Човек трябва да оцени това, което има, нали? А дали го оценява?

 

* При желание за целенасочено четене - песимистите да четат само първата част, а оптимистите – само втората;)

 

Имам нормална средна работна заплата от трудовия договор, имам си допълнителни доходи от гражданския. И от двете места си изпълнявам задълженията от компа и отвсякъде, стига да има интернет. С ненормирано работно време. За да постигна това, гладувах (буквално) и бачках кадърно (пак буквално) около година-година и половина. Сега най-големият ми дерт във връзка с „офиса“ и „безсмисленото разкарване за оня, дето духа“ е подаването на данъчна декларация веднъж годишно. Нека сложим един плюс за това:)

 

Имам любим човек до себе си. Човек, който е до мен вече повече години, отколкото всички предишни мои изгори – и въпреки това нито ми е омръзнал, нито е спрял да разтреперва пеперудките в корема ми, когато го гушна, нито е спрял да ми отвръща на нежността с нежност; нито дори сме почнали да се дърлим за някакви тъпни по цял ден. Още един плюс - за тъй прекрасната трайна любов:)

 

Имам жилище. Е, да – „на хартия“ не е мое, ами на майка ми, и то само наполовина. И да – сметките за ток тук зимата чукват горна граница от 700 кинта на месец. Но го има и ми е едно такова мило, свидно и незабравимо още от най-ранното ми детство местенце, за което се грижа с любов и радост. И не ми е криво да метна повечко пот и пари в тази къща. Сума приятели са живели в някоя свободна стая у нас без наем – и това ме е сближило с тях още повече. А наесен си купувам нови луковици за нови видове лалета или минзухари, да ги боцна из двора:) Още едно плюсче за средата на обитаване:)

 

Имам родители, които никога не са се опитвали да ме спрат в развитието ми. Да – като бях ученичка ми даваха по около 2 лв. на месец джобни. Точно поради тази причина без особени напъни станах отличник в осми клас, когато даваха пари за отличен успех:) И поради същата причина си изкарах висшето образование с 5.50 – даваха по 50 кинта на месец стипендия:) Междувременно и работих – и не бих казала, че това ме е ощетило по някакъв начин, напротив, натрупала съм повече опит за себе си и за CV-то си. Въпреки че по онова време си мислех, че нашите ми дължат повече :Р Още един плюс за това, че съм се изградила като личност, зависеща предимно от себе си.

 

Имам поглъщащи ме изцяло увлечения – и то разпределени по дните от живота ми в интензивността, в която ги желая. Един ден ще рисувам, друг ще пиша, трети ще свиря на пиано, а четвърти ще пея с китарата моите си песни, или ще измислям нови. Някои дни просто ще чета хубави книги. И за това също трябва да благодаря на родителите си – четящи, рисуващи, ерудирани и талантливи. Баща ми не е „свирещ“, но това не е попречило с майка ми и сестра ми да „призоваваме тока“ при спиране с трио на различни музикални инструменти, свирейки „харе Кришна“-та на Бой Джордж с много смях xD Незабравими моменти на свещи:) Още един плюс.

 

Имам страхотни приятели. И след натрупания от годините опит не изпитвам нужда да „тествам“ хората, които смятам за приятели, за да знам, че са прекрасни хора. Едно краставо магаре отличава другите крастави магарета от насралите се магарета доста лесно:) Още един плюс за хубавите хора.

 

 

А сега да минем на минусите:)

 

Не съм си взимала болнични от 10 години, с изключение на случаите, когато съм била в операционната под упойка:) Не съм си взимала и платена отпуска за повече от 5 работни дни накуп – все пак трябва да се случва нещо в сайта, който поддържам. Неплатена отпуска изобщо не съм си взимала. Първи минус:)

 

С любимото човече понякога се караме като всички други обичащи се човечета:) Обикновено по моя инициатива, когато това „ангелче небесно“ реши да си ползва почивните дни, за да си иде в родния Пловдив, а аз съм си мислила, че ще ги посвети тези дни на основното почистване на къщата примерно:) Втория минус, гррр...

