Прочетен: 2165 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2010 23:12
Между 21 и 23 октомври тази година на плещите на неколцина ентусиасти и на общо 16 български и чуждестранни банди беше изнесен един малък, но за някои голям тридневен фестивал на ъндърграунд музиката – напук на мейнстрийма, промитите мозъци, безпаричието, безразличието, цялата “прелест” на нашата българска реалност и всякакви други спънки и недоразумения, правещи повечето подобни инициативи привидно неосъществими...
Аз лично до последно не бях сигурна, че събитието ще има поне умерен успех, т.е. че няма да приключи с пълен провал:) Клубът отвори врати “с клизма”, на фона на юридически недоразумения и висок наем. По-голямата част от апаратурата беше предоставена от групите-участници или взета под наем, като плътно до саундчека на 21.10 всички гризяхме нервно нокти да видим и най-вече да чуем с какво точно разполагаме. Плътно до откриването на феста вечерта на 21.10 не знаехме дали наистина ще привлечем публика или просто различните банди ще се слушат една друга:) И плътно до закриването в ранните часове на 24.10 не бяхме сигурни дали всичко ще протече изрядно, без пробиви в плана, фатални грешки и неуместни гафове...
И сега, вече наспала се след цялата шумотевица и с поолекнала мускулна треска смея да кажа – ПОЛУЧИ СЕ!:) Разбира се, не говоря за финансови успехи, всъщност никой нищо не спечели от проявата (по-скоро доста хора се вътриха), а бандите получиха кажи-речи символични хонорари. Не говоря и за масовост – нямахме многохилядна публика, а около 200 човека на вечер, сред които бяха и много от изпълнителите на феста. Не говоря и за медиен БУМ:)
Говоря за атмосфера и настроение. Говоря за нещо, което не бях имала шанса да видя в България през последните години – три дни КУПОН с качествена и изцяло авторска, некомерсиална, инди и ъндърграунд музика. Говоря за публика от осъзнати ценители на това изкуство, за много танци, пого, пот и усмивки. Говоря за коментара на румънската група Uma Swan, които на “Надявам се догодина да ви поканим при по-добри условия” отговориха с “Непременно ще дойдем и при същите условия, супер е!”.
(още снимки тук: ImpossibleFest)
А сега малко по-подробно относно това как протече Impossible Fest...
Незавидната и донякъде плашеща роля на “откриватели” на феста се падна на група Под Дъжда с нашия незаменим Ачко начело:) С променен състав и разменени роли басист-китарист групата ни зарадва с малко променено звучене на авторските си парчета и със задушевното си и неподправено изпълнение на сцената. Апаратурата не ни подведе и осигури напълно приличен звук:) (Впрочем, както винаги се случва с Под Дъжда, времето в този ден беше мрачно и дъждовно... съдба?)
След това щафетата поеха Кака Сяра, които въпреки малкото време, с което разполагаха за репетиции, ни разцепиха на места с пънкарийка, а на други – с по-кротки и меланхолични парчета. Факт е обаче, че още на тяхното изпълнение вече бяхме потни като прасета, а някои по-запалени по погото към края му се въргаляха немощно по земята:)
Градусът се нажежи още повече с излизането на група АС, на които вече всички “тичаха в ресторанта”, кудкудякаха и “противодействаха на всяко действие”:) Танците, подскоците, припяванията и блъсканицата набираха сила сред публиката, подготвяща се за една банда, която вече три години очаквахме да видим на сцена...
ГЛОБА. Наблягам на това име, защото е старо, силно и донякъде символично за българската ъндърграунд сцена. “Летяхме” и “горяхме” заедно с шуменската група, която май се изненада колко хора реват текстовете от публиката:) Това беше едно от най-“невъзможните” изпълнения на Impossible Fest. Първо, защото групата не беше свирила на живо от години (като изключим участието в радио “Христо Ботев” седмица по-рано) и второ – защото в скоро време се очаква да “притихне” отново за неопределен период от време поради заминаване в чужбина на един от членовете й... Въпреки това Глоба ни изпиха силиците с музиката си и предизвикаха бесни викове за бис:)
Последва Дует Дворжак с цялото си откачено и неповторимо сценично и музикално присъствие. Убедена съм, че и “Йоко Оно” и “Джони Ленън” биха оценили по достоинство изявата им, ако бяха онази вечер в клуба:)
Шоуто закри Сашо като едноличен за момента представител на Пролетарии. Компания му направи Светльо от АС на барабаните - едно непланирано и спонтанно решение, но за сметка на това сполучливо:) След като вече всички “красиви момичета” (както и всички останали) бяха “обменили течности” (т.е. пот и бира) си позволихме да закрием вечерта, за да могат хората да си починат преди втория ден на феста...
Вторият ден беше със засилено женско присъствие и беше открит от Ша-Ша. Гергана и Цвъри както винаги демонстрираха професионализма си със страхотни вокали, перфектно свирене, жестоки текстове и емоционално изпълнение. Човек рядко има шанса да види толкова пълна отдаденост на музиката на българската сцена.
Последва КсеТоФон (за пръв път с барабанист), за които като член на групата не се чувствам в правото си да говоря:) Тук ще коментирам само публиката – като сме направили фест с по 5-6 банди на вечер, да не сте посмели да идвате само за нас!:) А и както споменах още на сцената – не сме чак толкова вглъбени философи, ще се радвам слушателите да шават повече от мен, дето съм обременена с микрофон и китара през цялото време:)
Румънците Uma Swan бяха дошли от Букурещ специално за феста и (цитирам техните думи) останаха приятно изненадани както от самото събитие и атмосферата му, така и от българската публика. След като ни поразбъркаха мозъците с жица, микрофония и текстове за предана любов към коне, както и разбира се с откаченото сценично присъствие на Питър, членовете на бандата си позволиха дори да оплюят родната си румънска аудитория, която била “много апатична”:)
Шоуто продължиха Hyperqube, които по свой стар обичай се явиха на сцената напълно независими от озвучителя, с куп собствена апаратура и разбира се с много емоция и настроение:) За някои електронният саунд на феста май се оказа изненада, това обаче в никакъв случай не означава, че останаха разочаровани.
