Прочетен: 1814 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2011 19:50
Наблюдения върху еволюцията на кенефите в България и другаде – как живеят, как оцеляват, какви отражения има реалността върху тях, какво се е променило за тях през последните години? Уринирането и дефекацията са общочовешки нужди, не отбират раса, пол или етническа/религиозна принадлежност. Нека обърнем внимание на тази човещинка.
Тази статия се заражда в резултат на впечатленията ми от тоалетните по музикалните заведения в София през последните месеци. Невероятно, но факт – мъжките тоалетни станаха доста по-приятни от женските! Предишните ми (видимо остарели) представи нашепваха, че мъжката тоалетна е по-опикана, мирише повече и никога няма тоалетна хартия. Да, ама не. Мисля си, че причината за тоталното реципрочно обръщане на междуполовото положение с кенефите е нещо, което един приятел обясни като „Само мацки ходят по концерти, пичовете вече са пълни дървета!“. Без да се изказвам чак толкова остро относно мъжката част на българското общество, мога да кажа, че виждам отраженията на наплива от жени по заведенията:) А т.е. счупени райбери, опикана седалка на тоалетната, свършила тоалетна хартия, пръсната наоколо + гмеж от дамски превръзки и тампони, които много често не се намират В кошчето. Плюс също така затворени с катинар тоалетни, поради хвърляне на въпросните превързочни средства в тоалетната чиния с последвало запушване. Някак си женските тоалетни започват да излизат извън строя доста бързо! Седалките са опикани – защото много жени си ги спускат (за да видят за какво става въпрос), след което дори и при визуално чиста седалка се напъват да висят във въздуха над нея, не дай Боже да се омърсят с нещо. Мацки, не сте в Матрицата!:) Поне си вдигнете седалката... Докато в мъжката тоалетна си намираш чиста и неопетнена седалка (мъжете си я вдигат, когато пишкат), тоалетна хартия (мъжете не се бършат, а си изтръскват хоботчето) и – изненадващо - здрава врата с работещ райбер. Явно приключват по-бързо с източването и излизат, преди да са минали десет човека да нахлуват с необмислени движения и шутове.
Нещата се промениха – сега всяко уважаващо себе си (или не толкова) заведение оставя както в мъжката, така и в женската тоалетна руло тоалетна хартия (Аааалилуя!:). В женската тоалетна обаче това руло свършва за максимум един час, освен това от моткането вътре никой чистач не би могъл да се вреди да остави ново руло или пък да изчисти! Същото моткане довежда и до редица необмислени атаки на вратата, в резултата на които заключващият механизъм отива по дяволите. Но все пак – добра новина – българските мацки джиткат якоооо!:) Чак биха мъжете по кочина...
Има и държави, в които еволюцията на кенефа не се базира на отживелици като наличие/отсъствие на тоалетна хартия и ярко изразени начини на поведение според половете. Някои кенефи са по-умни от хората, които ги ползват! Например тоалетните в Япония, в които ако не разбираш йероглифите на различните копченца, може да не проумееш как да си пуснеш водата. Вместо това ще си пуснеш 1. Ароматизатор; 2. Музика; 3. Автоматично изникваща пред носа ти ръчка с руло салфетки; и какво ли още не. А бутонът за пускане на водата е толкова очебиен – зад гърба ти, толкова голям, че чак на бутон не прилича! В Страната на изгряващото слънце има и доста по хай-тек изцепки (тип клатещ се писоар във вид на уста), но това вече е твърде далеч от нашите си прости разбирания, когато ни напъне нуждата.
Има и тоалетни, които автоматично ти пускат водата. Умно решение, признавам! При нас такива още няма. Но в нашето общество този „условен гълтателен рефлекс“ на кенефа може по-скоро да доведе до авария, отколкото до по-чиста среда на уриниране или по-дълго време на работоспособност на въпросната тоалетна чиния.