 

За жилището си трябва тепърва да събираме свидетели от квартала, които да потвърдят, че МИНИМУМ 10 години моята пралеля (сестра на дядо ми) изобщо не се е интересувала от този имот (камо ли пък направила нещо за него), за да имаме на документи цялото нещо, а не половината и да имаме право да надстроим нещо без позволението на някой-си. Годините реално са над 30, а госпожата (която няма деца), е завещала половинката от неделим имот на двама души едновременно:) Но моето семейство просто беше твърде благородно възпитано, за да открие дело, още докато беше жива... Корав житейски минус – хем не ти се занимава с простотии и наследствени вражди, хем ти се налага;)

 

Баща ми е безработен от над 15 години, дори не си е подновявал изтеклите документи (руски гражданин е) и си гради представата за света въз основа на това колко гениален архитект е бил и колко не са го оценили:) А не са го „оценили“, защото през 1993 г. си е казал „Няма пък да се науча да ползвам компютър, твърде гениален съм и без това!“:) Цялото „нищоправене“, произтичащо от това, го кара да се налива с алкохол още повече, отколкото се е наливал преди (да, налива се, и то много;). И да нехае за всичко, включително и за хигиената си и близките си. Естествено майка ми го заряза!:) И без това издържа твърде дълго. В момента аз съм му „настойник“ на бащичко – издържам го, старая се да го зарибя за някакви полезни дейности, ръчкам го да се изкъпе и обяснявам (чувствайки се неизменно тъпо при това) на моите гости и приятели да не му се връзват на постоянните нагли искания за „сипи миии!“ и „дай една цигара!“:) Мммм... ммминус:) Откъдето и да го погледнеш:)

 

Занимавах се дълго и вдъхновено сама с увлеченията си. После се хванах да правя музика с едно прекрасно невинно приятелче. Месец-два по-късно се появи един човек, когото изобщо не познавах и се вписа в „колектива“. Мислех си, че това е прекрасно:) Над две години действахме заедно, но през тези две години (след първоначалния зарибен хъс от 6-9 месеца) се установи, че с пича имаме неразрешими разногласия във възприятията на света и на начина на изразяване на музиката. Старах се до последно да не ставам причина за конфликти, погребах собственото си мнение относно моите си песни... Само веднъж се разсърдих - и той напусна групата. Чаках го да му мине и да се осъзнае. Вместо това получих предълго писмо, в което се казваше, че аз съм зверски егоцентрик и че тази група без него трябва да си смени името. Нямах нищо против и се съгласих. Но не ми и хрумна, че той ще затрие труда, вдъхновението и спомените ни заедно от нета:) От КсеТоФон в мрежата не остана почти нищо, защото сладурът смени паролите на „общите“ сайтове за групата и изтри всичко:) Освен това оправда всичките си действия с това, че пиша в блога си, дори ако не споменавам имена. За известно време буквално ми уби желанието да пиша нещо ИСКРЕНО тук. Категоричен минус!

 

Приятелите... Изгубих някои от тях – едни излетяха в отвъдното, други потънаха в забравата на ежедневието... а трети се доказаха като пълни боклуци по най-грозния начин:) И след това установих, че са имали някаква изгода да са покрай мен, а не е било просто от „хубави чувства“. Определено не вярвам толкова наивно на хората, както преди. И знам, че е глупаво в момента да се чувствам сигурна, че хората, които смятам за ценни, са наистина такива. Имам някакви филтри в повече, но и преди съм имала някакви филтри... И са се доказали като твърде рехава цедка. Въпреки това се опитвам да вярвам на хората „до доказване на противното“. Домът ми все така приема не само приятели, но и „познати на познати“ и коуч-сърфъри постоянно. Но сега вече ми е по-трудно да вярвам на хората – а това си е жив минус:)

 

 

Та „минус“-погледнато мога да се тръшна почти оправдано колко ми е кофти животът, да си посипя главата с пепел и да ревна за нещо повече. Но „плюс“-погледнато всичко е напълно достатъчно, че и отгоре. Колкото и да споделям от него с други и колкото и труд да хвърлям, за да бъде плюс, а не минус. Зависи с кого се сравняваш може би;)

 

„Плюсът“ до голяма степен са нещата, които съм направила и изградила сама. И няма да се отрека от тях, просто защото съм в някаква временна дупка:) Депресивните настроения съществуват, за да оцениш на фона им това, което имаш. И да му се зарадваш в цялата му прелест.

 

Не забравяйте плюсовете за твърде дълго. Действа кофти на психиката – от опит го казвам;) Не съм оптимист, ами песимистичен ентусиаст, но просто си търся приятните изненади някъде. На фона на всичките неща, които съм правила, мисля че съм отбелязала доволно приятни изненади. Има и лоши изненади (може би повече от приятните) – но без тях накъде?:) Шитът винаги ще е повече от хубавото. Най-важното е да променяме дори и с милимунда света към по-добро. Къде с ласка, къде с мъдрост, къде с пердах през ръчичките на наглите и глупавите. Просто за да се обърне знакът;)

Като прибавиш чертичка - всеки минус става плюс. Като махнеш чертичка - всеки плюс става минус. А за написаното имаш от мен +, че да пребориш минусите ;)

със зъби и нокти:) Много благодаря;) +++