Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2020 01:36 - До циниците относно домашното насилие
Автор: kcekce Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1327 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 29.07.2020 01:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Омръзна ми зверски да чета по форуми, мнения, коментари, че жертвите на домашно насилие „така са си избрали“, „явно им харесва и ги устройва“, „щом търпят – нека им“. Особено много ме дразнят подобни коментари от жени – мега над нещата, „Аз никога, на мен не може да се случи!“, супер уверени в своето становище, че жертвата е жертва по свое желание и поради свои непростими грешки и кофти решения. Понякога даже ми се иска някой да им набие два шамара, просто за да видят какво се случва с увереността им във вселенската справедливост...  

ТОЛКОВА много хора не могат да си обяснят (уж) какво им пречи на жертвите на домашно насилие да се чупят веднага и завинаги от агресора и да си живеят щастливо. Минимум 50 % от подобните коментатори в нета са вече проявили се агресори – ако ще и с един шамар само някъде. Това са хора, които смятат за допустимо и рационално, когато не им стига лексикалната база и умственият ресурс да си изкажат убедително мисълта, да „утвърдят“ своето мнение с шамари и крошета.   

Много е трудно да обясниш на свеж и непоръбен човек как точно насилието те счупва. Защото той не го е изживял – и дано никога не му се случва;)  

Повечето жени не се впускат във връзка с мъж с мисълта „Той ще ме бие, ама аз съм ОК с това“. Напротив – повечето си казват „Ако изобщо ме удари – няма да ми види очите повече!“ :D Но въпреки това някои се подхлъзват. Как става това?  

По стария, познат и утвърден начин. От деца сме свикнали, че ако ни пляскат по дупЕто, значи сме се провинили. Боят първосигнално буди чувство за вина. И тъй като тази вина не е подплатена с реално обясними събития, мозъкът дава на късо. А вие разчитате на рационална мисъл, ох, недейте...  

Да, БИТИЯТ мозък е по-различен от здравия и непокътнат. Този мозък е блокирал в когнитивен дисонанс – агресиращият човек е в слот „любим“, паднали са бариерите към зоната на пълното доверие – и изведнъж се стоварва такъв шок... Хората се шокват. Буквално. Това руши света им, руши парадигмата, в която са съществували и в която са си представяли бъдещето си, руши доверието им към света и към хората като цяло.  

Агресорът от своя страна си сипва своите аргументи, от своята висота на силата – „Ти ме провокираш“, „Ей това каза, и затова така“, „Бъди по-умна и няма да се стига дотам“. Всичките тия аргументи нямаше да ги има, ако жертвата беше физически по-силна от агресора :D Но от позицията на силата всичко това важи като реален факт в твоето съществуване – защото тогава най-сетне си даваш сметка, че законът и полицията няма да те защитят. По закон ще глобят или затворят някого за 1-2 години 2-3 години след случката, когато приключат всичките съдебни разпри. А ти през това време ще трябва да живееш в страх, защото нищо и никой не пречи на агресора да те заколи внезапно на улицата, да те залее с киселина, и сакън пък общи деца да имате – никой няма да му отнеме спешно родителските права, просто защото ти смяташ за нужно да се пазиш от побой/убийство...  

Първата разумна стъпка след първо насилие (освен раздялата) е психотерапия за двойка. Само дето на сеансите агресорът ще се прави усилено на невинна калинка, ще се стегне като за изпит, ще наблюдава с чувство за превъзходство нервното поведение на половинката си (щото той нали е толкова спокоен и подреден, а тя проявява всички признаци на PTSD) и от всичко казано от психолога ще изкара само „Не чу ли, ти ме провокираш, ти си виновна!“. Защото психологът се е опитал да говори за взаимните им чувства и за взаимодействията им - а за агресора е важно единствено да си намери виновен, оправдание за неконтролираните си реакции. Той не мисли в категория „ние“:) Ако мислеше в категория „ние“, нямаше да посяга...  

А жените сме прости. Влюбваме се и в момента на влюбването вече сме готови да ЖЕРТВАМЕ. Щото нали, хормоните са ни такива, биологически се налага да се поставяме на второ място в полза на друг човек – в идеалния случай детето. Но социумът мачка жестоко, а възпитанието ни пълни главите с невъзможни идеи.  

Жените не ги боли толкова от това, че ги бият, колкото от това, че НЕ МОГАТ да спасят тази любов, че тази възпята в приказките романтична идилия ще приключи безславно, нечуто, унило, печално. Жените не искат трагичен завършек на историята, която са им чели на заспиване, на „Дисни“-филмчето, на романтичната комедия, която са гледали заедно с мама и  тати на 6 годинки...  

Всичките тези истории приключват с „Ожениха се и живяха щастливо до края на живота си“. НАБИТО ни е в главите, че събирайки се с постоянен партньор, трябва задължително да сме щастливи до гроб – и че за да сме щастливи, трябва непременно да си имаме „половинка“.  

И, колкото и да е нелепо, срещаме същите многоцветни пръдни от еднорози, когато заговорим за домашно насилие: „Е, във всички двойки има конфликти“, „Знаете се, намерете общ език“, „Запази си семейството“, „Все пак, деца имате“...  

Жените не ги боли толкова от това, че са ги били, колкото от това, че ЦЕЛИЯТ останал свят продължава да вярва в „дисни“-приказката и да ги смята за ненормални, нередовни, сбъркани, непоправими. Светът по всички канали им внушава, че има една голяма и хубава идея, към която целият социум някак се приобщава – пък те нещо не успяват, щото явно нещо не им е наред.  