Голям възторг у мен предизвикаха уличните тоалетни в източната част на Берлин. Гледаш – метален цилиндър. Космически кораб е кацнал тук, явно! С плъзгащи се врати, асансьор към облекчението все едно. За да се отворят вратичките, пускаш 50 евроцента. Надписи на немски и английски те предупреждават, че ако стоиш вътре повече от 40 минути, вратите ще се отворят автоматично и няма да се затворят, докато не излезеш! Е това ако не е стимулиращо... Колкото и да се напъваш или пощиш, няма да искаш изведнъж да те видят всички минувачи по улицата. Свършваш си работата, измиваш си ръцете. Чукваш бутончето за отваряне на вратите, за да си ходиш. А зад гърба ти ЦЕЛИЯТ ПОД се промива автоматично и водата се пуска от само себе си. И това е ОБЩЕСТВЕН кенеф.
В нашите обществени кенефи обикновено стои загнездена и мътеща раздразнение някоя леля, която ти иска 20-30 до 70 стинки и евентуално ти подава тоалетна хартия в количествата, които смята за разумни. И това е обяснимо – спомням си една кръчма в Сепарева баня, където над казанчето стоеше надпис (а може би молитва?) „Не крадете тоалетната хартия! Няма да забогатеете с това!“. И тоалетната хартия пак липсваше...
Друг пример, от преди две-три години, за обществен кенеф (за сравнение) – ECO-TOI кабинка пред галерията в градинката до Народния театър. Там само веднъж влязох! И си казах, че този АД не може да съм го изживяла за нищо и дадох и своя принос към цялата помия вътре. Всъщност, може би с пикането си съм го поизмила, или поне съм разредила гняста вътре. Това НЕЩО можеше да бъде изчистено само с изпепеляващ пожар! Само по тавана нямаше АКО. Имайки предвид, че всяка вечер в същата градинка се събират стотици души, състоянието на ЕКО-АКО беше обяснимо. Необяснимо беше само защо никой не си е направил труда да смени кабинката или да я изчисти навреме.
И когато опциите като ЕКО-АКО кабинки са изчерпани, пак опираме до добрите стари праисторически храстиии... Затова е препоръчително човек да не ходи да се види с приятели в парк по джапанки. Нали не искате да нагазите със съкровената си плът в образуваната от урина кал? А след настъпването на мрака площта под храстите се напоява за броени минути. Сякаш всичките вампирчета наоколо просто чакат да се стъмни:) Във въпросните храсти постоянно се намират и (пак женски дири) превръзки, тампони и кърпички. Аз не виждам защо да не можеш, след като веднъж си пипал нещо, да си го вземеш в ръчичка и да го метнеш в първото кошче по пътя си. За много хора обаче това явно е непосилна саможертва.
И така – докъде е стигнала еволюцията на кенефите в локален български аспект? По отношение на местните тоалетни в заведенията – или ОК, или изтърбушено от женска страна (а понякога и от мъжка!). По отношение на платените обществени тоалетни – стараят се малко повече, но взимат повече пари (и не проявяват съчувствие към стискащите при липса на ресто) и затварят най-късно в 21:00. По отношение на преносимите тоалетни – голяма част от тях се заключват от притежаващите ги заведения, „свободните“ ЕКО-АКО продължават да са в плачевно състояние, но имат напредък – не достигат онази НИРВАНА от осраност, която видях преди години, когато хората си мислеха, че химическите тоалетни нямат нужда от поддръжка. Храстите обаче са си все същите!:) Защо ли? Защото отчаяното от ГНЯС българско общество все така предпочита да потърси спасение в близкия храст, а не в „съмнителните“ предназначени за уриниране/дефекация места. А и тези места са толкова малко и толкова таксувани, че човек просто не смее да се нареди на опашката...
Честит празник на всички !
КАМЕННАТА ЕРА - ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА ЛЪЖА.
Жените предпочитат да пикаят прави, дори и при изглеждаща чисто тоалетна чиния явно от страх да не забременеят от непознат :) Де тоз късмет
