Има хора всякакви. Има чистоплътни, има занемарили се, има занемаряващи се системно, от които чистоплътните се разбягват с писъци, след което отиват да се къпят. Освен това има и различни категории на мускуса, които май са генетично заложени. И обикновено не се понасят от хора с обратен генотип на миризмата:)

Да започнем от леката категория – прясна пот на възраст не повече от ден. Имах едно време гадже, което като си тръгваше сутрин за работа, обръщах одеялото с краката към мен – просто мускусчето от подмишничките му ми беше твърде натрапчиво и неуютно:) Съответно обръщах одеялото обратно, когато той идваше да спи. По-късно стигнах до извода, че човек всъщност не може да изгради продължителна интимна връзка с човек, чиято миризма не понася. За някои може би спорно твърдение, за мен – факт:)

 

Иначе – както каза един приятел – то лятото явно е модерно човек да се поти:) Но след да речем десетминутен престой в градския транспорт току до някоя услужливо разперила се подмишница на някой по-висок индивид, човек започва, колкото и да мрази рекламите, да плаче наум за всеобща мания по дезодоранти. А като се смеси коктейлът от няколко десетки силно феромонни излияния, по-чувствителните просто напускат превозното средство, решавайки да походят пеш – две, три или десет спирки. Полезно за здравето, впрочем.

 

Следваща категория – крака! Тук, за да не обидя всички кракомиришещи, трябва да призная, че и аз съм развивала неописуеми и режещи се с нож екстракти в някои по-некачествени туристически обувки. Народната мъдрост е, че не миришат краката, а черничкото между пръстите, хъ-хъ:) Какво става обаче като го пуснеш това черничко с други чернички в непроветриви обувки? Намира си свиден топъл дом:) Всъщност отговорът е „мале-мале“, ако изобщо успеете да изречете нещо след инхалацията.

 

За силно засегнатите от проблема искам да споделя една обществена тайна – босите крака не миришат! Не говоря за току-що събути крака, а за крака, които просто ходят безподметъчно след измиване от обувката, независимо дали теренът е паркетен, тревист или кален. Всъщност такива крака биха могли да ви уплашат естетически с петна от пръст, затлъстели мазоли, трески и олющени кожички, но при това няма да замиришат и в най-сюблимните си моменти, например когато се тикат любовно в носа ви или се намират под одеялото ви. А другия безумен мит – че се настива от краката – изобщо не смятам и да коментирам.

 

По тази необятна тема няма как да не пусна и трети абзац – за миризмата, образувана в МОКРИ обувки. За незначителното време от половин-едно денонощие неизсушената и носена обувка образува дъх на тропическа тиня с пометнали в нея жаби, който феноменално се проявява понякога и вече след изсушаването и изпирането (и повторното изсушаване). От друга страна погледнато – ако тази обувка изобщо си позволява да се гаври така с вас, изхвърлете я и си вземете по-качествени патъци:)

 

За естествено образуваната от краченцата парфюмерия обикновено помагат и разни химически средства, но само ако се прилагат редовно и системно. Неизвестно от кого измислената рецепта, че топвайки си веднъж във формалин краката, ще се превърнете в уханна роза за цял живот, е мит. В резултат на тази заблуда само можете да стигнете до невиждани висини на вонята и дори, съжителствайки с краката си, да терминирате обонятелните си рецептори до степен да надушвате само чесън, дим и сяра. Не стигайте дотам, ако искате да имате социален живот:) И – още нещо – с предвидените за целта действащи прахчета (има и такива) се третират И обувките;)

 

Но да оставим краката в сянката на сливата и да минем нататък в категориите. Там, откъдето растат краката. Тук вече стигаме до миризмата на ГЪЗ. Общо взето всеки има някаква поне бегла представа как си мирише неговият, ако не е прилежно измит, но ако това знание достига и до околните, значи нещата са тръгнали на много, ама много зле... Мисля си, че дори и най-трудният живот (ако не е свързан с инвалидност!) не пречи на никого най-малкото да си намери бутилка, да си я напълни с вода и да си се подмие небрежно в някой храст. Това ще подобри и шансовете му в живота за лична и професионална реализация, както и взаимоотношенията му с близките и приятелите. Тук даже не визирам пърденето, тъй като пръднята при циркулиращ въздух поне има възможността да напусне помещението без автора си. Говоря за миризми, които задължително съпътстват твореца по неговия земен път и всъщност напускат помещението доста след него, сбогувайки се надълго и нашироко с всички присъстващи.

 

И вече последната категория – комбинацията от предните три. Това е оставена на произвола си миризма, която от липса на пространство просто вече БЯГА от тялото и се шмуга в ужас по ъглите.... Пръднята просто я пускаш и изветрява, ако има откъде да влезе въздух, а това НЕЩО вече е направило екосистема и се размножава във въздуха...

 

Впрочем, чели ли сте „Парфюмът“ на Зюскинд? Ако сте – представете си човек, който се опитва да извлече най-гадния възможен летлив екстракт от човешко същество. И защо ли никой не се е опитал? Защото така или иначе се случвааа:) Де да бяха хората като котките, ехх, да му се не види...

Непрекъснато се сблъскваме с красавици с вонящи усти.
Мъжете си миришат, но жените не трябва.

Кой пък ви е дал право да миришете:) Иначе жените се стараем повече по въпроса, да;)

Последната категория би трябвало да е свърталището на Вонята на Дъртия Гнусен Рон.

