По принцип е песен, изразена във весели мажорни акорди:) Сблъсък на противоположности и т.н. Както и да е:



Аз нямам страх от болка,
от несбъднати мечти.
Това си е нормално.
Било е и преди.
Аз нямам срам от грешки.
Нали уж са човешки?
Дори не ме боли.
Или не знам дали.
Забравила съм всичко.
Престорих се на празна.
Не ме боли от болка.
И нося на омраза.
От нищо нямам нужда.
И нищо не очаквам.
Аз просто съм ненужна.
Дори не се оплаквам.

 
Нека твоето мълчание
бъде мойто изтезание.

 
Аз просто съм безплътна.
Почти не съществувам.
Аз всичко ще преглътна.
От всичко ще изплувам.
Защото аз съм ПРАЗНА.
Напълних се със теб.
Ти си като зараза.
Ти си като мехлем.
Ти си като измама.
Сънуван в моя сън.
Ти си като промяна,
каквато аз не съм.
Ти си като отрова.
Ти си като вода.
Във тебе пак се давя
с пресъхнала уста.

 
Нека твоето мълчание
бъде мойто изтезание...

 
Бъди щастлив без думи.
Недосънуван сън.
Превръщай се в реалност
за някой друг НАВЪН.
Превръщай се в мечтата,
която си за мен.
Не ми е никой длъжен.
Не ми е никой в плен.
Ти вложи много бяло
във мойта черна дупка.
Ти вкара много вяра
във моята черупка...

 
Сега ще си я вземеш.
Сега ще си студен.
И нищо, че аз искам
да бъдеш топъл в мен.

 
Това е мой проблем.

 
Нека твоето мълчание
бъде мойто изтезание.

 
Аз пак ще се изпразня.
И пак ще се сглобя.
И няма да си взема
онова "Благодаря".
Аз знам, че всичко мога.
Аз няма да се дам.
Не си ми ти виновен.
Бъди щастлив и ТАМ.
Аз пак ще се напълня.
Аз знам, че има "ще".
И съм ти благодарна.
Не те виня въобще.

 
Нека твоето мълчание
бъде мойто изтезание.

 
Аз пак ще се напълня.
И може би напук
със нещо тъй красиво,
да искаш да си ТУК.
Това ти обещавам.
Да нямаш грам вина.
Аз пак ще бъда силна.
Аз пак ще изпълзя.
И пак ще мине време.
И пак ще се изтрия.
Аз пак ще се измъчвам
и пак ще се напия.

 
Това не те касае.
Аз знам какви ги върша.
Умея да рисувам.
Умея и да бърша.

 
Знам колко заслужаваш.
Не ставам за придатък.
Ти беше тъй прекрасен...
Ти беше твърде кратък:)

Аз пак ще си повярвам.
И пак ще изтърпя.
И няма да си взема
онова "Благодаря".

 
За всичките секунди,
които ти ми вля,
ще мога да ти кажа
едно - "Благодаря".

English translation:

I"m not afraid of pain,
of dreams that must-have-been.
Because it"s something normal.
It"s something that I"ve seen.
I"m not ashamed of errors.
We"re humans, aren"t we?
I don"t feel any pain,
I"m not sure how it feels.

I"ve everything forgotten.
Pretending to be empty.
Pain doesn"t even hurt me,
and I can stand the hating.
There"s nothing that I need,
there"s nothing I"m expecting.
I"m obviously unwanted,
but I am not complaining.

And if your silence"s gonna be my torture
I don"t mind it, let it be.

I"m somehow being fleshless.
I almost don"t exist.
There"s nothing I can"t swallow.
I cannot drown in it.
And that"s because I"m HOLLOW.
It"s you that"s filling me.
You"re the disease I sorrow.
You are the remedy.
You"re like a pretty swindle
I"m seeing in my dreams.
You"re like a piece of change
I wouldn"t find in me.
You"re like a sip of poison,
like water for the thirst.
And I am drowning in you,
so dry that I could burst...

And if your silence"s gonna be my torture
I don"t mind it, let it be.

Be happy without words.
Unfinished loony dream.
For someone else OUTSIDE
you"re gonna be so real!
Just turn into this dream
that you have been for me.
I don"t want any debtors
or captives on their knees.

