Един човек ми каза, че думата „приятел“ идвала от „приемане“. Приятелят е човек, когото ПРИЕМАШ. Още тогава си помислих, че в значението на думата намирам повече корелации с приятеН – което е по-двупосочно и естествено произтича от другото, по-приемлив един такъв, та чак ти става кеф – но си замълчах.

 

В кръга на квадрата, ако приятелските отношения се свеждат не до приятното общуване и разбиране, а до ПРИЕМАНЕ от един, неизбежно ответната страна ПРЕДАВА. Като радио:) Това какво е, предателство ли?:)

 

И да – не намирам за приятНО мой приятЕЛ да ме търси, само когато се е нагърмял до степен да не приЕМА. Щото тогава се оказвам просто наивен и губещ си времето приЕМНИК или неефективен и забравен на сутринта предаТЕЛ:)

 

Предпочитам по-приятни неща;) А вие?:)

Т- Твердо Е- ест Л- Люде Я- Божественная связь - Оказва се, че според значенията на славянските букви, приятел означава,, ПРИ истинските хора, с които имаш божествена връзка,,. :)

Да, много е натоварващо това. Аз се пазя от такива преобразуватели на сигнали. Освен и ти да се нагърмиш до степен да не приемаш, а само да предаваш туй онуй, но все пак да провериш в изправност ли е приемно-предавателната система...доколкото е възможно....по възможност някъде около 4 часа, защото тогава е най-дълбокия сън : D Тогава, след пет шест опита, е вероятно да стигнеш до някакъв извод от къде произлиза думата, за която споменаваш в началото.

Такива приЯтели не мога да ги настигна на нагърмяване:))) Пък ако ги настигна - изобщо няма да дойдат на гости, защото няма да си вдигна телефона дори...