Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2018 23:04 - Сричкови приказки – а как се пише „спокоен“?
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4605 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Споделяше с всеки, когото видеше онлайн в нета, това, което я вълнуваше – колкото и незначително да е, можеше да се изрази малко по-иначе, да стане весело. Не искаше да се оглежда наоколо – в същата позната обстановка, същия скучен мизансцен. Оставаше любимото бягство – музикатааа… Слушаше тези пеещи и свирещи разкрепостени и красиво-тъжни хора, които казваха нещата, за които тя мълчеше, онези хора, които бяха дотолкова освободени от задръжки, че можеха не просто да си кажат искрено какво ги вълнува, но и да го изпеят, покажат, изкрещят, повтарят натрапчиво в ритъм! Чувстваше се част от тях, затворена в малката си черупка от съмнения. Вечерта отиде на първото в живота й парти, посветено на онази непопулярна музика, която слушаше. Тя седна в сепарето на бара. „Защото тук се чува по-добре“, каза си тя. И се затвори там в нова черупка. Изобщо не отиде до диджея, който я беше поканил лично, да му каже едно здрасти – остана си в своето си яйце. Защото яйцето има две състояния – или съзряваш в него, или го чупиш и откриваш цял нов свят. А да се излюпиш си е страшничко;)

 

Кой по дяволите решава какво е правилно?! Новините са черна хроника, къщата е пред разпад и е обект на делба, тъстът е алкохолик, баща ми командва като разпран, щото всичко трябва да контролира, майка ми изчатква в някакви кризи, да й се чудиш какви, сестра ми изпада в следродилни депресии, в които нашите искат да се намесят против желанието й, а приятелката ми и тя иска някакви неща от мен! Аман, брат! Искам малко мира да имам, да си събера мисличките, да си ги подредя, да си поема въздух, да си изживея безоговорността, за да имам върху какво да стъпя в отговорността си. Никой не ме разбира! Всички очакват нещо от мен. Мамка ви, какво точно очаквате да ви дам?! Да стана внезапно прекрасен син, образцов баща или какво?! Не ми се получава, свиквайте! Не че не се старая. Цедя всичко от себе си, ама не ми идва естествено, ама хич. Искам просто да се отпусна. Да трещя, да свиря рокенрол, да не мисля за нищо. Това си представям, когато си мисля за почивка от битовизмите. И непременно ще го направя, когато се появят нужните условия! Просто трябва да се намерят хора, които да са на моя акъл, да имат кауза, да имат идеи, да свирят, както ми харесва, да се държат адекватно, да имат време, да предложат терен, да си насрочат концерти… Ако ме накефи, каквото правят, веднага съм за.

 

Ендометриумът се сгърчи за пореден път и си каза „Ей, оттук нататък само ще се оправям, нали?“. Беше мътил някакъв зародиш много дълго време. Сигналите отгоре го принуждаваха да се съобразява със зародиша. „А пита ли те някой как ти се отразява това повишено кръвоснабдяване, а?!“, роптаеше ендометриумът. „Пита ли те някой дали е яко да ти расте плацента по теб, а?!“, продължаваше той, възмутен. Но му беше ясно, че това негово мрънкане е просто прах в очите на несъществуващите слушатели. Той си беше прегръщал, мътил и хранил зародиша месеци наред – беше се научил да го обича. Просто му беше трудно да си го признае на фона на цялата болка – и на фона на неизбежния факт на раздяла със зародиша. Ендометриумът, дълбоко в душата си, би искал да си го запази с все плацентата, просто за да си го кътка, да се оплаква от него понякога, да си го разнася кат куцо пиле домат. Ама не може – зародишът нали имал срок на годност. Ендометриумът се сгърчи отново и изхвърли от себе си любимия зародиш. Малко по-късно пусна и плацентата, след като й каза едно дълго „Сбогом“. Остана много празен и болезнен. Но знаеше, вече със сигурност, че е СЪЗДАТЕЛ, че може да измъти живот. Какво по-голямо от ЖИВОТ би могъл да стори?



Тагове:   ксе,   ксексе,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1153316
Постинги: 395
Коментари: 1058
Гласове: 1662