Какво за Бога ще ядем, когато най-сетне утрепем всичко живо?! Ще ядем пръст! И разбира се, че японец ще потърси алтернативата на естественото хранене на бозайника "хомо сапиенс"...
Това е Тошио Танабе, бивш професионален боксьор, който в момента се бори да увековечи името си в историята като революционен готвач, въвел пръстта в ежедневното меню на хората по света:) Както обясниха в поредния епизод на "Табу" (който скоро трябва да цъфне и по теУевизора), човекът си има ресторант в Токио, кръстен "Не си отивайте" на френски - напомня ми за сериала "Hungry!" този сюжет, може би щото слушам Bawdies в момента:) Лиричните отклонения настрана - Тошио е изключително зарибен да открие и приложи гастрономическите качества на почвата и да научи хората да ядат ПРЪСТ... Мислех си, че по-крайно от веганството, съчетано със суровоядство нЕма, ама да видиш ти, можели сме да се храним от една копаня с растенията;)
* Супичка от кал с "трюфел" от засъхнала кал.
В историята неведнъж са документирани случаи на ядене на пръст от човек, редица бременни жени го правят и днес, подбудени от естествената нужда на организма си от калций. Тошио обаче е решил да открие и разкрие всички аспекти на тази сфера на "гастрономията" - търси специфични почви, дегустира ги, оценява вкусовите им качества, стерилизира ги и ги готви, превръщайки ги в непривични за човечеството ястия. Той твърди, че иска да накара хората да погледнат по нов начин на тази безценна благословия, по която стъпват. За целта я преобразува в супи, сосове, каши, сладоледи и други форми на течната и втвърдена кал, като предварително пречиства почвените смеси от камъни и пясък - че кой би искал да хрупа камъняк на вечеря?
Изненадващо на промоционалния му банкет с предплатен куверт от 166 долара на човек се изсипват предостатъчно клиенти, желаещи да опитат изисканата му кухня. Всички заявяват категорично, че усещат ясно вкуса на пръст, но далеч не всички имат нещо против този вкус. Всъщност редица клиенти заявяват, че храната има "здравословен" дъх. Много от гостите на ресторанта определят храната като вкусна, много други пък я оприличават критично на чувството да са гризнали шепа... ами, пръст, какво друго ("Another one bites the dust!"). За финал на вечерята ресторантът сервира на гостите чиния с прясна почва, отговаряща на количеството пръст, което са изяли дотук - така да се каже нагледна презентация на вкусовите качества на Земята.
То се знае, че в почвата има предостатъчно минерали, неорганични и органични вещества и съединения - нали от нея се хранят растенията, които ядем все пак! Но мен лично леко ме ядосва, че никой не уточни как точно се отразява това меню на отделителната система и крайния й продукт... Опитвам се да си го представя и пред очите ми все се лашка някаква неопределена локва кал:) Но като цяло идеята на Тошио Танабе ми се вижда доста по-разумна и по-лесно (и евтино) изпълнима от онзи случай на производство на едно кюфте телешка мускулна тъкан от стволови клетки - за 3 месеца, с инвестиции от 250 хил. евро и със съмнителни вкусови качества.
А на вас яде ли ви се пръст? Или по-меко казано - струва ли ви се апетитен дъхът на почва по необелените картофи?:) Аз бих се навила, стига да не ми хрупа по зъбаците и да съм сигурна, че няма да с*ра тухли четворки на другия ден:) Въпреки че и този ефект би могъл да се приложи с полза за човечеството... в строителството например...
ЖЕЛЕЗНИЯТ МОСТ НА Р. АРДА - 2
Какво е синдром на Нетъртън.
И поздрави лично за теб, че нещо беше изчезнал;)
