Имало едно време един квартал в голям град. Десетки години хората си струпвали боклуците на една полянка и се разбирали съседски кой да ги изгори веднъж седмично. Тогава се вдигал голям облак дим и жителите на къщите по линията на вятъра си затваряли прозорците за два-три часа. Но тъй като иначе рискували да си направят целия квартал на кочина, хвърляли си боклука на едно място. Насадили и гъсти храсти около образуваното бунище, защото металните и стъклени отпадъци си оставали.

 

После обаче кметът най-сетне дал контейнери и кофи за боклук. Жителите на квартала се зарадвали и започнали да си хвърлят боклука там. Всичко станало много лесно, съседите вече не се обаждали един на друг да се разбират кой ще изгори бунището. Всичко било толкова лесно, че хората чак ги мързяло да си изхвърлят боклука. Карали се с членове на семейството си кой да изнесе боклука до кофата отвън и се оплаквали от данъци за смет. Някои самотни дами и господа от квартала поостарели и си казали „Общината няма ли да измисли нещо да ни улесни нас, трудноподвижните?! По моя младост в кооперациите имаше шахти!“. И започнали да си хвърлят пликчетата с отпадъци през прозореца. Всички минувачи си казвали „Гледай каква мръсотия! Тази държава за нищо не става!“. И не се чувствали виновни, ако си изхвърлят нещо отгоре върху цялата кочина. Кварталът станал мръсен. Много мръсен.

 

Минали години. Един млад човек, живеещ в квартален блок си казал „Пролет е, прекрасно е, а тук е ад! Ще поправя нещата.“. Взел си десетина чувала и гумени ръкавици и за няколко часа изчистил цялото пространство около блока. Дори не мирясал с това, ами на другия ден насадил по тревните площи покрай сградата красиви цветя. И всички го видели от прозорците си през тези два дни.

 

Недоволните дами и господа продължили да хвърлят отпадъците през балкона. Загриженият за цветята си млад човек събирал редовно пликчетата и ги изхвърлял в контейнера за боклук. Недоволните престарели дами и господа си помислили, че най-сетне божеството „Община“, на което се молели, е взело мерки. И станали малко по-доволни. Другите жители на блока обаче си казали: „Виж колко хубаво стана, като се изчисти! Децата ми се радват много на цветята. А човечецът си чисти там всяка седмица“.

 

Станало им гузно и следващия път, когато човекът излязъл да чисти, дошли още четири-пет човека. И – истинско чудо – свършили с почистването за няма и петнадесет-двадесет минути. Седмица по-късно се разбрали двадесет човека от блока да почистят заедно. Смеели се, разправяли си шеги и свършили всичко за пет-десет минути – защото на всеки човек се падали по не повече от два квадратни метра. Като свършили толкова бързо, се събрали на кафенце и бира отвън на пейките, да гледат как си играят децата в хубавия слънчев ден и да си бъбрят за нещата, които биха искали да се случват.

 

Някои от останалите си вкъщи съседи малко им завидели за веселото прекарване. Затова поразпитали за следващото почистване и се включили и те. Петдесет човека заедно изчистили всичко покрай сградата за няма и пет минути – на всеки се падал по един квадратен метър площ. И тъй като се чудили какво да правят през остатъка от двата часа, които си били отделили за това основно почистване, заели се да поправят люлките и да боядисат катерушките на детската площадка. Следващите седмици се забавлявали с окосяване на тревата и засаждане на нови растения.

 

По пъстрите катерушки плъзнали деца – карали камиончета, колички и колела, играели си едно с друго, тичали, скачали, радвали се на живота. Когато една от отегчените и недоволни стари дами за пореден път посегнала да си изхвърли боклука през прозореца, тя видяла отдолу зелена трева, красиви цъфнали цветя и играещи си малки деца. И си казала: „Защо да не се разходя до контейнера, може и да поседна на слънчице на пейката да гледам децата“.

 

Слязла, изхвърлила си боклука и седнала на пейката. Оплакала се от болежките си на други хора, седнали до нея. Те били много мили и й предложили помощта си - „Ако ви е трудно да излизате, госпожо, аз мога да ви взема боклука, когато си изхвърлям моя, а мога и да ви напазарувам“. Тя се замислила и... отказала. „По-добре да се поразходя малко, полезно е за старите ми кости“, казала тя.

 

Минавали ден след ден, седмица след седмица, месец след месец... Недоволните стари хора започнали да се събират заедно да си поприказват край блока, някои дядовци заиграли разпалено шах. Боклукът ставал все по-малко и затова хората, отделили време за почистването му, се заели с по-приятни неща – сковаване и боядисване на пейки и масички за хората от квартала, които искат да постоят на чист въздух. Други разбира се продължили да хвърлят боклуци, но се чувствали все по-вредни и виновни – отдолу кипял бурен и красив живот и се чудели кога ли да си метнат пликчето, така че никой да не ги види.

 

Веселбата край блока била толкова хубава, че хора от други къщи и блокове идвали да се разведрят там. Питали кой е направил това чудо и всички свивали рамене – никой конкретно, просто решихме да почистим малко и да си украсим околната среда. Затова навикът плъзнал и по другите къщи из квартала...

 

Постепенно кварталът се превърнал в най-чистия. И когато учудени хора питали някой местен защо е толкова чисто и хубаво тук, той просто свивал рамене: „Защото ни харесва да е така“. А на вас харесва ли ви?:)

 

 

мерси, Ксе! това с лафчето докато се чисти около блока си го има и е много приятно:) До скоро долу се събираха едни пичаги дето само играеха картии, яко цапаха и оставяха всичко така. От известно време си чистят след тях и си продължават със събиранията, но вече не цапат.
Това в нашия блок много ми хареса напоследък:) Дано пък се пооправим.

винаги чета работите ти с голямо удоволствие, сега ти пускам първия ми опит за клипче и монтаж: знам че не може да се мери с дългите ти и увлекателни есета, разказчетата и песните, но това е най-близкото до творчество нещо до което съм стигал и реших да го споделя в замяна:)
http://vbox7.com/play:fccd55322f
Поздрави,
Ванката
п/п. и анонимното горе също е от мене ама ме домързя да се логна:)
пожелавам ти хубави Събота и Неделя

Чак сега ги видях тези коменти, че блог.бг нещо пращя имейл-уведомления когато си иска:) Радвам се, че приказката се превръща в реалност;) Преди години навивах една приятелка, дето все пищеше за "Общината това, общината онова" да изчисти един квадратен метър покрай блока си, но нямаше ефект... И - хубаво трипче сте си спретнали;)