Вечерта закри Вяра от Trish със соловия си проект Vi-Ga. Тя съвсем непринудено запълни цялата сцена с гласа си и присъствието си на приказна фея, давайки възможност на хората да се отпуснат в сладките прегръдки на хармонията и да си тръгнат малко или много мирясали от музикалната лудница, в която се беше превърнал Backstage.
На 23 октомври първата група бяха Center, които (както Тони сам съобщи) “за пръв път свиреха пред хора, а не пред нечовеци”:) Така че всички винтчета в слушателските глави (както и някои на касата на барабаните, както се оказа...) се разхлопаха от китарени вибрации още на първата група. Center определено отбелязаха силен дебют и се надявам в скоро време да ги чуем пак “пред хора”:)
Китарено-инструменталната атака продължи с хитрите лисички от Osil Amuk, които този път ни изненадаха и с вокали, въпреки че бяха зарязали акордеона в репетиционната:) Мешавицата от неравноделни ритми, разчупени китари и щури викове събуди апетита на публиката за експериментална музика. Не случайно разбира се!
Тъй като следващи в програмата бяха Ambient Anarchist. Небезизвестните анархисти започнаха с характерния си психеделично-анархистично-електронен саунд, след което извадиха китарите, за да изпълнят едно от “гадните” си парчета, както те самите се изразиха. Публиката се овъртя в сладко пънкарско пого и изпълни клуба с крясъци “дайте още едно от гадните!”. Благодарение на което погото продължи, а стойката на касата започна фатално да се разпада:) Агонизиращите барабанчета претърпяха завинтване по време на свирене, ръчно крепене по време на свирене и за финал – завръзване с връзка за обувки, която стоически издържа до края на изпълнението:)
До излизането на Barbarones вече бяхме сменили касата с тази на Monozid, която нямаше нужда от допълнителни крепежни елементи и мерки за оказване на първа помощ:) Барбароните както винаги обсебиха помещението с текстовете на Явор и силното си звучене, въпреки че публиката беше преустановила временно двигателните си функции поради силна умора в крайниците след анархистите.
А сега няколко думи за немската група Monozid, която закри феста. Самата идея за Impossible Fest тръгна от тях:) По-точно от готовността им да дойдат да свирят в София покрай планирания им концерт в Пловдив. Заради тях се започна търсенето на клуб и на подгряваща група, което постепенно прерастна в “защо не направим ъндърграунд фест” и “защо не го направим тридневен”:) В крайна сметка участието им в Пловдив беше отменено, но това не им попречи да се отбият в София в рамките на турнето си. И така Impossible Fest приключи с това, от което започна – Monozid, които ни оставиха без дъх, плувнали в пот и с пропищели уши. От мен – евала:)
ИСКАМЕ ДА БЛАГОДАРИМ НА:
Клуб Backstage и по-специално на арт-мениджърите Стефан Иванов и Свилен Овчаров.
На БНР “Христо Ботев” и Аларма Пънк Джаз в лицето на Цветан Цветанов, който предостави 200 евро за пътни разходи на чуждестранните групи.
На всички ентусиасти, помогнали “невъзможното” да се случи – организатори; фотографи (Жоро Аранжоро и др.); оператори (Олег и Таня); дизайнери (т.е. Шаров); Станчо, който се грижеше за записа; хората, предоставили собствената си апаратура; хората, предоставили домовете си за престой на чуждите групи (пак Шаров:); хората, помогнали за медийно представяне на събитието (Аларма Пънк Джаз от БНР “Христо Ботев” и предаването “Гараж” по Z-Rock и Гурко); хората, писали за феста (мерси, Миро;) и много други.
На всички групи-участници, които се съгласиха да свирят само срещу процент от входа и се раздадоха на сцената без остатък.
На чуждестранните групи, които биха път от майната си, за да свирят на феста на равни условия с местните. Monozid, Uma Swan – thank you for coming!
На озвучителите, които неуморно се грижеха за звука през трите дни, без да се вкиснат:)
На всички, които посетиха събитието – вие всички направихте купона, танците, погото, “хонорарите” за групите и оборота на бара, с който да се плати наема и персонала, без вас този фест нямаше как да стане:)
И една малка специална благодарност – за един по-възрастен, по-подвижен и по-изпънкарял слушател, чието име за съжаление не знам... Той беше и на трите вечери на феста, уважи всяка една група, наслади се на всяка една нота, а след Monozid се примоли на български с лек акцент “Невъзможен купон, не може да свърши така! Още!”. Ето за такива хора ги правим тези прояви:) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001609773614
“Възможните” неща се правят по благоприятно стечение на обстоятелствата, по първичен инстинкт или пък с икономическа изгода. А “невъзможните” неща се правят от истински ХОРА. Благодаря на всички!!!
Ксе
25.10.2010 21:32
Ксе, догодина искам студийни записи на тези неща, така че се стягай.
Поздрави.
Фестът впрочем се записваше, така че и оттам ще изскочи нещо като се обработи (да се чуя дали вия вярно:D)
Поздрави и наздраве:)
