвал в изложба и евентуално (не винаги) би се разделил с творбата си за определена от него сума пари. ИМА потребителска маса, която да иска и да може да купува НЕЩА, не е нужно всички останали да бъдат принудени да плащат за всичко, което са качили на плейъра си например. Просто защото иначе няма да чуят нищо, освен това, за което някой си е платил по радиата и телевизиите, за да го популяризира:) Какво става – нещата не бива да се популяризират по естествен път, трябва да чуваме/виждаме/четем само това, за което някой е сипал пари за реклама... Усещате ли колко затворен цикъл е това?:) „Нека си пазят авторското право и карат потребителите да плащат, а ако искат да се популяризират – нека плащат за реклама“:) Всичко това обслужва основно нуждите на „промо“ и рекламните агенции:) Връзката „потребител-производител“ се губи всеее повече:))) Трябва да има поне пет посредника – издател-рекламна агенция-медийни партньори-контрол над разпространението-разпространител.


 

В това се превръща „свободното интернет-пространство“:) Няма да се учудя скоро (до няколко години) да ми наложат и цензура за какво да пиша или да наложат ограничения на ПРОЧИТА на някои материали. А може и просто да се затрудни достъпът до тях?:) На тези мерки се смее (или плаче) целият „западен“ или „европейски“ свят - „В Китай има ограничения за посещаване на сайтове“, „В Иран ще забранят достъпа до интернет“... НЕ Е СМЕШНО, и нас ще ни вкарат в някакви рамки, за да обслужваме нуждите на „посредниците“:) А „прегрешенията“ ни ще се извличат без наше знание от банковите ни сметки:)


 

И тъй като започнах с фейсбук – един малък скеч в три варианта:)


 

Върви си човек по улицата. Среща познат. „Ееей, какво правиш, видях във фейсбук, че си ходил на Рила, жестоки снимки!“ - „Да, там бяхме, Пенчо, Генчо и Атанас бяха с нас, ама ти сигурно знаеш...“ - „Да бе, видях ги, те са ми френдове!“ - „Ами... забавлявахме се. Ходихме и до езерото, видя го, нали?“ - „Естествено!“ - „Ами, хубаво беше.“ - „Особено ми хареса снимката по залез слънце!“ - „Апаратът беше на Генчо, страшна машина, много хубави снимки прави!“ - „Другия път ми пуснете покана да дойда и аз. Като им гледам профилите, пичовете са яки:)“ - „Стига да не забравя, ще ти чукна съобщение.“ - „Ами чао тогава, ще ти пиша във фейсбук.“ - „И аз!“.


 

Върви си човек по улицата. Среща познат. „Ееей, какво правиш, човече, откога не съм те виждал!“ - „Ами, какво да правя, бачкам си, забавлявам се...“ - „Ходи ли някъде миналата седмица?“ - „Разходихме се на Рила с едни мили приятелчета... Ти Пенчо – оня косматия - го познаваш май?“ - „Че как, бяхме заедно на Иракли миналата година!“ - „Е, той също беше с нас, Генчо и Атанас и те:) Направихме много приятен преход, още имам лека мускулна треска:)“ - „Ооо, онези олигофрени сто на сто са мрънкали по пътя!“ - „Не можеш да си представиш колко мрънкаха!“ - „Ха-ха, представям си:) Имаш ли време за една бира ей в това заведение да се видим малко?“ ... And so on...


 

Върви човек по улицата. Среща познат. „Ееей, какво правиш човече, откога не сме се виждали!“ - „Ми как, нали се върнах от Рила и сега ми е сдухано, че съм на бачкане...“ - „На планина ли сте ходили?“ - „Ти фейсбук ли нямаш, че не знаеш?!“ - „Ами... нямам.“ - „Направи си, ще ти пиша;)“ - „Може и да си направя... Иначе как я караш?“ - „Нормално, всичко е ОК.“ - „Нещо ново?“ - „В какъв смисъл?“ - „Зарежи, ще се чуем;) Чао.“...

P.S.:Сетих се и за едно сладко изказване на Miyavi от годините, когато беше малко по-щурав от сега - "Ако искате да чуете новия ми албум, купете си го... А ако МНОГО го искате - откраднете го xD"

 



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1153051
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662