В този социум влизат не само приятели и познати, но и близки, роднини и даже родители. Всичките те могат да си казват меродавното мнение, дори ако не ги интересува особено. Най-много боли от лафове „Бие те, защото те обича“ – от уж добронамерени хора... В този момент разбираш, че ще трябва да махнеш И ТЯХ от живота си.  

Много искам да ви кажа нещо важно;)  

Във всички двойки има конфликти, но САМО В КОФТИ ДВОЙКИ тези конфликти се изразяват с шамари и юмруци.  

Общ език – винаги можеш да потърсиш, АКО не ти затварят устата с шамари. Ако думите на опонента чак дотам беднеят, че посяга – не се напъвайте.  

Не пазете семейства, които ви правят сгънати на шест и нещастни. Няма нищо за пазене там. И за децата ви ще е къде по-хубаво да израснат с разделени родители, отколкото да стават неволни свидетели на вашето нещастно съвместно съществуване, мислейки си, че това е нормално и работещ модел за семейство... Те най-вероятно ще повторят вашия модел в техните си връзки, нали знаете?  

Най-вече на децата си, моля ви, не го причинявайте това.  



Гласувай:
7
0



1. morskipesni - Хайде отблокирайте се от "когнитивния дисонанс"
29.07.2020 08:58
и вижте колко е хубав света наоколо. А после си стегнете бохчичките и се махайте от ДЪРЖАВАТА на БАЗЗАКОНИЯТА, където не БОЙ - ами ВСИЧКО може да ви се случи.
цитирай
2. eva666 - :-) :-) :-)
29.07.2020 09:56

Здравейте сексe
.... забелязвам че сте пренебрегнали моят предишен закачлив коментар
По този повод веднага мога да ви направя психоанализ на когнитивния дисонанс е на вашата тежка семейна драма
Не бягайте от себе си това не е полезен съвет който е посочен в коментар номер едно
....
С най-искрени чувствa, Юлия
цитирай
3. dennis - Подкрепям напълно Ксения! Ясно и ...
29.07.2020 15:52
Подкрепям напълно Ксения! Ясно и точно описано (така като и друг път го е правила) - право в десятката!
цитирай
4. pitwasilew - Привет!
31.07.2020 17:27
Докато четях постинга ти, се сетих за Стохолмския синдром и за това как веднъж го наблюдавах (по време на упражнение по Съдебна медицина, докато правеха експертизата на пребитата жена).

Жена, на около 40 г., очаква мъжа си в дома. Той се прибира пиян. Не помня какъв е поводът, по който той започва да я бие. В един момент тя успява да излезе от апартамента, тръгва да бяга по стълбите, той я достига на входната врата, блъска глават и във вратата, тя изпада в несвяст. След това той ь хваща за краката и започва да я влачи по стълбите до апартамента на втория етаж. И разказът завърши така (цитирам по памет):

"И накрая той ме завлече в коридора, остави ме, донесе ми одеало и ме зави".

Въпреки, че съвсем скоро е била бита, тя все пак си го обича и си оправдава звеството му.

От гледната точка на мъж, мъже които бият жени са си за разстрел или друга форма на справедлив съд.
цитирай
5. kcekce - До всички коментирали
10.11.2020 00:06
Много е трудно да разбереш "жертвата", ако не си такава. А жертвите на домашно насилие до огромна степен изпитват нужда от разбиране и подкрепа от "здрави" хора, хора на които животът им е ок, които знаят "как се прави правилно" - за да има с какво да сравняват, за да знаят, че това, което им се причинява, наистина не е редно. Защото иначе сравняват само с кошмарите от малката си връзчица и не виждат път навън... Стокхолмският синдром е същата работа - нямаш избор, така че "отпусни се и се наслаждавай". В редовния живот това подхлъзва много по-неусетно и обвързващо.
цитирай
6. kcekce - Погледни от друата гледна точка
20.12.2020 00:29
pitwasilew написа:
Докато четях постинга ти, се сетих за Стохолмския синдром и за това как веднъж го наблюдавах (по време на упражнение по Съдебна медицина, докато правеха експертизата на пребитата жена).

Жена, на около 40 г., очаква мъжа си в дома. Той се прибира пиян. Не помня какъв е поводът, по който той започва да я бие. В един момент тя успява да излезе от апартамента, тръгва да бяга по стълбите, той я достига на входната врата, блъска глават и във вратата, тя изпада в несвяст. След това той ь хваща за краката и започва да я влачи по стълбите до апартамента на втория етаж. И разказът завърши така (цитирам по памет):

"И накрая той ме завлече в коридора, остави ме, донесе ми одеало и ме зави".

Въпреки, че съвсем скоро е била бита, тя все пак си го обича и си оправдава звеството му.

От гледната точка на мъж, мъже които бият жени са си за разстрел или друга форма на справедлив съд.


Жената е била публично бита, пробвала е да избяга, била е ударена тежко (до загуба на съзнание)... и никой нищо не е направил. Агресорът я е влачил по стълбите до апартамента - и пак никой нищо. И жертвата, съвсем обективно си прави извода, че ако някого изобщо я е грижа за нея, е тоя олигофрен, който я е бил, ама после я е завил. Защото тя НЯМА АЛТЕРНАТИВА. И вече е видяла, че дори и да пищи с всички сили, да вдигне на крака целия блок, никой нищо няма да направи. Всеки си гледа неговото "идеално" семейство, в което "такива неща няма". А жертвите се оставят на вълците като "слабити от стадото" по закона на джунглата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kcekce
Категория: Лични дневници
Прочетен: 910189
Постинги: 392
Коментари: 1055
Гласове: 1649