не бе, може да е просто постижението на баща ми, когато твърдеше, че гони рекорда на "Елизавета" Испанска (всъщност е Изабела), която не се къпала 11 години. А той милият само десетина месеца издържал, докато пиленето ми на главата му не станало непоносимо:) Имаше и едно сладко анимационно филмче "Кро", в което Ог обясняваше, че няма да се мие, защото "Това стара семейна миризма, предава се от баща на син!" :D

направо ме просълзи от смях ! :D

Че ако пускам само депресивни постове, ще ми се самоубият читателите :Р

Има един "сух дезодорант", направен от някакви кристали, продава се в магазини Биозелен, безвреден- екологичен....въздейства върху бактерията, която е причина за миризмата от потта.

Отбягвах умишлено "скритите" реклами, но за крака Scholl имат зловещо добре действащи прахчета, които изпитано лекуват миризмата и на хора в моето обкръжение, които откак се помнят не са намирали решение за непоносимата воня. Не знам дали от фирмата са вкарали вътре същите кристали или не:) Пък аз когато пробвах за пръв път едно от тези прахчета, тръгнах за Пирин с едни по принцип ужасно миришещи обувки... И посмях да си сменя чорапите чак на третия ден:) Просто първите бяха напоени с въпросното прахче и не обаждаха нищо неприятно С ДНИ, в дивите летни жеги, с по 7-8 часа ходене на ден. Това си е сериозен бонус, особено ако възнамеряваш да си сложиш краката в спалния чувал вечерта;)

Strahoten blog i strahoten post. Smqh se ot syrce!!!

(Sry,nqmam kirilica)

Ама що не се подписвате анонимните, накрая ще излезе, че съм си говорила с един и същ човек десет пъти за пръв път :Р

Всичко се обезмисля, ако човек не се къпе по 1, а в горещо време по 2 пъти на ден. През лятото в градския транспорт е като в Содом и Гомор взети заедно :). Тези хора - никаква хигиена ли не признават? Там се срещат всички видове миризми, на крака, на неумити гениталии, мръсни задници, мръсни дрехи - потта е най-леката и безболезнена форма на смрадта там, като че ли е най-поносима :)

затуй лятото предпочитам да си се потя еднолично на колелото:)

Във всички слуаи е по-добре. Поне се ветролейкаш :), в автобуса - няма движение на въздуха - всичко е застояло в една смрадлива мараня. Между другото - в Истанбул - не съм усещал такива миризми, поне не в такива мащаби както тук. Това ми е странно - те трябваше да смърдят :), а ние не - понеже сме много чисти... Такива настроения улавям отвреме навреме в блоговете... Не казвам, че и там няма смрадливи хора - но май процентното съдържание е доста по-малко от нашето... Тя нашата миризма - не мирише - чуждата смърди та се не трае :))

Хайде със здраве...

да мирише повече народът, който от памти века не признава срането БЕЗ последвало измиване с вода? Много интелигентен подход + профилактична мярка срещу хемороиди... А у нас като кажеш на някого, че предпочиташ да ходиш до храста с бутилка вода, вместо с роло тоалетна хартия, поне 60 % от хората почват да се подхилкват и да питат възмутено "Е как така бе, човек!" :D В Анадолските жеги са си изпатили от инфекции и ентеровируси и затова по всички турски междуградски автобуси периодично минава стюардче, носещо и предлагащо бутилка с ароматизиран дезинфектант за ръце. Това в "цивилизованата" Европа май не е прието;)

Със сигурност са по-хигиенични от нас. Чувал съм за римска баня, руска баня, финландска баня, турска баня - но за българска - не. В Европа, също има немалко смрадливи типове, да не говоря за Великобритания - там с тези кранчета - просто изтакат мръсната вода от ваната и се подсушават.

Не може най-малко един път на ден, човек да не си удари един бърз душ със сапун - просто е селяния да не го прави.

има хора, които я нямат тази възможност - тоест да си вземат душ всеки ден:) Камо ли със сапун. Аз лично оценявам и хората, които са си направили труда да се подмият леко въпреки тежките си условия на живот. В крайна сметка не сме всичките супер ОК;)

които живеят в апартаменти - тези, които съставляват 90-95 от населението в автобусите :)

Нито говоря за клошари, нито говоря за други бедни прослойки на обществото ни.

Нали следвах иранистика и попих и много-странни данни - та иранците още от древността имали понятието "български чайник" за... кожен съд беше, ако не ме лъже паметта служеше именно за подмиване:) Така че евентуално може и ние да сме научили Изтока на нещо, но да сме забравили корените си :D

Вероятно е така - не знаех за този факт. Факт е че през лятото в градския транспорт е непоносимо. Въпреки, щом го понасяме - значи е поносимо. Представям си какво е в Индия. Разказвали са ми потресаващи неща от там, на които просто не мога да повярвам, докато не се убедя с очите си, което ще стане близките 1-2 години. Ще ми позволиш ли малко да се отклоня от темата - вярно ли е че иранците са ни далечни родственици според това, което сте учили?....

Чак сега видях коментара... Според това, което се учи навсякъде, има ВЕРСИИ за родство на когото искаш с когото искаш:) Пък българските историци се скъсват да доказват българското участие в какво ли не, както се знае и Господ е българин:)

"Далечни" роднини би трябвало да са ни всичките индо-европейски народи:) Пък ако става въпрос за нещо по-близко - имаш предвид родство с прабългарсикте племена, или с НАС, дето вече сме се кръстосали със седем славянски? Като цяло не са ни пълнили главите с подобни неща в СУ-то, или поне аз съм ги пропуснала покрай ушите си.