You spread your whitish colour
in this black hole of mine.
You"ve put a lot of faith
in my deserted shrine...

And now you take it back.
And now you"re being cold.
Don"t bother if I want,
inside of me, your warmth.

Because I"m strong enough.

And if your silence"s gonna be my torture
I don"t mind it, let it be.

Once more I will be hollow.
And I"ll compose myself.
This "Thank you" that I said
I"m never taking back.
I know I can do everything.
And I"m not giving up.
It"s not your fault for anything.
Be happy where you are.

I"ll fill myself again.
The future"s there - I know.
For you - I"m only thankful.
I don"t blame you at all.

And if your silence"s gonna be my torture
I don"t mind it, let it be.

I"ll fill myself again.
And maybe just of anger
with something so amazing
that you would want to stay here.
I promise you, I"ll do it.
You"ll never be at fault.
I"m keeping creeping further.
Once more I will be strong.

Once more the time will pass
and I"ll delete myself.
Once more I will feel tortured,
and getting drunk to death.

That"s not for you to bother.
I know what I am doing.
I am so good in drawing,
but not less good in rubbing.

I know what you deserve,
but cannot be appendage.
You were just so amazing...
But short in your advantage:)

I"ll trust myself again.
I"ll have this endless patience.
I"m never taking back
my pure and sincere "Thank you".

For all the priceless seconds
you poured into my soul
I could say only "Thank you"
and nothing, nothing more.

И по-русски:

Зачем бояться боли,
несбывшихся желаний?
Ведь это все нормально
и столько раз бывало.
Я не стыжусь ошибок.
Ведь по-людски грешить?
Мне даже и не больно.
Не помню, как болит.
Я все давно забыла,
пустой я притворилась.
От боли мне не больно,
а ненависть я вынесу.
Мне ничего не надо.
Я ничего не жду.
Я не нужна, понятно.
Но просто промолчу.

И пускай твое молчание
моим будет истязанием.
 
Я же давно бесплотна,
почти не существую.
Все проглотить готова,
но выплыву, не сдуюсь.
Всплыву, ведь я же ПОЛАЯ.
Наполнилась тобой.
Ты как зараза липкий,
и как лекарство - мой.
Ты как пустая ложь,
явился мне во сне.
И ты та перемена,
которой нет во мне.
Ты для меня как яд.
И как вода при том.
В тебе я захлебаюсь
потрескавшимся ртом.

И пускай твое молчание
моим будет истязанием.

Будь счастлив и без слов.
Будь сном, хоть без конца.
Реальным будь кому-то,
кто где-то ждет тебя.
И превратись в мечту,
которой были мы.
А мне никто не должен.
Рабы мне не нужны.
Ты свет вложил в мою
пречерную дыру.
Ты верой накормил
пустую скорлупу...

Уже не кормишь. Холод,
мурашки по спине.
Хоть я хочу тебя
горячим и во мне.

Проблема не в тебе...

И пускай твое молчание
моим будет истязанием.

Я снова стану полой,
себя я соберу,
и не возьму обратно
свое "Благодарю".
Меня ничто не сломит,
я знаю - все смогу.
И ты не виноват,
будь счастлив, хоть не тут.
Наполню себя снова.
Все еще будет, знаю.
Тебе я благодарна.
Тебя не обвиняю.

И пускай твое молчание
моим будет истязанием.

А я наполнюсь снова,
назло тебе нальюсь я
красивым донельзя,
чтоб ты хотел вернуться.
Вот это - обещаю.
Виновным ты не будешь.
Я снова буду сильной.
Плашмя пролезу брюхом.
Опять пройдут эпохи.
Опять себя сотру.
Опять терзаться буду
и вдребезги напьюсь.

Но - не твоя проблема.
Я знаю чем заняться.
Умею рисовать.
умею и стираться.

Я знаю, сколько стоишь.
Но мне не быть придатком.
Ты был таким прекрасным...
Но ты был слишком кратким:)
 
Я вновь в себя поверю.
И все перенесу.
Но не возьму обратно
свое "Благодарю".

И за все те секунды,
что ты мне дал по сто,
скажу тебе "Спасибо"
и больше ничего.