ЦЯЛАТА година мина (освен в работа) в пътувания, веселби, шумни многолюдни купони, ходене по концерти, плуване в морета, реки, езера и язовири, пиене и печене на мръвки на лагерни огънчета – едно голямо и задоволително трещене, врещене и урла-бурла:) Сега, ако искам да направя нещо РАЗЛИЧНО в новогодишната нощ, трябва да ударя едно пенсионерско парти:)
В тесен кръг – от трима до осем човека. Така няма да ги има някои от омръзналите ми вече ситуации тип „говоря си с теб, другите не ги чувам“ (като изключим случаите, в които някои индивиди са на фаза „говоря на себе си и никого не чувам“;), борбата в чакащата опашка пред компа в стил „ТРЯБВА да пусна едно парче“ с усилване на звука на всяко следващо такова, разтърваването на скарали се/сбили се пияни хора, както и сутрешната равносметка на 01.01 „Празнувах с 30-40 човека и си поговорих нормално с двама за около половин час“.
Не знам остарявам ли, поумнявам ли, затъпявам ли или бачкането сама от вкъщи така ми действа, че предпочитам да си говоря с хората, вместо да крещя дружно с тях текста на някоя песен. Важното е, че се намират желаещи да споделят моята новогодишна социопатия (или „купонопатия“?) – и че те не са твърде много! :D Другото важно е, че на тях и през ум няма да им мине да се спукат от гърмене на пиратки и други подобни псевдо-забавляващи пособия. Освен това няма да им хрумне дори да се „натокат“ като за цирковата арена с цел да си хванат податлив индивид от противоположния пол. Нито ще им се прииска да се правят на каквито не са, за да направят по-добро или пък по-незабравимо впечатление на компанията.
Ще си посрещна новата година в един до голяма степен изкуствено създаден - от разхвърчаването по хижи и вили на масата хора - оазис на спокойствието, чуваемостта и диа-, триа- и N-лозите. Не мога да си представя нищо по-хубаво от това след така наситените с впечатления, емоции и социално адаптиране пролет-лято-есен:) Както и след джиткането по нощните клубове в Пловдив по Коледа:)
А и то е ясно, че после пак ще се почне – имени дни, моят рожден ден, рожденият ден на половинката... Ако се замисля, имам да си „планирам“ доста купони чак до пролетта...
Ще използвам опразването на София от новогодишно-празнуващи за нещо наистина по-различно:) И не можете да си представите колко хубаво ми става от мисълта за това парти! За последно си правихме такава Нова година, когато бях на възраст, дето вече не я помня в кои късни тинейджърски години беше. Де да имаше и сняг да се пуснем с найлони по баира до нас някъде през нощта:)
А вие какво мислите за пенсионерските партита?:) Чувствате ли се „длъжни“ да се „разцепите“ на Нова година?:)
Във всички случаи ви пожелавам ОСТАВКА!;)