Прочетен: 2331 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2014 03:53
Първо - за работниците:
* Ако устата ти работи повече от останалите ти телесни части - губиш време.
* Докато ти работи само устата – остави площ на останалите да работят.
* Първо помисли, свърши две-три неща и после питай, ако все още не си разбрал.
* На една дъска – един човек! Сакън някой сеирджия да ти дава акъл за накъде да си набиеш пирона и откъде се вади топлата вода. Може да са и двама-трима – пак явно се опитват да си изживеят работата, без да си мръднат пръста..
* Екип, в който всеки гласува доверие на всички, работи МНОГО по-ефективно от екип, в който всеки смята всички останали за идиоти. ДОКАЗАНО!
* Малките грешки са забележими и поправими за минути, но дърленето между хората може да пресече работата за мнооооого часове и да стигне до тръшкане, лафове „Махам се, писна ми!“ и побоища.
* Не е нужно всички до един да знаят и да ИЗИСКВАТ ДА РАЗБЕРАТ с пространни обяснения защо нещо се прави ЕТО ТАКА. Курсовете за повишаване на квалификацията, независимо от специалността, се правят другаде и са платени. Но всеки е свободен да си натрупа опит чрез ИЗПЪЛНЕНИЕ на правилни насоки и осмисляне впоследствие на тези насоки. Безплатно. Така са се образовали чираците и калфите едно време и стажантите днешно време.
* Правото ти на мнение за протичането на процеса е нещо, което СИ СПЕЧЕЛВАШ с адекватни действия. А не нещо, което НАТРАПВАШ с надвикване, неуместно остроумие, безпочвени съмнения за плана на операцията и личностни нападки.
* Докато един прави нещо – друг може да прави друго в същото време. Без никакъв проблем.
* За да се случи съвместна работа, се иска синхрон на действията. Това сработване между двама (или повече) души обикновено се урежда с обмислени действия, от 2 до 4 думи и 1 усмивка.
* Докато се спори за нещо, се правят „неоспорваните“ неща. Всичко, което кристално ясно не е под въпрос, е с приоритет за бичене, когато хората наоколо са твърде заети да се дърлят за друго.
* Радваш се на резултата от труда си. Поглеждаш го, усещаш умората, предчувстваш почивката и си казваш „Е, свърших страхотна работа днес, бива си ме!“. Вместо да си викаш „Еба си, как се изгърбих! А пък съм му теглил една безкрайна майна на това нещо, не знам защо го правя изобщо!“.
Второ - за мозъците:
(архитекти, конструктори, инженери)
* Обясненията кое, къде и как да се направи, трябва да бъдат ясни и конкретни. Ако някой не разбира вашия жаргон, обяснете с други думи и най-вече с цифри. Тук отново помага правилото в екипа хората да си разчитат, вместо да смятат всички наоколо за дебили или зомбита.
* Никой не е длъжен (нито научен) да чете начертания ви проект като приказка за лека нощ. Преобразувайте предизвикващите съмнение и двоумение части от плана си в думи – прости и ясни, без професионален жаргон. И не изпадайте в пристъпи на гняв, ако някой не разбере вашето „Не се старайте много по средата“ и ви попита за средата между какво и за старание за какво става въпрос. НЕ Е градивно това.
* Не си мислете, че соченето ви с пръст обяснява всичко на всеки! Най-вероятно знаете, че перспективата е различна от различните гледни точки. Приложете това знание в комуникацията си с изпълнителите.
* Това, че сте измислили нещо, не го прави „свършено“. Единственото неоспоримо доказателство за идеята ви би било това, че се е осъществила. Затова не се отпускайте в мисли за десена на паркета, преди да сте построили помещението, в което ще се намира. МОЖЕ БИ не сте Гауди. И най-вероятно не сте.
* Строителната площадка не е място за мерене на пишки. Премерете си ги в кенефа. Строителната площадка е място на зараждане и изграждане на нова идея. За нея няма значение кой от участниците в процеса е по-велик. Ако за вас има – радвайте се, че сте идеен инициатор и автор, без друго в аналите все ще пише вашето име, а не на някой от зидаромазачите. ТОЧКА. Вашата пишка е най-голямата – имайте благородството да си говорите нормално с хората от висотата на вашето величие.
* Когато не можете – не се бутайте! Аман от обяснявки тип „Аз ей-сега веднага бих ти го направил, но ме боли китката/рамото/лакътят и не виждам с тези очила, а пък днес времето как ми е сгънало кръста... „ УМЕН човек успява да реализира идеите си, без да се чувства смачкан от получената помощ. И не се оправдава с тъпи битови проблеми като „боли ме нещо“ и „нещо не киризя“. Търси решения на проблема. Ако нито се е сетил да си потърси решение за себе си, нито си е позволил да разчита на други, си е жив зян.
Приключвам за днес, може да се пообадя през следващите дни, седмици и месеци строеж на репетиционната:) Пожелайте ми сухо време, че покривът започва да става проблем;)
